Паническо разстройство-част 2

  • 201 054
  • 912
# 75
Нели страхотни са!
Благодаря!
Виж целия пост
# 76
Нели страхотни са!
Благодаря!
Виж целия пост
# 77
Радвам се ,че ви харесват момичета ,но не е нужно да ги пишете по 2 пъти Grinning /шегичка/ Наистина се радвам, че ви харесват, дано научим това което искат да ни кажат Hug
Виж целия пост
# 78
Нели миличка от тези притчи не ни обръщат внимание на въпросите  Simple Smile /майтап/

Здравейте! Искам да попитам какво ви е кръвното като приемате АД. Вече 5 месеца съм на ципралекс, в началото нямах този проблем, даже сега намалих дозата и кръвното ми е ниско, поне за сега е 90 на 60, не ми се вие свят, но винаги съм била с нормално кръвно/изключвам случаите в които получавах ПА./ Дори от една седмица и ривотрил не съм пила. Какво ви е мнението за това?  newsm78
Виж целия пост
# 79

   
   
Re: Пак това паническо разстройство!
« #787 петък, 09 януари 2009, 10:26 »
   Отговори с цитат
Цитат на: Bon Art в петък, 09 януари 2009, 10:11
Интересна тема и интересни гледни точки на млади хора. Единственото което мога да кажа по темата, е че не е нужно да правим нищо конкретно, визирам, пиенето на барбиторати, антидепресанти и куп други химически препарати. Единственото логично нещо да си починем и да предизвикаме мозъка си да спре да работи т.е да спре да пулсира, доста трудна но не и непосилна задача, в моменти на слабост хората сме много различни, реагираме по различен начин. Различен незначи ненормален. Има редица методи за излизане от състояние на разстройство ( състояние отклоняващо се от естественото такова за индивида ),  индивидуални и групови терапии лично според мен са най-удачни в случая. Не че имам голям опит, но час то пациентите ни се повлияват добре от това. Упоритост, Сигурност, и Доверие са ключови думи в тези състояния в които всеки човек изпада, друг е въпроса в дълбочината на състоянието и отклонението от нормата - ( не от нормата наложена от обществото, а от нормата позна позната и присъща за конкретния индивид. Последната е много трудно да се установи, това става, посредством най-близките хора, тяхното мнение за пациента, като естествено, то се подлага на контрол, разширявайки кръга на сондираните мнения от познати)
Пропуснах да напиша нещо много много важно, Да се научин да поемем отговотността за собственото си здраве. Това е нещото което е голям проблем при работа с пациенти, когато дойде накои при мен за консултаця, Всеки си мисли че е направил всичко което трабва - казва си ето аз отидох при точния чошек и се предавам в неговите раце. Не е така, аз не мога да поема отговорността за личното Ви здраве дела и така на татък.... аз мога да съветвам само и да препоръчам конкретен естетвен препарат които повлиява добре на различни нива в биологиата но чошека, но не мога да пема отгошрността да го излекувам, всеки е сам лекар на тялото и душата си, най-добрите лекари точно тази област са редица безнадежно болни хора, които са тук (при нас имам предвид) и са се справили със своя проблем!
   
Виж целия пост
# 80

   
   
Re: Пак това паническо разстройство!
« #787 петък, 09 януари 2009, 10:26 »
   Отговори с цитат
Цитат на: Bon Art в петък, 09 януари 2009, 10:11
Интересна тема и интересни гледни точки на млади хора. Единственото което мога да кажа по темата, е че не е нужно да правим нищо конкретно, визирам, пиенето на барбиторати, антидепресанти и куп други химически препарати. Единственото логично нещо да си починем и да предизвикаме мозъка си да спре да работи т.е да спре да пулсира, доста трудна но не и непосилна задача, в моменти на слабост хората сме много различни, реагираме по различен начин. Различен незначи ненормален. Има редица методи за излизане от състояние на разстройство ( състояние отклоняващо се от естественото такова за индивида ),  индивидуални и групови терапии лично според мен са най-удачни в случая. Не че имам голям опит, но час то пациентите ни се повлияват добре от това. Упоритост, Сигурност, и Доверие са ключови думи в тези състояния в които всеки човек изпада, друг е въпроса в дълбочината на състоянието и отклонението от нормата - ( не от нормата наложена от обществото, а от нормата позна позната и присъща за конкретния индивид. Последната е много трудно да се установи, това става, посредством най-близките хора, тяхното мнение за пациента, като естествено, то се подлага на контрол, разширявайки кръга на сондираните мнения от познати)
Пропуснах да напиша нещо много много важно, Да се научин да поемем отговотността за собственото си здраве. Това е нещото което е голям проблем при работа с пациенти, когато дойде накои при мен за консултаця, Всеки си мисли че е направил всичко което трабва - казва си ето аз отидох при точния чошек и се предавам в неговите раце. Не е така, аз не мога да поема отговорността за личното Ви здраве дела и така на татък.... аз мога да съветвам само и да препоръчам конкретен естетвен препарат които повлиява добре на различни нива в биологиата но чошека, но не мога да пема отгошрността да го излекувам, всеки е сам лекар на тялото и душата си, най-добрите лекари точно тази област са редица безнадежно болни хора, които са тук (при нас имам предвид) и са се справили със своя проблем!
   
