Да живеем в хармония със себе си - дискусия - 2

  • 33 860
  • 465
# 345
Аз съм решела също да е разделно хранене за бебето, но то ще е лесно понеже ще е ПЗ, а моята храна също е разделна. Няма да въвеждам млечни докато е основно на кърма, а по план така трябва да е докъм втората годинка Party

Евридика, на мен ми е тъпо заради тъпото ни законодателство относно осиновяването на бебета - точно когато най-много имат нужда от майка - до 6 м. - трябва да прекарат живота си в институция!  ooooh! Иначе и на мен ми е минавало през ум такова добро дело, но то си е по-скоро житейска мисия, пък засега не виждам точно такава в моя път...
Виж целия пост
# 346
Евридика, на мен ми е тъпо заради тъпото ни законодателство относно осиновяването на бебета - точно когато най-много имат нужда от майка - до 6 м. - трябва да прекарат живота си в институция!  ooooh!
Да, и аз разсъждавах над това. Ужасно важни са тези първи месеци, вярвам, всички в тази тема сме съгласни с това Flutter Та процедурата по одобрение на приемно семейство трае 4 месеца, значи бебето ще е поне на 4.5-5 месеца, когато го вземеш. Много ще е изпуснато вече, но и много може да се компенсира, вярвам аз. И все пак, права си, това е мисия, за която и аз не се чувствам напълно готова в момента.
Виж целия пост
# 347
Мег, аз започнах захранването, което се кометираше в онази другата тема  Wink, дето ти ми я даде. Обаче моя принц прави едни физиономии на погнуса. Взима си сам храната, опитва я, но не му харесва. Иначе с млечните аз също хич не бързам.

Фрост, може зърнените и с някой зеленчук, ако не държиш да ги даваш за закуска. А тогава да са плодове. Макар че така не ми идва идея какво да дадеш следобед.
Виж целия пост
# 348
Евридика, на мен ми е тъпо заради тъпото ни законодателство относно осиновяването на бебета - точно когато най-много имат нужда от майка - до 6 м. - трябва да прекарат живота си в институция!  ooooh!
Да, и аз разсъждавах над това. Ужасно важни са тези първи месеци, вярвам, всички в тази тема сме съгласни с това Flutter Та процедурата по одобрение на приемно семейство трае 4 месеца, значи бебето ще е поне на 4.5-5 месеца, когато го вземеш. Много ще е изпуснато вече, но и много може да се компенсира, вярвам аз. И все пак, права си, това е мисия, за която и аз не се чувствам напълно готова в момента.


Сигурни ли сте в това  Thinking ? Братовчед ми беше осиновен на няколко дена- на изписването от болницата, но може да са се променили нещата от тогава.
Виж целия пост
# 349
Зърнените не ми е никакъв проблем да си му ги давам отделно. Така и ще правя занапред предполагам.
Иначе за сега от млечните ще се огранича само с изварата и сиренето. Другото най-рано след годинка. То нашето захранване е малко странно, хем по схема, хем ПЗ.  ooooh!

Той е на адапте откакто стана на 4 месеца Sad  и за това реших да му въвеждам млечните както са в стандартните схеми на захранване!  То беше голяма драма това моето кърмене.  ooooh! Толкова много исках да кърмя, ама имах страхотни проблеми. Три месеца ходех все разранена! В един момент вече много ми тежеше. Направо изпадах в тих ужас, когато дойдеше момент да го кърмя. Бях изпаднала в някаква отвратителна депресия. То и за това тръгнах на терапия, за жалост с кърменето вече бяхме приключили.
Виж целия пост
# 350
Той е на адапте откакто стана на 4 месеца Sad  и за това реших да му въвеждам млечните както са в стандартните схеми на захранване!  То беше голяма драма това моето кърмене.  ooooh! Толкова много исках да кърмя, ама имах страхотни проблеми. Три месеца ходех все разранена! В един момент вече много ми тежеше. Направо изпадах в тих ужас, когато дойдеше момент да го кърмя. Бях изпаднала в някаква отвратителна депресия. То и за това тръгнах на терапия, за жалост с кърменето вече бяхме приключили.
може би не е захапвана правилно гърдата? Thinking


за изоставените бебенца :
 наскоро в някакъв сериал Blush  гледах, че имаше някакви доброволци в родилното, който гушкаха бебетата, не се грижат за тях, а ходеха само да ги гушкат, което ми се видя страхотна идея.. дали няма подобен вариант и в действителност? Thinking
Виж целия пост
# 351
за изоставените бебенца :
 наскоро в някакъв сериал Blush  гледах, че имаше някакви доброволци в родилното, който гушкаха бебетата, не се грижат за тях, а ходеха само да ги гушкат, което ми се видя страхотна идея.. дали няма подобен вариант и в действителност? Thinking

По тоя повод се сетих за една снимка, която моя приятелка направи в Утрехт, Холандия.
И това не е сцена от филм, а реално!  Peace
И двете инициативи ми се струват много хубави. Оптимист съм и си мисля, че щом едното го има в реалността, сигурно има и другото. Жалко, че не е масово.

Ако това, което пише Мег за БГ е вярно, си е направо ужасно...
От друга страна и аз, също като Клер, имам много близки хора, които преди няколко години осиновиха в БГ току-що родено бебе. На 2-3 дни беше човечето.
Виж целия пост
# 352
Той е на адапте откакто стана на 4 месеца Sad  и за това реших да му въвеждам млечните както са в стандартните схеми на захранване!  То беше голяма драма това моето кърмене.  ooooh! Толкова много исках да кърмя, ама имах страхотни проблеми. Три месеца ходех все разранена! В един момент вече много ми тежеше. Направо изпадах в тих ужас, когато дойдеше момент да го кърмя. Бях изпаднала в някаква отвратителна депресия. То и за това тръгнах на терапия, за жалост с кърменето вече бяхме приключили.
може би не е захапвана правилно гърдата? Thinking


Не за жалост! Беше доста грубичък малкия с цокането, а кожата ми не можа да издържи на това. Тъкмо се бяха пооправили нещата, когато тая депресия съвсем ме скапа.
Виж целия пост
# 353
Ох, като ви чета и се сещам, че и на мен много ми се иска, като поотраснат моите деца да си осиновя едничко...може и двечки, че да са си компания Wink
Някъде може би като съм около 40... Не мога да си представя живота ми без дребосъчковци наоколо. Не е лесно, но и те имат нужда от любов. Толкова много изоставени дечица има. Много ми става мъчно като ги гледам по ТВ.
Като казах това на мъжа ми обаче, той категорично отказа и надали иска да чуе отново Simple Smile
Но ще видим...Аз като си наумя нещо - стой та гледай Simple Smile
Виж целия пост
# 354
И аз съм си мислела за осиновяване.
Но едва за наше бебе го навих, камо ли "чуждо", както той казва. Ще ми трябва сигурно 10 пъти повече усилия и рев  Laughing
По-склонна съм да взема по-голямо детенце, обаче. Мъничките всички ги искат, а след 3-4 годинки рязко им спадат шансовете за осиновяване, доколкото съм чела.
Виж целия пост
# 355
Моя мъж много иска да си осиновим детенце след време. Но не знам дали аз ще съм способна да се грижа и обичам дете, което не съм родила. Все пак едно е да искаш, друго е наистина да можеш!  Wink
Виж целия пост
# 356
Ескориал,аз съм на 40

на мен също ми минава тази идея
но са прекалено сложни нещата за да ги обсъждам тук
истината е,че не живеем сами,а сме избрали друг човек до себе си
свекърва ми коментираше нещо за сина си и си дадох сметка,че аз живея с него вече повече време отколкото с роднините си съм живяла-мои родители и близки
и че би трябвало за толкова време да го познавам по-добре от всеки друг
и ето аз на 40 не мога да направя това,което вие правите на 20 или 30
или си мислите,че с възрастта човек се запазва такъв какъвто се усеща в момента
аз така си мисля всеки ден,но като чета вие какво говорите си давам сметка,че съм се променила и даже заради човека до себе си
бях чела в списание Ева за семейство,което не спира да бъде приемно за деца на различна възраст при отгледани свои
даже не бих обсъждала това у дома-за това се искат двама съгласни
жалко,че това ,което правех на 30 не мога да го направя сега,но пък сега правя това,което не направих на 20

чувствам и разбирам себе си
Виж целия пост
# 357
чувствам и разбирам себе си

petiai Heart Eyes
Виж целия пост
# 358
звездичка , това с гушкането и разходките на бебета го правяят момичета от този форум. Те не само отделят от времето си но и търсят храни, памперси, играчки, колички и изобщо всичко нужно за бебетата. Единя дом е в Перник доколкото зная. Има и момичета дето организират свободното време на дечица от домове на по-голяма възраст/водят ги на цирк на собствени разноски, учат ги на социална адаптация и какви ли не чудеса.

А за осиновяването в България е доста сложно. Преди две години се занимавах с това и бях отвратена от начина по който законодателя е измислил проучването. Проучването трае три месеца и през това време си подложен на ужасяващ разпит. Първо защо не  можеш да имаш дете подробно обяснение. Това враща хората в минала болка и колко сълзи съм видяла...."Разпита " включва и това какъв си бил като дете, какви са сегашните ти приятели, колко пари получаваш и други подобни. Иска се и препоръчители /като в банка/ те трябва да те познават и да гарантират за теб. Нямаш право ти да избираш дете /имаш право само да определиш дали да е момченце или момиченце и на колко години , коса, цвят на очи  и т.н. След като приключи проучването 3 месеца започваш да чакаш да ти се обадят с писмо. При няко хора това продължава с години....
Виж целия пост
# 359
Малко встрани от темата е, но имам въпросче към humanis. Щом си сезанимавала с това, предполагам можеш да ми отговориш. Вярно ли е, че в България двойки, които имат собствени деца, не могат да станат осиновители? Носеха се разни такива слухове по едно време, но не съм разнищвала въпроса.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия