Да бъде обективна и фокусирана 2009 - Фотография 31

Аз пък откривам отново удоволствието от снимането. Когато го правех по задължение и за пари нещо хич не ме кефеше.
И сега съм в дълбоки размисли дали да продължа да се занимавам с фотографията комерсиално или да си остане само хоби.
Много приятели ми казваха, че съм късметлийка да работя това, което обичам да правя.... но защо ли аз не смятам така.
Една котешка от преди малко 
 колкото да се запиша с нещо -



http://www.flickr.com/photos/13879848@N04/3159183171/sizes/o/

Момичета, да знаете от къде мога да си изтегля безплатна онлайн книга за цифровата фотография ?

Аз също размишлявах неотдавна по тази тема...Не че имам опит като теб, но като се познавам, знам, че бих предпочела хобито ми да си остане хоби. За да правя онова, което ми харесва, когато ми харесва и както ми харесва, просто и само за удоволствие... Сигурно е страхотно наистина да работиш онова, което обожаваш, но това е за друг тип хора, не за такива като мен.  Не съм толкова самодисциплинирана.

angel_82, виж в замундата "National Geographic Photography Secret".

Jaly, страхотен портрет!

На първата страница на темата има линк - http://store3.data.bg/opixelo/Books/National%20Geographic%20Phot … 20Secret%20BG.pdf

Малко членски внос и от мен, че в последно време само влизам без да се отчитам.   Още не съм свалила снимките с макрото, ама тези дни и това ще направя.  

http://flickr.com/photos/26588310@N04/3160561804/in/set-72157611273744470/

Фрии, много приятен натютморт 
А за професионалното снимане  -  не бих казала, че аз имам опит в това. Просто се хвърлих в непознати води.
Всичко започна с една недобре обмислена идея да направя проекти за детски каленадри, да ги напечатам и да снимам в детски градини. Обаче си правих сметките без кръчмар.
Около 2 - 3 седмици правих календарите, преправях... търсих къде да ги разпечатам, проучвах цени...
В крайна сметка инвестирах доста пари в разпечатката и започнах да търся обекти за снимане. Точно по това време се разболя малкия ми син. Цяла седмица вдигаше температура, а аз го мъкнех с мене по детски градини и разговори с директори. Детето не се оправяше и една вечер се озовахме в болница, в критично състояние, с масивен излив и тежка пневмония. Минахме през ада.
Вече нямах никакво желание да снимам, но календарите бяха готови, платени... стояха на купчинки у нас - 3000 бройки.
Нямаше на кого да оставя детето след като излязохме от болницата и го помъкнах с мен. въпреки че бяхме с колата и той беше на топло, пак имах хиляди притеснения. Чакаха ме 3 градини и 2 училища да снимам. Не можех да откажа.
За най- натаварените снимачни дни идваше майка ми от Добрич да гледа малкия, но и тя работи и не можеше да остане за повече от 2-3 дни.
Та като цяло напрежението ми беше в повече -  и тревоги за децата и усилена, натоварваща работа. Скапах се и психически и физически, макар че видимо нищо ми нямаше.
Тогава си казвах, че това няма да се повтори никога повече. Прекалено мног нерви и безсънни нощи ми струваше удоворствието да изкарам някой лев.
Сега се радвам на почивката и стоедено у дома и никак, ама никак не ми се снима за пари  До следващия път 

Free и на мене много ми харесва!!!

Тед_кат, такова нещо може да ти се случи на всяка работа, фотографията не е виновна. За съжаление като нямаш на кой да разчиташ да ти помогне в такъв момент е много тежко, знам от опит, защото и ние сме така. Просто преди да се хванеш следващият път проучи варианти за детегледачка с/у заплащане. Може да не спечелиш много в този случай, но ще имаш удовлетворението от работата, а и варианта детето да е добре и нищо да му няма е повече от възможен. Няма всеки път да е така, не се отказвай от това, което ти харесва да правиш заради един неуспех. Във всичко и всички имат такива моменти, лош късмет, лошо стечение на обстоятелствата го наречи ако искаш, много е тежко, но минава, забравя се, а те научава на много неща, подготвя те за подобни ситуации, така че не всичко е минус от цялата работа.
Следващият път ще обмислиш по-добре нещата, планиране му е майката в такива ситуации , не само във фотографията. И не на последно място, децата порастват и проблеми от този тип стават все по-малко.  Колко ти е голямо детенцето сега?
Много е трудно с малки деца...много добре знам...и на мене са ми на главата 2+ куче и ми е повече от ясно, но не е невъзможно. Разбира се не си застрахован от такива ситуации, но важното е като погледнеш назад да си удовлетворена от крайния резултат.
Успех! 

Аз ще се престраша с няколко снимки:
http://farm4.static.flickr.com/3087/3159915977_3034332192_b.jpg
http://farm4.static.flickr.com/3268/3160752452_e43ba7578e_b.jpg
http://farm4.static.flickr.com/3083/3160754292_246337e6f3_b.jpg
http://farm4.static.flickr.com/3078/3160746934_a1e5a95b1b_b.jpg
http://farm4.static.flickr.com/3081/3150474284_034638aacf_b.jpg
http://farm4.static.flickr.com/3104/3146826083_6a28027a8e_b.jpg-от любопитство исках да видя какво ще излезе през стъклото на колата, то взе че ми хареса  
http://farm4.static.flickr.com/3076/3160750144_698879036b_b.jpg и един жалък опит за новогодишни фойерверки.

National Geographic Photography Secret е страхотна.  Сега я разгледах. Мерси на Фрий за препоръката. Почвам да чета, дано нещо ми влезе в главата.

За начинаещите (и безнадежните фотографи като мен  ) препоръчвам да прочетат и Свeтлинa и oсвeтлeниe на Maйкъл Фриймън. Има я преведена на български, не знам дали се намира по торентите. Аз я имам сканирана от една приятелка и мога да я пратя по мейл, ако някой проявява интерес.

Благодаря ти за милите и окуражаващи думи, Тандори!
Голимия ми син е на 5, почти 6, а малкия е на 3.
От онзи период най- стресиращото бяха първите дни на малкия в болницата. Не позволиха да съм с него, беше в интензивно на системи,с вързани ръце и крака като животно. След 3 дни на молби от моя страна ме пуснаха при него. Сякаш беше  друго дете, не моето. С един обезумял от страх поглед, изцъклени очи, тъмни сенки и прегракнал глас.
Как имах сили след всичко това и да  започна снимки още на следващия ден след излизането ни от болницата не знам.
Но майките явно сме създани да понасяме големи натоврвания.
А аз не бях работила няколко години и исках, много исках да покажа, че мога да се справя.
Права си, че децата растат и занапред ще е по- лесно.
Но има и друг проблем - в България ми се струва, че не е  толкова лесно да се печелят пари с фотография.(какво прозрение)
Нека и други, които имат наблюдения в тази насока да кажат.
Но по моите наблюдения - във всяко училище имаше поне по 10 оферти от различни фотографи. Шанса да изберат точно теб е много малък. Аз пак имах късмет, че си осигурих няколко обекта. макар на някой от тях да не снимах само аз.
Един вид е доста несигурна работа и няма как да се планира.
Фотостудио ми се струва по- добра идея, но там се изисква голяма инвестиция в машини и оборудване. Но все пак мечтата за това я има   и съдружник съм си заплюла. Живот и здраве дано да стане реалност някой ден.
Водолеите ако не друго, поне да мечтаят могат.

ех, малко ми е неудобно да ви прекъсвам разговора, но все пак е време да се покажем и ние в обществото, че да не ни помислят за прекалени интроверти 
Не е добро качеството, ама на оскъдното вечерно осветление в къщи - толкова.
ето ни двамата в новогодишната нощ


ето ги част от домашните любимци


и ето виртуална торта, че дочух жални звуци, че не съм почерпила 

Ted_cat, пожелавам ти от все сърце да ти се сбъдне мечтата 

Много тъжно ми стана за прживяванията ви в болницата,  това там са изроди, не лекари  Имах подобно преживяване преди няколко седмици - не е човешко да не те пускат при детето ти.  Моят син от тогава го е страх да легне по гръб, не ми се мисли какво са му правили.  Много се разярих тогава и направих страшен скандал в болницата, та ме пуснаха още същата нощ. Добре, че беше мъжът ми да ме озапти малко, че щеше да има пострадали сигурно    Но има хора, които са по-сдържани и се държат възпитано в такива моменти, като теб, и не ми се мисли през какво си минала, докато те пуснат.

И искам да попитам майките с по-големи дечица - кога точно става по-лесно? Когато тръгнат на училище?

Хубава вечер 

Лоис, страхотен автопортрет, на позакъсняло джудже  Мерси за почерпката, със здраве да си ползваш хапаратчето!

Лоис, аз и тука да те питам - защо замени хубавото си Оли с някакъв си Канон (и Никон да беше, пак същото щях да питам)
Честно винаги съм ти се кефила на чистите снимки с перфектен баланс на бялото и сега чак ми е мъчно 

тоя кекс не изглежда така вкусен, както ако го беше снимала с Оли-то 

за болниците и детето ми е тема, която не обичам дори да подхващам. Предпочитам да забравя тези моменти  . никой не може да го разбере, докато не му се случи лично.

Не искам да ви плаша, ама поне до към 9-10 години притесненията са си на чисто физическо ниво на оцеляване.
После просто се заменят с други притеснения.

Лени аз там ти писах, ама и тук да си кажа, не сме се разделили хич, и май няма да се разделяме. Даже си мисля за ъпгрейд на пролет!

Ted_cat,  , просто нямам думи!
Желая ти да се сбъдне мечтата ти, да снимаш, да се кефиш и най-вече дечицата да са здрави!