Паническо разстройство-част 2

  • 201 047
  • 912
# 15
Здравейте и от мене!Пожелавам ви весели празници без кризи. Hug
Виж целия пост
# 16
Здравейте аз мисля да започна лечение с есенциите на др.Бах.По нататък ще пиша за резултати.Весели празници
 Peace
Виж целия пост
# 17
Пожелавам весели празници на всички, спокойни дни и добро настроение Hugбез ПА и напрежение
Виж целия пост
# 18
Весели Коледни празници и от мен! Пожелавам на всички много здраве и спокойствие, много щастливи моменти с любимите ви хора   Hug santa2 Nature Snowman
Виж целия пост
# 19
Здравейте записвам се да следя темата .
И да не е спам искам да попитам какъв специалист ви постави диагнозата?
Някоя от вас пила ли е Ривотрил?
Добива ли се зависимост към него ,колко дълго трябва да е лечението с негоБ

От около 3-4 месеца баща ми е в някакъв кръговрат от едно отделение в друго.Преживя много тежка операция и от там като че ли се отключиха проблемите.Два пъти лежи в психиатрично отделение,няма отклонения с психиката ,просто трябва да лекуваме симптомите според докторката.Докато е там и му слагат успокойтелни всичко е ок,но щом ги спре се връща отначало.Пие Ривотрил 3 по1/4. Когато не взима успокойтелни директно сме в спешния с пулс120-130 удара в минута и кръвно над 200.Мина на кардиолог,сърцето му е добре,казва че изпитва страх да не му прилошее и щом мислите му отидат натам задължително му прилошава.Забравих да напиша че изгуби доверие и в лекарите,защото преди да разберат че е за операция те го лекуваха в диспансера с диагноза Плеврит,след няколко дни казаха че не е плеврит а плевмония,но в последствие се разбра че е с пукната жлъчка.Затова и се обръщам към вас,трябва ли да посетим невролог или само психиатъра е достатъчен? #CrazyИзвинявам се за дългия пост,много ще съм благодарна ако ме насочите към кого трябва да се обърна,вече май започваме да си поставяме диагнозите сами.Но честно да ви кажа съм потресена от безхаберието на повечето лекари в Бг.
Виж целия пост
# 20
И аз се записвам Peace
и имам същите въпроси:
Здравейте записвам се да следя темата .
И да не е спам искам да попитам какъв специалист ви постави диагнозата?
...
Весели празници!
Виж целия пост
# 21
Диагнозата се поставя от психиатър. Той може да назначи правилното лечение и да проведе адекватна психотерапия.

Пила съм Ривотрил и все още понякога пия. По принцип към него може да се развие зависимост, но ако приемането или съответно спирането му се контролира от лекар няма да има проблем.
Но Ривотрила е лекарство, което облекчава симптомите на паническото разстройство само с него нещата няма да се оправят трябват антидепресанти и психотерапия. Аз поне така се оправих.

Весели празници и никакви кризи   Grinning.
Виж целия пост
# 22
Ако не желаете да приемате антидепресанти и др. лекарства, то се обърнете към Алтернативната Медицина.
Например с акупунктура и билки не само се повлияват симптомите на заболяването, но и се пренастройва здравословно организма, така че да е много по-устойчив на психо-емоционални влияния. Heart Eyes
Виж целия пост
# 23
Весели празници и от мен и всичко най най  Gift santa2 Nature Snowman  madnoel Nature Snowman Close-mas:
Виж целия пост
# 24
Записвам се да следя темата.
Тази Коледа трябваше да я  посрещнем с бебенце в ръце,но уви...Депресията,която ме е налегнала в момента е ужасно непоносима.Чувствам се в безисходица.Отгоре на всичко паническите атаки ме връхлитат една след друга.Дори и ксанакса не ми помага вече.Май отново ще се наложи прием на антидепресант.
Виж целия пост
# 25
Весела Коледа на всички !

Харем стайл,
Разбираемо е положението  въпреки това трябва да се опиташ да  забравиш миналото. Майка съм и не се сещам как но трябва.Само това е начина за да се избавиш от атаките.
Разкажи малко повече за себе си,ходила ли си на лекар,ако да какво ти е предписал...?
Аз съм писала моите истории в предната тема. От всичко химически направено най много ми е помогнал Транксен-а. Към него се пристрастява ако го пиеш повече от 12 седмици,но като начало ме вдигна на крака (бях 40 дена на легло),започнах да се храня и по малко да излизам.
Сега,от скоро си имам язва. Незнаех,че депресията и до това води,но е факт. Не пия лекарства освен ако не се наложи и то билкови,казват се " Quiet Life". Скоро четох,че пресните сокове също помагат и съм горд собственик на машинка за сокове която вече втора седмица тотмозя по цял ден. Почти към всеки сок добавям и резенче лимон (без кората) и се чувствам много по добре. При последното ми посещение на невролог ми казаха,че от голямо значение е и СВЕТЛИНАТА и дневния режим. За целта вече ставам и лягам в определен час и като няма слънце ме посъветваха да свети лампата-така поне малко се стимулирал хормона на щастието.

Диагнозата се поставя от психиатър както и същия дава онези отвратителните хапчета от които не се знаеш кой си и на кой свят си.И въпреки това по добре с хапчета отколкото без тях.
Ако напишете в гугъл думата "стрес" ще ви излезнат страници с инфо по въпроса. Много е важно човек да знае за какво всъшност иде реч,да преразгледа миналото и разбере колко важно е да живее СЕГА  И ВЕДНАГА а не да оставя проблемите да му съсипват живота.
Не гарантирам чудеса,но поне ще се научите да владеете кризите което е огромен напредък след тежки кризи.
Много е важно и семейството да бъде научено как да се държи с болния в такива моменти.


Виж целия пост
# 26
harem_style искренно съжалявам за това което ви е сполетяло .Почивай в мир малко ангелче Flowers Rose Flowers Rose
Знам, че това няма да те успокои, но моята майка е преживяла твоята трагедия със мъртво родено бебе по лекарска немърливост и след това съм се появила аз, та пожелавам и на теб живот и здраве да си имате едно живо и здраво бебче.
Виж целия пост
# 27
harem_style много съжалявам за това което ти се е случило, трябва да бъдеш силна и да продължиш напред, друг вариант няма. Много е трудно и само човек, който не го е изживял незнае какво е, но все пак живота продължава и аз ти пожелавам само здраве и щастливи моменти. И дано вече не стигаме до успокоителни и антидепресанти, и  на мен ми омръзна вече да се тъпча с лекарства и сега ми е гадно, не мога да си взимам въздух нещо.  Някой имал ли е проблеми с дишането след напълняване от антидепресантите. Уф нещо трудно си поемам въздух, сякаш не ми достига а искам да си взема повече Sad вече съм с 5 кг отгоре...дали е от това незнам, кажете как сте се чувствали Sad
Виж целия пост
# 28
harem_style много съжалявам за това което ти се е случило  Hug
геринце и на мен не ми е достигал въздух от нерви е опитай се да не дишаш за малко и след това си поеми дълбоко въздух ще се  Peaceпочувстваш по добре
Виж целия пост
# 29
Здравейте,искам и аз да споделя болката си,скоро открих темата ви, и искам да споделя аз съм на 19 години и от няколко месеца преживявам нещо ужасно,не ми се ядеше в началото,не мога да спя все още,не ме радва нищо,никъде не излизам,нищо не ми се прави ,не искам да говоря с никого и само плетенето ме успокоява.От време на време сърцето ми почва да бие силно и не мога да дишам,поплаквам си и след 1-2 часа се успокоявам и постоянно така.Загубих майка си на 11 години и сега си мисля че това ми се отразява до някаква степен,не успях да вляза в специалността ,която искам,а сега се захванах да се готвя за съвсем друго стоматология и не знам кое е правилно и какво искам,а живота си тече ,а аз не мога да се отърва от мъката,тъгата и от чувството,че съм неудачник.От време на време има проблясъци,но са  много малко дните в които се чувствам добре,и баща ми като почна че аз за нищо не ставам,че съм била мързелива и такива неща почувствах се още по зле.Имаше и седмици в които мислех ,че не искам да живея и разни глупости направих,от които се срамувам ,но вече не мисля така и да не ми се живее ,трябва да се боря.Пия хомеопатични и чай от дилянка,който много помагал ама трябва всяка сутрин на гладно,аз не съм много редовна в пиенето му,изобщо в нищо не съм,изпадам от едно в друго състояние,а на психолог не искам да ходя,защото не искам да пия антидепресанти ,ама ако не се отърва от това състояние скоро може би ще трябва.Като пораствам осъзнавам нуждата от семейство,искам като се прибера и мама да ме посрещне,да е хубаво всичко,да има вечеря ,да е топло,хубаво,но няма да стане това вече,може би един ден аз ще съм тази,която ще посрещне детето си и така.Извинявам се,че ви безпокоих с моята мъка!Пожелавам на всеки и на мене си да има силата да продължи въпреки и всички трудности на този живот! Praynig
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия