ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 130 415
  • 969
# 600
zDRAWEJTE мили момичета, и ние на 13 направихме година. дойдоха роднини и когато има хора аз не мога да плача, държа се и се разсейвам някак си. днес си тръгна и майка ми , а децата са навън и пак ме налегна болката и самотата. със свекърва си не се чувствам добре. а живеем в една къща. все си спомням как ни е пречила и , може да е грях, но не ми е приятно с тях, само повече се ядосвам и натъжавам за пропуснатите моменти заради тях. а и времето едно мрачно , но и да е слънчево не ме радва, няма с кого да споделя ни радост , ни мъка. не искам да изпадам в депресия, ама как да се спася. извинявайте, много ми е тежко днес. и филми не ми се гледат. разкиснала съм се. искам някой да ме спаси, а съм сама.
Виж целия пост
# 601
Да ти кажа и аз така изпитвам някаква тежест когато родителите му са около мен, и всичко правя на сила в негово име защото нямат друго дете и така......и аз се бях разкиснала днес, но .........няма как ......няма......това ме побърква.............просто защото нещата са извън наш контрол!

Нитка, пиши мисля те.....Честит рожден ден на съпруга ти.......желая му да е щастлив там някъде!
Виж целия пост
# 602
Здравейте дами, много ми е трудно и тежко, но искам да споделя с вас. Изгубих съпруга си на 12.04.2010. Отне ми го коварната болест с която се борихме около 2,5 години. Усещам много голяма болка, празнота, мъка, тишина ............... Имаме 2 прекрасни деца. Сина ни е студент 4 курс, а малката сладуранка е на 11год. - 5 клас.
Виж целия пост
# 603
...eli..., приеми искрените ми съблезнования!
Дано голямото ти дете да ти е упора в този тежък момент.
Виж целия пост
# 604
ели smile3518,моите съболезнования
Виж целия пост
# 605
Моите съболезнования и от мен, мила, Ели. Всички ние знаем какво е и ако ти вероятно още не си усетила липсата му, няма да те лъжа, че става все по-осезаема с дните, месеците и т.н. Живей с дечицата и заради тях, те имат нужда от нас и въпреки, че моите деца са големи, пак съм постоянно с тях. Единственото, за което се моля е да идва в съня ми, но това е било само веднъж, безмълвно, но много хубаво, макар и за кратко. Пиши, тук ще срещнеш разбиране, навън е трудно, а и имам чувството - изкуствено. Hug
Виж целия пост
# 606
Благодаря за съчувствието. Знам че думите ви са искрени. Все още съм в голям шок. Искам да пиша искам да говоря, да разкажа, но не зная от къде да започна. Думите спират в гърлото ми и ме задушава болката.
Виж целия пост
# 607
Мила Ели,така е чувствата са такива ,когато се почувстваш готова тогава ще споделиш ,но форума помага ,да се почувстваш разбрана ,защото ние имаме същата злочеста съдба.
Виж целия пост
# 608
Момичета много ми е тежко тия дни.Не мога без него,не искам без него.От друга страна толкова ми е мъчно за детето,че ако стане нещо с мен ще остане самичко на този свят и тази болка която изпитвам аз в момента ще и я причиня на нея.Като се замисля за бъдещето ,тръпки ме побиват,такава самота и отчаяние .........не знам не виждам светлина .

Виж целия пост
# 609
Недей така, мила nitka, какво значи ако стане нещо с теб? Не мисли такива неща, на всички ни се е искало да последваме половинките си, но нали има заради какво да живееш, не бъди егоист. Болкато не отминава, за съжаление, но трябва  да си наложиш да живееш, ако не за друго, заради детето. И аз самата не виждам иначе смисъл в този си живот, но децата са тези, които имат нужда от нас, независимо от възрастта им. И аз се чувствам много самотна, нямам гръб, нямам опора, но това е истината и трябва да я приемем, колкото и да не ни се иска.
Виж целия пост
# 610
Момичета много ми е тежко тия дни.Не мога без него,не искам без него.От друга страна толкова ми е мъчно за детето,че ако стане нещо с мен ще остане самичко на този свят и тази болка която изпитвам аз в момента ще и я причиня на нея.Като се замисля за бъдещето ,тръпки ме побиват,такава самота и отчаяние .........не знам не виждам светлина .


Все едно съм го писала аз, само че преди 3 години  Cry
Виж целия пост
# 611
OOoooo, nitka, не се поддавай на този страх и отчаяние. Пагубно е за тебе и за душата ти. В момента най- голямата ти радост е детето, в никакъв случай не си мисли негативно. Отпращай тези мисли там от където са дошли и бъди силна. Знам че е много трудно. Аз самата все още не мога да осъзная случилото се. Вчера като отидох на гробищата погледнах гроба и мисълта която първа изникна в съзнанието ми беше. "значи е истина и аз го осъзнавам че се е случило щом съм тук???" Беше много особенно, сякаш до този момент някак си всичко е преминало като на сън.
Виж целия пост
# 612
....и съня продължава....
Поне за мен все още на моменти имам чувството ,че всичко е само сън...само дето съзнавам, че не е ...
Тежко е ...но ели е права-ТРЯБВА да се гледа по позитивно,макар че е мнооого тежко  Cry
Виж целия пост
# 613
И от мен най искрени съболезнования, моят мъж загина на 28.03.2010 в автомобилна катастрофа. Изведнъж животът ти се обръща на 360 градуса и сег адецата като ме питат" и няма ли никога да се върне" незнам какво да кажа и само мълча. Всяка сутрин се събуждам и си казва дали не е сън, но уви всичко е действителност.
Виж целия пост
# 614
Тамара, и на мен това ми беше един от най-тежките моменти. Да кажа на мъничката, че татко й не е на работа и повече няма да си дойде.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия