Мама коледна украса тук ще сътвори,ако Юлчето й позволи

Янче, то е хубаво филсофски неща да ви се паднат.
Гери, забравих да ти кажа, че празнуваме задължително българската Нова година и аз винаги рева на химна. Този път в офиса с Дарик радио. Спомням си преди време бях на гости на една приятелка във Франция, и тя плачеше на химна и на мен ми беше много чудно. Е, сега и аз плача, а аз по принцип рева много рядко.

Winx,  насълзиха ми се очите като прочетох последния ти пост. Така е, наистина, ама то си има и нещо сладко в тази тъга. 
NR, аз съм казвала и друг път, да не ставам досадна  . Живяла съм 4 години в Куба /от 1-ви до 4-ти клас/ и в Никарагуа 2 години /10,11 клас/. Часовата разлика е 8 часа и с двете. Както можете да се досетите много по-ярки са ми спомените от Куба.  То на всеки, който е бил там са му такива и няма човек, който да не иска да се върне. Плажовете са от този сорт: http://www.netssa.com/image/varadero_play.jpg
цветовете наистина са такива, водата е чай, ама в буквалния смисъл изобщо не ти трябва време да свикваш, като влизаш. Никога не ми правеха забележка, че ще настина или да стоя да се пека определено време - кеснех си във водата колкото си исках.  Океанът е спокоен в голямата част от дните и водата е чиста. Голям кеф бяха нощните къпания и дори в 24 ч., ако е пълнолуние можеш да си видиш пръстите на краката във водата. Признавам, че съм имала най-прекрасното и безгрижно детство. Играехме до късно, като се върнех от у-ще, бързах да си науча и хуквах на плажа...  Ходила съм сама с децата, никой не ни е търсил и не се е притеснявал за нас. Обикаляхме квартала играейки на "Стражари и апаши" - кубинците ни гледаха с голям интерес. Ходехме сами до центъра. А ако искахме да спечелим благоволението на някое кубинче го правехме с дъвки "Идеал".  Ама те сами идвахи и ни питаха: "Имаш ли дъвки?". По онава време нямаше дъвки в Куба и ние се запасявахме оттук за 1 година напред. Ех, спомени, спомени... 
Ето снимка на крайбрежния булевард "Ел Малекон": http://planet-sonnleitner.de/01LaHabana-Dateien/01%20LaHabana%20(16).JPG
Нашият блок се пада в дъното на снимката, на брега на океана. Откриваше се невероятна гледка.
В Никарагуа животът беше много по-затворен и всичко много по-диво, но естествено. Въпреки че вече нямаше война, но не можеше току-така да се мотаеш по улиците / с изключение на квартала ни/. Навсякъде трябваше да се ходи с кола - самият град Манагуа е много разпръснат има пространства, колкото цели квартали, които не са затроени и са обрасли с трева. 70-десетте години е имала много силно земетресение, което е сравнило всичко със земята. Резултат: само 2 високи сгради в целия град. Градски транспорт няма/ше/, може би 1-2 автобусни линии и останалото като маршрутки - камиони, в чиито карусерии се тъпчат хората, затова повечето се придвижвха на стоп.
Иначе океанът беше далече на около 150 км. от Манагуа и наблюденията ми са, че Тихият океан /поне в онази част/ изобщо не е тих. Уинкс да каже при тях как е. Плажната ивица беше страшно широка и има големи приливи и отливи, които започват ненадейно. Както си лежиш по средата на плажа те залива вълна. А, друго интересно е, че там само чужденците се пекат на слънце. Местните се къпят с фанелки, защото имат няколко бани по рождение. Много пъти само ние сме били на целия плаж. Обикновено се седеше на сянка в капанчета по брега и се хапваше риба и морски дарове и само отиваш да се изкъпеш - слънцето е много силно. 
До Манагуа имаше кратер от загаснал вулкан, който впоследствие се е напълнил с вода и се е образувало мн. дълбоко езеро. Това е плажът, който най-често посещавахме. Никарагуа е вулканична страна с няколко действащи вулкани и чести земетресения / които бяхме приели като нещо нормално/. И за последно ще прибавя, че там разбрах какво е да си бял човек и съм ставала свидетел на неимоверна беднотия и мизерия. 
Ох, мога да разправям 3 часа без да спирам. Извинете 

Благодаря за подкрепата.

Варицела е, въпреки че всички ме убеждават че не мога аз да поставям диагноза и съм си внушавала. Пъпчиците избиват бавно и сигурно, минавайки през различни фази. Вечер повишава температурата, очите зачервени, подути са му лимфните възли зад ушите. Пие ужасно много вода и почти не се храни, има зачервеното гърло и лека хрема. Правил ми е безброй алергични обриви за да мога да ги различа. Притеснявам се че се случиха почивни дни и лекарката ни най-вероятно няма да вдигне телефона, а не съм сигурна, че е много редно да го водя на спешен кабинет, все пак там ще има и деца болни от други болести и ще им липсва само нашата шарка. Затова и се надявам да мине без излишни усложнения. В понеделник ще викнем педи в къщи. Вчера като четох, че при слаба имунна система избива и при възрастните под формата на Херпес зостер и.... само това ми липсва. Дребосъка е почти сигурно, че ще се уреди и той, навират се постоянно един в друг дори вчера докато го видя и похапна от чинията на батко.   Засега все още се справям с говоренето да не се чеше, ама като станат пъпчиците повечко, не вярвам да имам успех.

Ce Dim, пази се и почивай повече.
Герката, BOOTY - имате си страхотни аватари.

 От баницата изтеглих нова кола, ще я чакам напролет. А късметите с бебе при нас са замразени тази година.

Герката разказвай, много ми беше интересно.   


Честита Нова 2009 година, нека е пълна само с хубави неща.

Ува, настоявай в звъненето на джипито. Звънни и на спешния кабинет може да дойдат у вас. По принцип трябва да ходят на адреси. Или поне да ти кажат каква пудричка или спирт беше да мажеш пъпките да не го събри Гого. Май го бях писала, ама нали не съм мн. в час пак ще кажа. Методът с червеното вино - да избиели пъпките е отречен.  Това ми го каза д-р Ангелова- кожната /а на нея мога много да вярвам, защото много чете/, когато мъжа ми й се похвали, че за утеха и по съвет на друга докторка си пийнал червено винце.  А за херпес зостер не се притеснявай, избива само ако имунната ти с-ма е много разбита и при голям стрес. Може да си вземеш за себе си Изопринозин, за да я засилиш - пак от съвет на лекар го казвам. 

Мерси Герка, общо взето знам какво да правя. Давам зиртек и панадол когато вдигне т., имунокинд и витамини. Гледам да го приема спокойно, че като ме види притеснена и става нервен. Ако видя че се почесва мажа, ако не не го разглеждам за нови украси по тялото. Разсейвам го с разни игри.
Разказът ти е много интересен.

герка страхотен разказ, продължавай наистина
ува съжалявам за варицелата, аз я карах в 8ми клас и даже доста леко я карах, за разлика от братовчедка ми, на която я метнах, тя я кара доста тежко. мажеха ни с някаква пудра но уви майка ми не помни каква
бути   

Честита Нова 2009 година и от нашата къща Пожелавам на всички от все сърце само хубави емоции, много здраве и усмивки и любов около вас 
Ува 
Герка, страхотен разказ, определено искам да чуя още такива истории, разказвай 
Бути, смях се от сърце ,чак сълзи ми тръгнаха  Аз пък така исках да ми се падне бебето за да се донавия тази година да е , ама бях забравила точно този късмет да мушна  ( от корите на Бела).Падна ми се любов и здраве, а на мъжа ми къща.
Днес возихме Ева на шейна , няма такъв смях, викаше през цялото време( ама той татко й я возеше доста бързичко  ) ,аз си помислих че от страх пищи ,а то от кеф било.Отидохме до Спорт Депот в Младост , но я нямаше шейната като на Малчо , казаха че тези дни ще зареждат и тогава ще минем да я вземем
Аз досега бях навън и си търсих чорапогащник ,че утре пак ще излизаме с кварталните майчета Голяма пустош е,ама така ми харесва много 
Ева пак е със сополки, напарвих й тези капки на Дунди и сега като се събуди ще й ги сложа,дано да помогнат 
Цвети, не се ядосвай и се пази 

Уинкс  Дано новата година ти е изпълнена само със здраве и късмет!
Ува, ще стискам палци по-леко да изкарате шарката 
Гери, страхотен разказ. Много ми беше интересно. Имаш чудесни спомени и умееш да ги разказваш.
Ками, браво. Пак ще разпускате. Е, дано ви стане навик 
И на Мимко подариха такова прасенце, което пее като му пуснеш стотинка. Е, голяма игра пада и постоянно иска стотинки. Добре, че може да се вадят отдолу, че иначе ще се разорим  Даже едната нощ баща му го чул да бълнува на български и английски - "тинка"- "coin" 

Здравейте ,
Честита Нова Година ,
пожелавам ви много здраве , щастие и успехи през новата година !
Ние прекарахме добре , Тедко е слушал баба си , аз се притеснявах малко , за пръв път спа там , но са се справили.
Ува  , дано мине по-бързо и леко !
Гери , много увлекателно разказваш , много искам някой ден да ида в Куба.
И Тедо много бързо се научи да сурвака , изобщо не загрява защо го прави , ама бая силно ни налага и се радва на това.

пльос
ние вече тотално изперкваме.
Мисля утре към 11-12 да водя децата на Мкдоналдс в Мола. Ако някой се сбърка натам, да се оглежда за нас. Ще се радвам на компания

За много години на всички. Пойелавам си всички да сме здрави и да успяваме да се преборим с неразбоиите.
Ува, не е страшно - даже по-добре сега да изкарат шарките. Аз все ги бъркам - коя каква.Преди два месеца Буба бе6е с едра. Не съм и давала никакви левкарства- освен за сърбежа и мисля, че мина доста леко. Ако те интересува мога да ти го кажа кое 

Герката и мен ме размечта с тези плажове... А и като гледам големината на публикацията поне ще съм спокойна като отново започна да пиша фермани 

Герка, страхотен разказ, и аз чакам още 

за ваксината - въпреки че си ваксиниран, пак можеш да се разболееш от варицела (обаче много по-малка е вероятността и се кара без усложнения), за херпес зостер е нужно да си преболедувал от варицела, а в много редки случаи казват, че е възможно да разболееш от ХЗ и след ваксина, но уж това било изключение...

Гледах един филм alfadog...по истински случай...сега не ми се спи, много се разстроих

Марти ,къде го намери тоз филм..........рових и в арена и в замунда ,ама не го намерих