ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 130 465
  • 969
# 360
 Понякога е толкова приятно, човек да получи разбиране и една топла дума, от някой непознат дори.
Благодаря ти neotralna !
Жалко, че човекът до мен не умее да го прави, но за сметка на това умее да наранява.
Виж целия пост
# 361
petunia Hug Много, ми стана, мъчно, че търсейки щастие си се объркала. Но защо си още с този човек? Аз лично не знам, дали е възможно да се обича пак и дали може да се правят компромиси и не трябва да давам съвети, но не разбирам, защо търпиш след като не си щастлива? Дано поне детето да не страда. Пожелавам ти да намериш хармония!  Hug
Виж целия пост
# 362
ЗДравейте! Петуния, винаги съм си имала това наум! Дори и преди брака с мъжа ми! Съжалявам, че е трябвало д преживееш това!
Днес е света Ана, покровителка на вдовиците, да и се помолим да ни пази!  Hug Praynig
Виж целия пост
# 363
Човек понякога не знае кое е по-малкото зло.
 Дали е по-добре сама жена с дете, постоянно да има нужда от помощ, било за кранчето, за счупената печка и т.н; постоянно да си като просяк....
...Или все някак си даа креташ с някого, като някаква упора, успокоявайки се, че може и по-зле да бъде.

 Темата е за вдовците, а на тях околните не гледат с добро око. Говорила съм с много вдовици и млади и стари.
Тези които са се омъжили казват, че  трудно се прави ново семейство, трудно се приема чуждо дете.
 Онези пък които са избрали да останат сами, казват че са обект на нападки, подигравки. Околните гледат на тях, като на просяци, опитват се да ги правят зависими от услугите си...
Виж целия пост
# 364
Човек понякога не знае кое е по-малкото зло.
 Дали е по-добре сама жена с дете, постоянно да има нужда от помощ, било за кранчето, за счупената печка и т.н; постоянно да си като просяк....
...Или все някак си даа креташ с някого, като някаква упора, успокоявайки се, че може и по-зле да бъде.

 Темата е за вдовците, а на тях околните не гледат с добро око. Говорила съм с много вдовици и млади и стари.
Тези които са се омъжили казват, че  трудно се прави ново семейство, трудно се приема чуждо дете.
 Онези пък които са избрали да останат сами, казват че са обект на нападки, подигравки. Околните гледат на тях, като на просяци, опитват се да ги правят зависими от услугите си...
Извинявай ама изобщо не съм съгласна за отношението на околните.
Всичко е в главите ни, ако ти предизвикваш такова отношение -такова получаваш; и обратното ако се държиш достойно и си имаш самочувствие - никой няма да те напада и подиграва. Говоря от собствен опит /от близо 5 год.съм вдовица/ - никой не ме е нападал или подигравал, напротив - хората ме възприемат съвсем нормално, дори не ме питат защо съм сама, за да не ровят в лична територия, пък и има толкова самотни майки, че на никой вече не му прави впечатление дали си с мъж до себе си или сама.
Не е нужно да се молиш за кранче или за нещо счупено - това са неща, които се случват веднъж в годината и винаги можеш да извикаш някой съсед примерно.
Не разбирам защо правиш компромиси със себе си и търпиш подобно отношение, не разбирам .....  Peace
Виж целия пост
# 365
Никой не  е застрахован.Жената не се опитва да даде пример,а да покаже,че не винаги всичко се развива според очакванията ни.Това го знаем всички.Одавна вече не живеея в приказките и това го имам на ум.Но някой мъже така омайват,така лъжат,че е  възможно,човек да се самозабрави.Казваме,че не ни пука от хората,а не виждаме как правим много неща пак заради Тях.Ако околните са подстекавали :-Айде,айде виж къкъв късмет имаш,това е рядко ти си с дете,той е разкошен и т.н.Това според мен е вид оправдание за постъпка,а не пример че така става защото еди колко си вдовици са го казали.Мисля,че не бива да търся обяснение от жената,която крещи "Внимание"Тя казва,че не е щастлива наистина ми се иска да я прегърна.
Виж целия пост
# 366
Здравейте всички,радвам се, че мога някъде да споделям мъката си.Аз също загубих съпруга си преди 3 месеца.Все едно е било вчера.Чудя се как намирате сили да заживеете с друг съвсем чужд човек и необходимо ли ви е това. Не мога да си помисля,че би могло да ми се случи,толкова обичах съпруга си!! Децата ми останаха само,но за съжаление не са при мен,имам опората на родители и приятели. Сравям се доста трудно с мъката си,непрекъснато мисля за него,защо е така???
Виж целия пост
# 367
"Чудя се как намирате сили да заживеете с друг съвсем чужд човек и необходимо ли ви е това"

 Определено е трудно решение. Никой не може да замести голямата ти любов и винаги ще ти липсва, но животът продължава. Той няма да се върне, а ти трябва да намериш сили да продължиш заради децата.
Заради тях трябва да се усмихваш, дори да ти е трудно.
 Когато ня мен ми се случи това, дъщеря ми беше на 4 години. Дълго време ходех с тъмни дрехи, не толкова заради траура, а някакво желание да се скрия от погледите на хората.
 Веднъж, минавайки покрай някакъв магазин за дрехи втора употреба, детето видя на витрината една жълта рокля(доста грозна според мен  Simple Smile) ... а тя започна да вика: "Мамо, хайде да си я купиш, много е хубава, защо ходиш само с грозни черни дрехи?".
  Толкова ми се радваше, когато си облякох светла дреха 

Дали ще можеш да заживееш с чужд мъж... зависи как ще се стекат обстоятелствата. Понякога искрата пламва случайно, без да си търсила това, друг е въпроса какво става след това.
 Затова писах разни работи, за да ги имате предвид.
Виж целия пост
# 368
Разбирам те.Имам и други примери,които дори нямат общо с хора с подобна съдба.Не мисля,че си се вкопчила в спасението,просто така са се развили нещата,но и не мисля че няма да дойде ден,в който да не се решиш да се "откачиш"от положението.Всичко се връща и утре не се знае кой може да се окаже на твое място.Много по лесно е да осъдиш съдения,отколкото да го разбереш.
Виж целия пост
# 369
Искрено благодаря за отговора,petunia,аз просто изказах моето  мниние,може и да е неправилно,всеки има гледна точка. Аз все още не мога да сваля черния цвят,нямам обяснение защо.Мъжът ми не обичаше ритуали и правила,за него животът бе на земята,не вярваше в нищо друго,но аз все се надявам,че  нещо от него живее някъде.Искам да попитам излекува ли се и кога,ако е така от мъката и самотата,какво  би ми помогнало  да не се чувствам толкова тъжна? По природа съм весел  човек,оптимист,дори разбирайки за болестта,която ни сполетя,до последно не вярвах,че е възможно да ни се случи най-лошото. А ето че  сега пак не ми се вярва,че ми се е случило, а и нямам обяснение защо ми се случва това и с какво съм го заслужила?
Виж целия пост
# 370
"Искам да попитам излекува ли се и кога,ако е така от мъката и самотата,какво  би ми помогнало  да не се чувствам толкова тъжна?"

propadnala
 Нищо не помага, извинявай, че съм пряма.
Две години бях като болна и живеех по инерция. Не смеех да отворя ни един шкаф с вещи на мъжа си... абе ясно ти е чувството.
 Аз обаче имах много приятели около себе си, които не ме оставяха и за минута сама. Постоянно ме канеха, било на кафе, било по магазини. Изобщо не ми липсваше внимание.
 Никога няма да забравя рождения ден на детето, няколко месеца, след погребението.
Бях решила да не го празнуваме, само да почерпим в детската градина.
 Предната вечер ми се обади едната приятелка и ме попита какво ще правя, макар че знаеше намерениятя ми, тя ми каза "Сигурно ще ти е много тежко у вас, защо не дойдете в къщи, когато я вземеш от детската градина"
  Приех предложението, а там... двете ми приятелки купили торта, подредили масата събрали децата и... отпразнувахме рождения ден.
   Родителите ми също ме ме оставяха, дори свекърва ми намираше сили да ме подкрепя.
 Вечер, обикновено влизах в и-нет,  да чета за да избегна лошите мисли.
 Ако не бяха те, не знам дали нямаше да лудна.
Виж целия пост
# 371
propadnala, моите съболезнования Hug Много искам да те успокоя, но засега не мога. И аз като теб вече 9 месеца не вярвам, че ми се е случило. Няма и час в който да не съм се питала - Защо?
Искам прословутата фраза, че времето лекува, някой да ми я разясни. Но нямаме избор - ще чакаме. Кураж!!!!!
Виж целия пост
# 372
 kami7,

 Това беше преди повече от 7 години,
 Сега съм омъжена повторно, но дори и така, не мога да забравя какъв чудесен човек имах до себе си.
 В Известен смисъл си оставам сама.
Няма кой да сподели радостта и притесненията ми с детето...
Виж целия пост
# 373
kami7,
Не знам до колко времето лекува, просто свикваш да живееш по друг начин.
Виж целия пост
# 374
kami7,
Не знам до колко времето лекува, просто свикваш да живееш по друг начин.
Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия