ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 130 442
  • 969
# 255
Къде сте, хора, как сте, как се справяте? Weary
Виж целия пост
# 256
Тука сме..всеки влиза по малко,вижда че няма нищо ново ииииии изчезва. Да се надявам, че това е признак ,че сме добре и нямаме нужда от споделяне..макар че се съмнявам да  е така. Просто .... всеки се притеснява ,че мрънкането може да досади на някого,а реално не е така. Затварянето не е решение,и макар че всеки го знае по-лесно е да го допуснеш.
Та така, Ками. Тука сме...
Виж целия пост
# 257
Тази тема..... е много,ама много  поучителна за хора които пропускат хубавите мигове с любимите хора.Случайно  попаднах на нея...Покланявам Ви се смели и мили момичета и жени! Нека Господ закриля Вас и вашите деца.Нищо друго не мога да кажа,няма как да Ви взема болката и мъката която носите в сърцата си...... Тежко е ,много е тежко......  Дай Боже оттук на сетне да имате само по-хубави моменти.....  bouquet Sad
Виж целия пост
# 258
За първи път ми се налага да пиша .Мъката ни е голяма съпруга ми се самоуби здрав мъж.Не се разбрахме не знам .И аз и той имаме вина .Не мога да се примеря с това .Моля пишете с подобна съдба беше полицай.
Виж целия пост
# 259
Разбирам те, моите съболезнования, скъпа.....ние които пишем в този форум сме като теб, дали от болест, катастрофа или самоубииство, истината е една и съща - те съпрузите ни си отидоха, няма ги и ние страдаме много....дръж се, ще плачеш, ще крещиш, че задаваш въпроси и ще живееш като във филм дълго време, но трябва да оцелееш, трябва...знай, той те вижда, чува те, говори му и на него също не му е леко! Какво друго да ти пиша....ако искаш пиши, сподели всичко ще ти олекне, ние само ще ти дадем съвет и няма да се притесняваш, че ще те съдим, ние само ще ти помогнем.....Прегръщам те силно! Таня
Виж целия пост
# 260
tany_ny   Hug
Съжалявам за тази трагедия,но само не си вменявай вина.Достатъчно ти е тежко от смъртта му,за да поемаш цялата вина върху себе си.Във всяко семейство има караници и винаги и двете страни са виновни.Това че нещо не сте се разбирали,едва ли е причината,а и в такива случай, според мен ,просто трябва да приемеш че това е негово си решение...
Спокойно пиши винаги ,няма от какво да се страхуваш или притесняваш.
Виж целия пост
# 261
Благодаря ви мили майки по съдба за успокоителните думи но много ми е мъчно за него и не мога да повярвам, че го няма вече плача постоянно .Имам 14годишна дъщеря тя му е сърдита и не иска да идва на гроба му.Дайте ми съвет какво да правя.Как се справяте сами мили Имам много,много въпроси .
Виж целия пост
# 262
Моята дъщеря е на 15 години и тя странно се държи ту плаче много, ту се смее... не я принуждавай да ходи на гроба, ще видиш и това ще мине, тя не осъзнава какво се е случило , мисли ,че е заминал за някъде и му се сърди....страшно е, но ще разбере с времето!Съпругът ми почина преди 4 месеца, как се справям ли - незнам трудно, още не го приемам, още като отворя очи сутрин ми се иска да е до мен и всичко това да е една голяма илюзия, вечер като лягам прегръщам възглавницата до мен, като си направя кафе, му казвам хайде да пием кафе и избухвам в плач. Казват, че времето лекува, сигурно е така, но трябва да мине много  време горе долу 2 години, за да се усмихнем и заживеем пълноценно! Ох мила, не знам как да те успокоя като и аз търся утеха и няма от никъде....прегръщам те! Таня
Виж целия пост
# 263
Здравейте момичета, чета и Ви се възхищавам.
На 14.09.2008 г аз загубих любовта на живота си. Обожавах този човек, но още докато беше жив си обещахме, че ще бъдем заедно в Друг живот. Силно се надявам това да стане. Пет години бяхме много щастливи, но ....... Cry съдбата така е решила. Мина вече една година , а аз все още го виждам в сънищата си. Усещам го около мен, но и много пъти ми е помагал.
Сега живея с един прекрасен човек, който ме разбира и подкрепя, но определено моят Стефан ми липсва  и винаги ще бъдев мислите ми. Вече нищо няма да бъде същото.
Бъдете силни!

Виж целия пост
# 264
Как така......напротив ти си силна, аз още немога да си представя , живота с друг....още немога, още усещам мириса му, още чувам гласа му, още прегръщам дрехите му, още чувам нощем дишанто му, още му пожелавам лека нощи добро утро, още го каня да пие кафе с мен и му слагам чашка на празното му място, още не приемам истината или просто нарочно неискам да я приема! Не ти си силна, щом си преодоляла всичко завиждам ти.....
Виж целия пост
# 265
Здравейте!Не мога да спя, не  мога да се справя.......Самотата ме убива.....Работя на две места, прибирам се в къщи и пак работа......Вече 5 месеца сънувам съпруга си всяка нощ и след това се събуждам,не мога да заспя ,независимо колко е часа.Докога тази болка и самота........
Виж целия пост
# 266
Първите 6 месеца и аз бях изгубила представа къде съм.
 "още усещам мириса му, още чувам гласа му, още прегръщам дрехите му, още чувам нощем дишанто му, още му пожелавам лека нощи добро утро"-изпитвах същото.
Но мой колега загубил съпругата си при инцидент ми каза, че ако не си помогна сама, няма кой да го направи. Говори ми много, много приятели и приятелки просто не ме оставяха намира, извеждаха ме на кино, на театър, на разходки.
и така,....но определено е много трудно, продължавам да изпитвам болка като се сетя за него Cry
Виж целия пост
# 267
Сигурно си права, но мен няма кой да ме извади от блатото, поне явно нямам истински приятели..... Thinking
Виж целия пост
# 268
ЗДравейте! Много, много отдавна не съм писала, причината е , че бях се "оттеглила" от света! Честно казано, това ми повлия много добре на психическото състояние. Спокойствието, липсата на напрежение, чистия въздух....дават ти възможност да помислиш. Естествено, няма и миг, в който милото да не ми липсва.....напротив, от ден на ден ми липсва все повече, но започвам да се урвновесявам душевно! Спрях да нося черно, започнах да си пускам по малко музика (пред постоянно слушах)! Най- много ми помага детенцето. Знам, че наближава момента да и обясня, че тати е там на небето и е звездичката, която ни пази, но за сега искам да я гладам усмихнато и щастливо дете! А тя е такава! Скоро най- добрата ми приятелка се раздели с мъжа си (в края на юли)и нямамесец след това чувам как дететнцето и ( на 2 и половина е) казва на баща и "Тате"! Това някак си ме повдигна, факта, че има деца,които при жив баща, който живее на 20 м от тях, казват на друг тате. Грозно е, ама......не знам как да обясня как се почуствах!
И един тривиален въпрос- колко е размера на пенсията, която получават децата ви?
И обещание- вече ще пиша доста по- често!
Виж целия пост
# 269
102 лв минималният размер, тъй като съпругът ми остана завинаги на 35 г. и имастаж само 12г.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия