Усещането за любов е прегръдката на любимия, погледа на детето ми и усмивките на майка ми и няколко верни приятели.
Виж целия пост
Усещане за .... любов.
- Публикувана: 25 дек. 2008, 23:05 ч.
- Последно мнение: 31 юли 2009, 14:58 ч.
# 166
15 фев. 2009, 21:51 ч.
Преди доста време видях на един светофар много мила възрастна двойка мъж и жена (над 65-годишни бяха). Беше студен мразовит зимен ден. И докато чакаха на светофара, мъжът се премести така, че да спира студения вятър с тялото си и да направи завет на жената, тя го погледна и се усмихна и стояха така докато светна зеленото.
Тази случка така се е запечатала в съзнанието ми (бях ученичка) и тогава си пожелах някой ден да усетя такава любов и да успея да я съхраня толкова години.
Виж целия пост
Тази случка така се е запечатала в съзнанието ми (бях ученичка) и тогава си пожелах някой ден да усетя такава любов и да успея да я съхраня толкова години.
# 167
16 фев. 2009, 11:01 ч.
Изпитах ужас да прочета цялата тема...
Ужас не, защото не познавам любовта... познавам я - многолика, стосърца... цветна и сива...
Ужасът е в мен, защото най-силни са думите казани за "невъзможната любов"..., думи, под които прозират връзки, извън... извън всичко...
любов, под чийто нежен воал ярко свети и мига надпис - ИЗНЕВЯРА!!! Денонощен надпис...
Страх ме е!
Дали страхът за собствената любов е любов?
Дааа!
...болката храни поета...
...а толкова не искам да ме е страх...
Надявам се да разберете и прозрпете онази детска наивност, с която искам да погледна на нещата. Искам идеален свят...
Съдено ми е да обичам в неидеалния... и се справям по моему!
Мога да ви драсна мое тристишие, което посветих на моята половинка...
Вплетен с в ДНК-то ми!
Намразя ли те...
ще намразя себе си!
Виж целия пост
Ужас не, защото не познавам любовта... познавам я - многолика, стосърца... цветна и сива...
Ужасът е в мен, защото най-силни са думите казани за "невъзможната любов"..., думи, под които прозират връзки, извън... извън всичко...
любов, под чийто нежен воал ярко свети и мига надпис - ИЗНЕВЯРА!!! Денонощен надпис...
Страх ме е!
Дали страхът за собствената любов е любов?
Дааа!
...болката храни поета...
...а толкова не искам да ме е страх...
Надявам се да разберете и прозрпете онази детска наивност, с която искам да погледна на нещата. Искам идеален свят...
Съдено ми е да обичам в неидеалния... и се справям по моему!
Мога да ви драсна мое тристишие, което посветих на моята половинка...
Вплетен с в ДНК-то ми!
Намразя ли те...
ще намразя себе си!
# 168
16 фев. 2009, 12:37 ч.
Този надпис, мила, свети само в очите на околните. Той е толкова далеч от Любовта, колкото са далеч и звездите от нас.
Да... идеалният свят. За мен например той е този, в който на никоя Любов няма да и се налага да бъде оправдавана, в който страха не се бърка с Любов и в който хората по някакъв начин успяват да излязат от собствената си черупка.
Май всички си имаме идеален свят, но трагичното е, че за всички ни той е различен.
Виж целия пост
любов, под чийто нежен воал ярко свети и мига надпис - ИЗНЕВЯРА!!! Денонощен надпис...
Да... идеалният свят. За мен например той е този, в който на никоя Любов няма да и се налага да бъде оправдавана, в който страха не се бърка с Любов и в който хората по някакъв начин успяват да излязат от собствената си черупка.
Май всички си имаме идеален свят, но трагичното е, че за всички ни той е различен.
# 169
16 фев. 2009, 21:01 ч.
Джейди, душа, как ми се иска да си вляза в черупката и да не поглеждам хич навън 
А ме е страх в две основни насоки
1-во, че за Любовта до мен някой може да говори така
2-ро, че може още утре и мен да ме светне нещо такова - неочаквано...
... да си кажа честно от второто ме е страх повече...
затова и четох темата с премрежени от сълзи очи...
Защото слаби сме човеците, слаби...
и Ангелите, и Дяволите ни са слаби...
и никой не оглушава, ослепява и онемява щом му сложат халката на пръста...
Щеше ми се да имам една дума за всичко... и май имам - Любов!
Защото наистина всичко е Любов!
Затова и страхът ми е оправдан
и той също е Любов!
Виж целия пост
А ме е страх в две основни насоки
1-во, че за Любовта до мен някой може да говори така
2-ро, че може още утре и мен да ме светне нещо такова - неочаквано...
... да си кажа честно от второто ме е страх повече...
затова и четох темата с премрежени от сълзи очи...
Защото слаби сме човеците, слаби...
и Ангелите, и Дяволите ни са слаби...
и никой не оглушава, ослепява и онемява щом му сложат халката на пръста...
Щеше ми се да имам една дума за всичко... и май имам - Любов!
Защото наистина всичко е Любов!
Затова и страхът ми е оправдан
и той също е Любов!
# 170
16 фев. 2009, 21:25 ч.
Нали знаеш, Асе... най-страшното в страха е самият страх!
Слаби сме за едно, силни сме за друго... всеки според способностите и смелостта си.
Но когато изпитваш Любов... това не те прави слаб. Факта, че се поддаваш на "забранена" или "грешна" любов също не те прави слаб.
Прави те човек... влюбен човек!
Зная, че говорим за едно и също нещо от две различни страни. Говорим за Любов!
Разликата е, че мен не ме е страх, защото нямам какво да загубя. Всичко ценно е вътре в мен, а него ще го загубя тогава, когато и мен вече ме няма.
Така че нито се страхувам, нито се чувствам слаба.
Вярно е, че ми трябваше доста време и ми коства много да стигна до това състояние, но... си струваше.
И недей... не бъркай страха с Любов.
Обратното на Любов не е омраза, братното на Любов е страх!
Виж целия пост
Слаби сме за едно, силни сме за друго... всеки според способностите и смелостта си.
Но когато изпитваш Любов... това не те прави слаб. Факта, че се поддаваш на "забранена" или "грешна" любов също не те прави слаб.
Прави те човек... влюбен човек!
Зная, че говорим за едно и също нещо от две различни страни. Говорим за Любов!
Разликата е, че мен не ме е страх, защото нямам какво да загубя. Всичко ценно е вътре в мен, а него ще го загубя тогава, когато и мен вече ме няма.
Така че нито се страхувам, нито се чувствам слаба.
Вярно е, че ми трябваше доста време и ми коства много да стигна до това състояние, но... си струваше.
И недей... не бъркай страха с Любов.
Обратното на Любов не е омраза, братното на Любов е страх!
# 171
17 фев. 2009, 10:29 ч.
Ей, това страшно ми хареса като определение!
Аз съм го срещала и усещала!
Виж целия пост
Любовта ли?
Срещали ли сте човек с благост в погледа наскоро? Аз не. А така ми се иска! Ей това е любов.
Срещали ли сте човек с благост в погледа наскоро? Аз не. А така ми се иска! Ей това е любов.
Аз съм го срещала и усещала!
# 172
19 фев. 2009, 16:49 ч.
Тц, ти бъркаш.
Обратното на любовта е голия нагон, превръщащ здравомислщи хора в диви животни,
Виж целия пост
И недей... не бъркай страха с Любов.
Обратното на Любов не е омраза, братното на Любов е страх!
Обратното на Любов не е омраза, братното на Любов е страх!
Обратното на любовта е голия нагон, превръщащ здравомислщи хора в диви животни,
# 173
19 фев. 2009, 21:13 ч.
Нагона, Веч, е неразделна част от Любовта. Трудно ми е да си представя Любов без него.
А голия нагон, за който говориш не пречи на Любовта... така както страха
Виж целия пост
Тц, ти бъркаш.
Обратното на любовта е голия нагон, превръщащ здравомислщи хора в диви животни,
Обратното на любовта е голия нагон, превръщащ здравомислщи хора в диви животни,
А голия нагон, за който говориш не пречи на Любовта... така както страха
# 174
19 фев. 2009, 21:21 ч.
Съгласна съм с Jade няма по -голяма пречка за любовта от страха.Страха че може да те отритнат,че може да останеш неразбран,че може да се окажеш слаб пред някому,страха да разкриеш чуствата защото някой ще злоупотреби с теб.....
Виж целия пост
# 175
20 фев. 2009, 00:32 ч.
Не си срещала мен.Цялата съм любов.Мога да живея в хармония със себе си единствено,когато съм зарината от любов.
Виж целия пост
Любовта ли?
Срещали ли сте човек с благост в погледа наскоро? Аз не. А така ми се иска! Ей това е любов.
Срещали ли сте човек с благост в погледа наскоро? Аз не. А така ми се иска! Ей това е любов.
Не си срещала мен.Цялата съм любов.Мога да живея в хармония със себе си единствено,когато съм зарината от любов.
# 176
20 фев. 2009, 10:18 ч.
Не мога да кажа за себе си,че съм зарината от любов,но когато ми липсва ,или имам притеснения ,всичко ми се обърква.Не мога да се концентрирам,не мога да се грижа и забавлявам с децата,не ме свърта на едно място,не намирам смисъл в нищо...
Виж целия пост
# 177
21 фев. 2009, 20:00 ч.
Пф...
И за палтото да ме дръпне, няма да я позная...
Така и не научих какво е Любов. Знам само, че тази, човешката, с нейните Ҥ варианти не води до никъде. И надали имам нужда от нея.
Виж целия пост
И за палтото да ме дръпне, няма да я позная...
Така и не научих какво е Любов. Знам само, че тази, човешката, с нейните Ҥ варианти не води до никъде. И надали имам нужда от нея.
# 178
21 фев. 2009, 20:06 ч.
За мен лично любовта е преди всичко приемане.
))
Приемаш другият, какъвто е, без да изискваш от него да се променя и без да го задушаваш с твоите изисквания и очаквания.
Koе в него не можа да приемеш, че така отчаяно сега?
Виж целия пост
За мен лично любовта е преди всичко приемане.
))Приемаш другият, какъвто е, без да изискваш от него да се променя и без да го задушаваш с твоите изисквания и очаквания.
Koе в него не можа да приемеш, че така отчаяно сега?
# 179
21 фев. 2009, 20:12 ч.
За мен лично любовта е преди всичко приемане.))
Приемаш другият, какъвто е, без да изискваш от него да се променя и без да го задушаваш с твоите изисквания и очаквания.
Koе в него не можа да приемеш, че така отчаяно сега?
Между нас всичко е наред. Поне се надявам да е така.
Ама...
Къде е любовта? Какво е?
Той все още е способен да ме разочарова.
, т.е. аз все още имам претенции към него
Виж целия пост
За мен лично любовта е преди всичко приемане.
))Приемаш другият, какъвто е, без да изискваш от него да се променя и без да го задушаваш с твоите изисквания и очаквания.
Koе в него не можа да приемеш, че така отчаяно сега?
Ама...
Къде е любовта? Какво е?
Той все още е способен да ме разочарова.
, т.е. аз все още имам претенции към него Препоръчани теми