Да живеем в хармония със себе си - дискусия - 2

  • 35 484
  • 465
# 315
Здравейте, момичета Hug

Аз отдавна не съм писала, но няма нищо ново около мен. С изключение на това, че продължавам да свалям килограми. Чудя се дали е възможно метаболизмът на организма да се промени от раждането и след него. Защото освен факта, че отслабвам без много да се движа и като ям нормално и в тоалетната съм повече от редовна. Може и хормони да е Rolling Eyes. Не знам, но ако продължава така, на лято, като тръгне Дидинка да ходи, може и да изчезна hahaha.
Виж целия пост
# 316
Аз също не смятам, че този кратък курс, би ми позволил да лекувам децата си без помощ от хомеопат, дори и острите състояния...
А ако е за инфо - има достатъчно книги по темата.

Освен това и парите не са малко, за мен, пък и за доста хора, предполагам, даването на тази сума за 6 дневен курс, не е възможно...След курса едва ли ще съм по - уверена и, така или иначе, ще се допитвам до хомеопатичката, пък било то и по тел.

По- добре е да дам тези пари за консултации, биха стигнали за доста време, така ще ме лекува професионалист, който има опит, на когото имам доверие и който е доказал, че може да се справи!  Peace

А може би и за мен не е... Wink
Виж целия пост
# 317
Ами явно и аз си имам нещо за лекуване... Откак се помня съм невероятна лакомия по отношения на информация и знание... Имало е периоди от живота ми, когато тази лакомия е приемала чудовищни размери - сън 7 часа - 1 час за хранене през деня и останалите 16 часа непрестанно ровене и учене  #Crazy Като студентка записвах всички възможни курсове, включително от други специалности... Непоправим случай  ooooh! А и това "хоби" струва немалко пари...
Виж целия пост
# 318
моята болест да кажем е подобна
без курсовете

само рейки курсове на този етап/ако е останалло нещо за каране в момента/

но глада за литература ми е направо хроничен
да не ме изпускат в книжарница
научих се даже да усещам коя книга е за мен
като я хвана едни тръпки ми лазят по гръбначния стълб и гледам бързо да изляза преди да съм усетила и някоя друга така
пуста лакомия
напоследък съм по-умерена
до тази вечер
като ви слушам как говорите за аюрведична кухня взех ,че си купих такава книжка-това само не съм пробвала
Виж целия пост
# 319
Абе мислех, че мойта информационна лакомия е голяма, ама сега като ви чета напрови ме засрамихте!  Rolling Eyes Mr. Green
Виж целия пост
# 320
Информационната лакомия понякога е симптом на несигурност в себе си и невяра в интуицията си.

Животът трябва да се изживее и осмисли, а не да се прочете и научи наизуст.
Виж целия пост
# 321
Човек не спира да се развива и да осъзнава все нови и нови неща, да се обогатява и усъвършенства според изборите и желанията си. А, това е прекрасно. И тъй като мислите определят нашето ежедневие, ние сами определяме това,което желаем. Стремежа на човека към нови знания е вроден, това е импулса, който ни движи напред.
Виж целия пост
# 322
Само че, за да се превърне информацията в знание, трябва да се осмисли, намести и смели. А най-добре - да се усети и изживее. Всичко друго е суета и може би прикриване на някаква друга липса или страх.
Виж целия пост
# 323
Аз пък сготвих киноата с броколи и гъби и никак не ми се получи - стана си гадно отвсякъде. С детето опитахме само веднъж от манджата, мъжът ми, като по-тактичен, се насили и хапна 2 пъти  Laughing Няма да повторя с тази манджа. Незнам киноата какво ще я правя...Сигурно ще я смеля на брашно и ще направя някакви питки или нещо такова. Същото и с амаранта, предполагам.
Напоследък никак не ми се получават манджите, нямам настроение нещо. Не само за готвене, ами се чувствам генерално изтощена и не правя почти нищо с ентусиазъм.
Виж целия пост
# 324
Евридика, дали не е изтощение от гледане на детенцето (знам, че сама си го гледаш)?
Аз не можах и 1 месац сама да утраям, просто не е за мен целедневното занимаване с бебе  Embarassed
Виж целия пост
# 325
И аз това се замислих! Аз дето не си гледам сама детето също по подобен начин се чувствам понякога (макар че при мен и други фактори има). Пък и сезона е един такъв... хем го обичам и пак ме мъчи!
Виж целия пост
# 326
Е, няма как да ми се получи манджа, като не готвя  Joy

Аз лично също съм зле напоследък, но по друг повод. Не мога да си понасям вече работата, а просто няма къде другаде да ида. Ужасно  Tired Никога не съм я харесвала особено, но сега прогледнах за някои неща...които направо са си очеизвадни, и просто направо зле ми става като си помисля, че трябва да ходя там Confused
Виж целия пост
# 327
Да се включа и аз - мен пък зимата много ме тормози....много. Тук е много често -20 максималната температура...духа ужасен вятър и сме само затворени в къщи. Това много ми тежи. А зимата в Канада е 6 месеца...

А по повод гледането на децата. Аз като бях в БГ имах детегледачка и двете баби живееха много близо. Идвали са, когато сме имали нужда от тях. Така, че определено имах помощ, но с две малки деца ми се струваше, че не мога да издържа. Струваше ми се много натоварено.
Като тръгнахме за Канада направо бях в паника - толкова ме беше страх - аз не можех сама да гледам децата си! Аз не ги познавах достатъчно и не бях наясно как ще скалъпя цял един ден грижи за семейството, при положение, че все е имало кой да напазарува, ако аз не мога или да сготви, или да изведе едното дете, докато аз кърмя другото и такива подобни...

Но пък точно отделянето ни от всякаква помощ ми даде възможност да започна наистина да се грижа за семейството си. Не казвам, че е лесно, но мисля, че това е най-добрия вариант. Защото - каквото си надробиш - това ще сърбаш. В БГ вечно децата се разкъсваха между различните хора, които се грижат за тях. Ние с мъжа ми също се разкъсвахме - кога се грижим за деца, кога се опитваме да избягаме от това... Някакси положението не беше ясно. Докато сега - живота си е изцяло наш - ние сме си отговорни за всяка една минутка и когато правим нещо - знаем защо го правим.
Виж целия пост
# 328
Аз съм много доволна, че "помагачите" са ни далече! Натискаха се в началото да идват да ми помагат, ама като се познавам, повече щяха да ми пречат. И сега направо се изприщвам от мисълта някога да не се наложи да трябва да ми гледат детето. Добре че си имам две приятелки дето ми гледат синчето когато потрябва. Щото то с тия наши баби и дядовци е пълна трагедия. По празниците бяхме при баща ми, уж да си почина... ама къде ти! Беше пълен ужас! За срамотите беше, че от трима възрастни вкъщата освен мен, можех да оставя Божката само на 16 годишния ми брат и да съм спокойна, че всичко ще е наред!

Винкаaction032! Ех, няма ли как да се махнеш от тая работа? Много е гадно така като ти тежи и те тормози!  Sad Аз като се сетя какъв кошмар беше последния ми стаж. Едвам издаяних две седмици (а трябваше да е два месеца). Чак си намразих професията!
(В събота ще се видим ли на срещата?)
Виж целия пост
# 329
Ми , Фрости, все тая. Няма друго за мен, всичкото с езици е това Tired Ще стане от трън та на глог. За това си седя тука, че поне съм на малко по-висока позиция и си търся нещо по обявите да ми хване окото, ама...рядко. Rolling Eyes
Не знам дали ще сме на срещата, Лорди иска да ходи да си поправя колата, но аз може и да остана и да дойда.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия