Колкото до присъждането на детето в България няма такъв филм - детето остава при майката - още повече щом е малко.
Колкото до още малко време - аз съм останала без баща, когато съм била на по-малко от годинка. Не го помня, никога не ми е липсвал (изобщо не идваше да ме види, дори след години се опитах да го потърся - не пожела среща), не плащаше и изръжка - майка ми все с мен по адвокати и съдилища висеше, че няма на кого да ме остави.
Братовчедка ми остана без баща на около четири години и за нея шока си беше по-голям. Когато детето вече разбира е по-тежко. Тежко е да гледаш родителите си очуждени, а още по-лошо в скандали. Тежко е и да разбереш, че се разделят.
Това е моят житейски опит - дете съм на разведени родители. Аз самата прекратих дългогодишна връзка за шок на всички мои познати. За това сега съм щастлива.
Онче, животът е един, даден ни е с пълна шепа да го живеем, както искаме. Всичко зависи само от нас. Да срещмен човека до себе си също.
Кажи - щастлива ли си вечер, когато лягаш до рамото му? Щастлива ли си сутрин, когато отвориш очи и първото нещо, което видиш е той? Щастлива ли си да хванеш ръката му? Щастлива ли си с този човек? Върни го на майка му да си го догледа, както тя си знае. "
Диана\чар,страхотно си го казала!!!!!!!Абсолютно точно се присъединявам към твоето мнение и особено последните ти изречения ме докараха до сълзи.Аз също имах 7 год връзка,но за разлика от теб не посмях да остана сама,уплаших се и ето - ял живот си бера плодовете на гигантската грешка




Големият ми син дори не иска да го вижда-и обожава Втория си баща 
дано мила по скоро си оправите отношенията..представям си как се чувстваш 
И аз вече се питам



как можах да забравя
!