Виж целия пост
# 81
Здравейте,
преди около месец зададох въпрос тук, но мисля че е време да ви се представя.
На 18 септември се наложи да прекъсна бременността си в 21 г.с., бебето беше със сериозни проблеми и шансовете да живее не бяха големи. Преживях голям шок при раждането (описала съм го в друга тема).
Сега, няколко месеца по-късно вече осъзнавам, че не мога да се справя сама или с помощта на близките ми. Освен задушаващата мъка и чувството за вина (тъй като аз трябваше да взема решението да прекъснат бременността ми) се моявиха и страшно неприятни физически усещания: получавам сърцебиене, не ми достига въздух, безсъние, понякога просто мисля, че пропадам в някаква бездна . . . като капак на всичко се улавям, че изпадам в някакви крайни състояния на тъга или изпадам в еуфория (което ми е доста странно)

Може би всичко, което написах е доста объркано . . .
Просто искам съвет - към кого да се обърна?
Психиатър, психотерапевт?
От София съм, ако може препоръчайте ми някой
Благодаря, че изчетохте поста ми Hug
Виж целия пост
# 82
pretty мило момиче  Hug Hug Hug
Голям ужас си изживяла!
Налага се да продължиш живота си ,но преди това трябва да си простиш!Да си повярваш,че наистина си взела най-правилното решение.И ще ти се наложи да се промениш.Обстоятелствата са по-различни от това което си очаквала и сега си в огромен стрес.Трябва да приемеш фактите,не само със разума си,а и със сърцето си.Изстрадай си мъката ! И после започни живота си отначало.
Сигурно ще си помислиш-лесно се дават акъли от страни.Така е.Но живота е едно вълшебство,което е непростимо да се пропилява.
Прегръщам те! HugСтискам ти палци!
Виж целия пост
# 83
Преди два дена имах едно предизвикателство което пак леко ми отлючи паник атаката.
Дали е ПА не съм сигурна...Чувствам някакъв бодеж от десния край на гърдите и гърба само когато се размърдам ако лежа обърната на дясно,имам храчки които не вадя.
Пих билкови хапчета за успокоение-никакъв ефект.  ПА ми  винаги са били с натрапващи мисли ,не искам отново да ходя на лекар и да ми да ме пращат на психиатър ми се ще да ви попитам дали някой е имал такъв симптом?
Виж целия пост
# 84
Прити, мила, много съжалявам да те видя в тази тема. Моят съвет е да поговориш с психолог или психиатър-психотерапевт. Трябва да се избавиш от чувството за вина.

lubopitna, имала съм всякакви симптоми, но такъв не. Според мен не е ПА, просто повишена тревожност. Не се вторачвай в бодежките и храчките. Не се настройвай на вълна ПА и че пак ще тръгнеш по лекари. Отпъждай тревожните мисли, ще се справиш сама  Peace.
Виж целия пост
# 85
ivap,мерси за отговора. Аз се замислих да не е някоя пневмония или нещо подобно. От друга страна го отдавам на ПА защото имам и тежест в стомаха,високо горе,под гърдите,по средата и след консултация с двама лекари стана ясно,че това е язва която се получава от депресия-събират се повече газове и изпитваш непрекъснат глад.Ако спреш да ядеш болката т.е. тежеста отново се появява. Покрай ангажитаността ми покрай празниците това беше изчеснало сега отново ме налегна скука и пак разните симтоми се обаждат. Писна ми вече.Така ли нямат край  #Cussing out
 Благодаря на Бог,че поне замайването и тежестта в главата отминаха както и непрестанното чувство на умора.
Виж целия пост
# 86
Не знам дали и аз не съм с диагноза ПР. Психистърката не ми каза. Истироята ми е следната. Преди два месеца започнах да получавам потрепване на мускулите, проячетох в интернет за страшни диагнози и болести. Посетих доста невролози в Пловдив и един професор в София. Според всички от неврологична гледана точка сък ок. Правиха ми и изследвания и те са ок. Е, да, ама потрепванията не спират. В момента, в който получа такова потрепване и направо изпадам в паника. Веднага си спомням за болестите, за които прочетох и ...Съмнявам се в лекарите дали са прави. Чувствам се напрегната често имам натрапливи мисли. Психиатъра ми изписа ривотрил 0,5 два пъти на тед по едно и лудиомил. Та въпросът ми е дали може тези потрепвания на мускулите да са психична основа
Виж целия пост
# 87
Благодаря за отговорите  bouquet
Прави сте за чувството за вина - мисля, че точно то ме унищожава бавно и сигурно Cry, четох литература за позитивното мислене и т.н., опитвам се да си наложа да не мисля за миналото, но не ми се получава Cry наистина мисля, че проблема е в това, че не мога да си простя за взетото решение - в главата ми се въртят какви ли не сценарии - дали съм постъпила правилно, какво би било ако и т.н.
Бихте ли ми препоръчали някой лекар в София
Виж целия пост
# 88
Ne razbiram samo za6to horata spodelet tezi ne6ta na tymno kato 6trausi-zariti w pqsyk i s ogoleni dupeta, da po lesno e da kaje6 ne6to na nqkogo misleiki si 4e nikoga nqma da sre6ne6 s toi 4owek tet a tet no mi e stranno ..... nakoi ima li wijdane po toiz wypros, za6to se kriem tuk, za6to gowreiki na tymno, bez swetlina, ni padat zadryjkite i sme dosta po otkriti i iskreni ?
Виж целия пост
# 89
Здравейте, напоследък се чудя, тези от вас, които не получават вече ПА(или получават много рядко), премахнали ли сте причината, която ви е тревожила?
Питам, защото аз имам инсулинова резистеннтност, като ям, 2-3 часа след това в повечето случаи ми пада кръвната захар, и съответно пак трябва да хапна нещо. Пия хапчета, но процеса е дълъг, а аз съм се психясала на тази тема и оттам ми започна тревожността и ПА в едно със следродилната депресия, нея мисля, че я преодолях, но това с кр. захр не мога и не мога. Някой има ли съвет как да се справя Sad
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия