И аз те поздравявам за добрите резултати. Като че ли и аз най-после им повярвах и се надявам до края да нямате такива стресови ситуации. Нека притесненията останат в старата година, а в новата да има само добри новини в тази и другите подобни теми.
Хайде, майчета, да оставим страхотии и да си разкажем по нещо весело.
Ще започна аз и се надявам малко да ви развеселя:
Когато ме "отглеждаха" в Тина Киркова в стаята бяхме 3 жени с проблемни бременности. Едната я бяха приели с разкритие 3 см някъде в 5-я й месец и с опасност от преждевременно раждане. Направиха й някакви манипулации, стабилизираха я и след това започнаха да я хайкат да си ходи. Да, ама не. Момичето доста се беше наплашило и никак не искаше да се прибира в къщи. Нямаше контракции, беше си спокойна, но все повтаряше, че ако си отиде в къщи до 2 часа ще се върне. На почти всяка визитация питаха дали ще я изписват вече и тя им отговаряше, че няма. Тогава разбрахме, че ако една бременна не иска да бъде изписана, то може да лежи в болницата до 32 гс и никой не може да я изпише без нейно съгласие. Или поне случаят, за който ви разказвам е такъв. Та девойката го докара успешно до 32 гс и на визитацията каза на лекарите, а сега вече може да ме изпишете. Настана една радостна суматоха и се чу репликата от някой от тях: Е, утре ще ядем баница. Друг отговори - ама тя кога ще я направи? (в смисъл, че девойката няма да има време да се прибере и да им прави баница за почерпушка, че са я изписали). Но отговорът беше - няма тя да черпи, ние ще черпим, че най-накрая си отива.
След това наистина я изписаха, но след 4 седмици тя се върна с изтекли води. Направи трудно раждане, роди момиченце 1800 г и се оказа, че е била с оплетена пъпна връв и затова е толкова мъничка. Но всичко приключи добре накрая. Оказа все пак, че е имало смисъл от лежането.
Поздрави на всички от мен и момчетата ми. Ние сега сме шаркави, но на вас ви пожелавам да го докарате до нашето положение.