Да бъде обективна и фокусирана 2009 - Фотография 31

мойта рецепта:
оставя го да си пада, и гледаш да си наблизо да снимаш.

а за ресторантите направихме показно онази вечер... на тръгване кайо каза, че най много му харесало как батковците искали да го папкат (батковците бяха сервитьорите, които не спряха да си играят и да го закачат).

да взема да кача някоя снимка?!

Рали, много, ама много красиво си се изпортретила, направо ми взе дъха тази ти снимка! Окачи си я някъде обезателно 

Гледам оспамили сте хубаво темата, та и аз да се включа с две мнения - при едни и същи обстоятелства (работа, пари) дете се гледа най-лесно там, където има кой да ти помага.

На колко ти е детенцето? Може да не ти хареса мнението ми, но мисля, че всичко е въпрос на възпитание, децата на този етап не могат да се категоризират "ми такъв си е". Всяко дете има нужда от граници и ако ние, родителите, не му ги посочим, то се губи.
Виждам го всеки ден - с деца на приятелките ми, които се тръшкат на земята, ако не стане на тяхното, бягат, обиждат, удрят (и деца, и родители) - майките не си дават много зор. Но като са с мен, хлапетата са се  научили, че това поведение не се толерира. Без грубости, просто ги спирам и им говоря, комуникация и постоянство са нужни - и за това никога не е рано.
И средата е много важна. Моята щерка (почти на 4г.) е може би най-кроткото дете, което познавам. Събере ли се с с по-бурни деца, почва да копира негативните неща и после ми се налага да я стягам  Когато децата си играят нормално, тя си е тя.

Тук, в Швейцария, родителите са по-разкрепостени, т.е. не търчат след детето за всичко, но като цяло веднага се набива на очи, че децата тук (говоря за местните, не за чужденците) са много добре възпитани. Няма търчащи, пищящи по улицата (деца, не тийнейджъри  ) Дойдох тук на 17г. и още тогава ми направи впечатление как децата се разхождат с родителите си, пред тях, не за ръка и си вървят спокойно, без да се налага да им подвикват да внимават за коли и т.н.

Благодаря за мнението!Жалкото е , че тази от колата(която ми е най-любимата до сега)изобщо не е моя, а си е лично на фотоапарата 
Поне се радвам , че и мъжа ми ме оценява обективно , и той ми каза същото.
Снимам с Канон 450 Д.До преди този апарат съм снимала с куп измислени,които стават колкото да се подсетиш след време за някой хубав момент.И за това не съм се и интересувала кой знае колко от техники, композиция, и т.н.

Сега чета и вашите стари тези ,и има толкова много информация, че се чувствам като в началото на 10 км маратон , докато евентуално започна да снимам нещо смислено и интересно.
Когато си набележа да снимам нещо и предварително се подготвям теоретично- чета как да настроя фотоапарата и накрая когато се наложи да снимам всичко ми е каша и най-често го щраквам на някой готов мод...
Джаз у вас, страхотни са!

Селме, разглезена си 'начи
Радвай се, че Дидко бе така добър да те оставя да пиеш кафе поне през първата година от живота си, аз немАх такова щастие  

Лоис, супер, че си запазила Оли-то. Аз всеки път като стане въпрос за Олимпус показвам на хората твоя фликър да видят какви хубави снимки правиш с него, та продължавай да снимаш от време на време  

http://farm4.static.flickr.com/3103/3161960849_164b7119cd_b.jpg



Една кръчмарска снимка за членски внос - снимана е в абсолютна тъмница, ама за сметка на това няма и фокус  .

Интересна тема за децата... И аз имам тийнейджър, наистина страховете са други. Но пък имам удоволствието да си имам работа с едно разумно и мислещо същество (хормоните са друга бира). Виж, гледането на дете, расло 6 години в институция, е нещо, което не прилича на нищо, което познавах. От десетина дни сме приемни родители на една малка госпожица и сега вече ми се налага да превключа от режима "Родителството - естествена, интуитивна дейност" към "Приемното родителство - нещо като нищо друго на света". Просто защото когато едно дете е расло толкова време в среда, кото е всичко друго, но не и естествена, трябват изключително търпение и разбиране, за да започне това дете да вижда света по нормалния начин.

Хапке, поздравления! винаги съм се възхищавала на хора, които имат смелостта  да станат приемно семейство!
Наденичките са ми слабост  хубав е кадъра, дори и не нафокус.
Селмулинке, едва те разпознах под новия ник    Страхотни са ти станали новогодишните фоерверки. На мен никога не ми се получават.
Рали, призрачната е невероятна! И обработката е подходяща! Браво!
Жали, портретчето ми харесва повече в цветния вариант! Много жив и естествен.
Фиона,  и на мен ми допадна кадъра от колата. Да почерпиш апарата с някоя батерийка 
Лоис, отоново поздравления за Канончето. И аз вече се ориентирам към втора употреба техника. Лошото е, че хубавите неща много рядко се предлагат. Като например светкавицата, която исках - ми никой не си я продаваше  и се наложи да я взема чисто нова от ситнезиса.
При обектива 16-50 пак се бях насочила към магазин, но го нямаха в наличост,  а ми трябваше спешно. Тогава като по чудо открих обява на човек от Варна, че продава такъв нов, на 20 кадъра, и мъжа ми пътуваше за там командировка. та му набутах набързо парите и още същия ден го взе от човека, без тест, на доверие. За мой късмет обектива се оказа перфектен и си спистих 350лв 

Ех, Джем, колко розова ми е видя действителността в която живееш 
Мерси за отговора, и аз съм на същото мнение като цяло. Той е на година и три месеца и имам чувството че по цял ден с него всъщност определям граници.  Твоето детенце е по-голямо и ти вече береш плодовете на едно търпеливо и нежно възпитание, докато аз съвсем скоро започнах. Има неща, които вече знае и неща, които тепърва ще научи, но сме много далече още от спокойна разходка навън.
Хубавото е, че явно съм на прав път, така че скоро ще си имам работа с едно разумно и мислещо същество, както каза Сладка хапка   

Лени, ми както виждаш нещата се обръщат  надявам се Ноли поне сега да те оставя да пийнеш едно кафенце на спокойствие  Снимката му в подписа ти е трепач!!!

Фиона, и аз се чувствах така в началото - изчетох всички теми от първи епизод до момента в който се включих. Много ми беше интересно и полезно.

Калинке, а да вземеш да качиш някоя снимка??

Сладка хапчице, винаги съм искала да гледам детенце от институция, респект за решението ви!

Здравейте и честита Нова Година на всички ви!!
Бъдете живи издрави, вие и вашите семейства.
Един новогодишен поздрав от мен http://212.36.3.59/site_pics/170/a_1230924127_IMG_4525.jpg 

За много години!
Да сте живи и здрави и да оставите злото зад гърба си!
Гледам, че голяма дискусия сте почнали. Мога да коментирам като майка на 2 големи много буйни деца, но предпочитам да замълча, защото всеки сам намира най-верния път към детето си. Не е лесно да си родител, но пък всяка усмивка, прегръдка и простичкото "Обичам те, мамо!" стопява леда и забравяш умора, гняв и родителски несполуки.

Джем, хем си права, хем не съвсем.
И аз имам удоволствието да съм майка на спокойно и разумно дете.
Учила съм за изпити докато беше бебе (беше достатъчно да му залюлееш играчка за да си я съзерцава дълго и продължително докато учиш),  водили сме го по купони, на работа, дори веднъж стоя с колеги пред вратата докато бях на изпит.
И това разбира се изцяло благодарение на доброто възпитание, което е получил на спокойните си родители и на отношението тип Калина - остави го да си пада иначе как ще са научи от колко високо може да скача човек.
... или поне така бях готова да твърдя до скоро.

Но от известно време наблюдавам близнаците на една приятелка. Получават еднакво възпитание, а са толкова различни.
Това което искам да кажа, е че страшно много зависи от нас, но далеч не всичко. Явно си има и вродени неща и дори на перфектните родители като нас също може да им се случи детето да се тръшка 

Додо, много приятна   
На тъмно със светкавица ли е снимана или е от обработката?

Благодаря 
Няма светкавица, от обработката е.

Какво ще кажете за това?

Додо, кажи, моля те ако имаш време повече за обработката

След новогодишен поздрав


https://cdn.bg-mamma.com/bUwK/8d5f9156.jpg

Нищо особено. На око. Аншарп макс, селектирала съм малкия след това и съм го осветлила леко / levels, curves, contrast и каквото изобщо ви хрумне в момента/. Още един слой - apply image - multiply - на небето, след което извадих долната част и това е.
Макар и да изглежда вероятно другояче, изобщо не се напъвам с обработките. Използвам най-опростените форми на обработка, по най-кратките пътища.

Забравих - поиграх си малко с бузките и ледената висулка 
Тях ги зачервих, а на нея и дадох още контраст.