ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 130 415
  • 969
# 690
Трябва  мноооого времеееее....   smile3511
Виж целия пост
# 691
Трябва  мноооого времеееее....   smile3511
Хубаво е, че сме тук и го имаме  bouquet
Виж целия пост
# 692
Здравейте.
Аз загубих половинката си на 24.12.2007г .... на 28.12.2007 беше погребението му ... на 29.12.2007 бях на работа ... в курорт,където главното ми задължение беше да съм усмихната и приветлива ...
Сега не знам как съм се справила ... не знам как оцелях ... не знам как продължих напред ... не знам от къде съм намерила сили в себе си ... Детето ми беше единственият стимул да не се хвърля пред първата кола минаваща пред мен,когато получих онова черно телефонно обаждане в следобеда преди бъдни вечер.Главата ми отказваше да приеме какво се е случило,сърцето ми плачеше от страх,че може да е истина и душата ми се разкъсваше при мисълта,че НЕГО го няма.Всяка сутрин се събуждах плачейки и молейки се да дойде отново ноща,а всяка вечер заспивах молейки се да дойде той отново в съня ми и да не се събудя.Егоистично спрямо детенцето ми.
Хората ми казваха,че всичко минава,че времето лекува всичко,че ще ми помогне да забравя,но питах се как?Синът ми е едно миниатюрно копие на баща си,аз живеех с моят Росен в умален вариант.
И така продължи почти две години.Преди 10 месеца случайно срещнах мой познат(ама съвсем бегло познат - само му знаех името и това е),който започна да ме убеждава да пием по кафе.Тогава му казах,че като имам време може да пием по нещо и му дадох скайпа си.Започнах да влизам в скайп инкогнито,защото той пък започна да ми пише постоянно.И така до 31.12.2009 или се криех или си търсех причина да не се видя с него,без да му казвам директно,че не искам с никой да се занимавам.На 01.01.2010 ми се обади,да ми честити новата година и да ме покани да пием по кафе хахха,както обикновенно.Реших този път да не му отказвам,беше и на близо до там където бях и палнах колата ... Кафето ни продължава и досега ... Намерих един прекрасен човек,с прекрасен характер,добро и нежно сърце изпълнено с любов към мен и детето ми ... Намерих живият характер,манталитет,начин на мислене,на моят починал любим Росен ... По стечение на обстоятелствата,се наложи да замина извън страната 17 дни след новогодишното кафе.Мислех,че докато се върна,всичко ще е свършило,той ще е забравил за мен,ще е намерил друга ... и много,много подобни мисли ... В този ред на мисли,не вярвах,че това се случва,когато два месеца по - късно го чаках да пристигне в Прага ... идваше,за да бъде с мен ... лудница ...
Не съм забравила човека,с когото исках да прекарам живота си и не мисля,че някога ще го забравя,нито че няма да я има в мен любовта към него...просто сега е по друг начин.Аз съм тук и продължавам,ще се видим с него "там",а до тогава мисля,че не иска да ме вижда тъжна,отчаяна,разплакана и нещастна ...
В началото на януари,когато срещнах човека,с когото съм и досега,не знам от къде ми попадна една книжка "Животът в небесата" - Марсиа Малинова-Антони.Изчетох я на един дъх.Толкова ми помогна тази книжка,когато несигурно реших да продължа с някой друг и да оставя моята любов да почива в покой.
Ако я намерите прочетете я - препоръчвам я на всеки загубил близък човек ...
Желая ви хубава вечер и много сила  bouquet

преди години когато четох поста ти след смъртта на съпруга ти - бях объркана...и твоята - вашата история влезе в сърцето ми
радвам се, че си намерила своя път и се бориш
впечатлена съм от теб - начина ти на мисдлене, изразяване... много се зарадвах когато видях снимките ти...когато те срещнах отново тук...но с твоята си борбеност и с нови сили да продължиш
  bouquet
Виж целия пост
# 693
Благодаря от сърце за всички мили и утешителни думи,чути от теб и преди и сега мила catnadeen   bouquet  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 694
Пак се умълчахме   newsm78
Виж целия пост
# 695
Ние старите кучета се умълчахме, защото си казахме всичко.....то май всички живеем еднакво.....Нови има за съжаление, но те само четат и не пишат.....може би нямат смелост, може би незнаят какво да кажат....но на мен форумите ми помогнаха през тези най-трудни първи дни....тук съм като в група с еднакви интереси/като онези по филмите дето се държат за ръце и си казват всичко в очите без срам и обида/За това пишете не спирайте, аз влизах тук всеки ден по пет пъти да видя дали някой ми е отговорил, дали някой е написал нещо което да ми помогне.....Пишете момичета и момчета....помага! Heart Eyes
Виж целия пост
# 696
Неискам да има празници smile3515
Виж целия пост
# 697
Чета ви редовно, но не съм писала много отдавна. Измина цяла година, откакто съм сама, все още ми е много мъчно и болно. Смених града, в който живяхме заедно 23 години, смених работата си, тук нямам все още приятели. И отново не  се чувствам  добре, не знам колко време трябва да мине и къде ли трябва да ида, толкова ми е самотно. Чакам болката да намалее или поне един ден да се почувствам щастлива, но не , поне за сега. Радвам се за теб, catnadeen, може би това е твоя път, бъди щастлива!
Виж целия пост
# 698
и аз чета редовно, но не намирам нови постове, нови мнения.
за съжаление, след 1 и половина самота все още съм като в сън, а реалността е около мен. опитвам са да съм адекватна, но ми е мн трудно.
имам нужда от голяма промяна, а нямам смелост да я направя, като propadnala. ( мила, трябва да си смениш си името, поне обкръжаващите ни неща да са положителни, за да компенсират мъката в нас).
Искам да се преместя в др град и в др къща, но дали това ще помогне....?
Имам нужда от среда , хора с които да общувам нормално.
Вчера един колега мн ме издразни: казва ми - нали траурът вече свърши?  Исках да му отговоря подобаващо, но не успях. Как може да са толкова нетактични, това да не е книга или филм, да свърши!!! Тъпак безчувствен!!!  #2gunfire
А толкова искам пак да усещам щастието - в цялата му пълнота. Аз не искам много, за да съм шастлива!
Дано, дано, дано!!!   Praynig
Виж целия пост
# 699
mira_33 ,

 Нетактични хора винаги ще има, дали от липса на възпитание, дали нарочно за да те уязвят. Колкото по-малко им се впрягаш, толкова по-добре.
 Събирай се с приятни хора, ходи там където намираш утеха.
Виж целия пост
# 700
Трудно е да се прави пълна промяна. А и аз в този вече отминал период не бих имала сили да се приспособявам към ново среда. Но пък бих ви посъветвала да търсите нови приятелства. Запишете се на някакво занимание, което ви носи удоволствие.
Искам да благодаря на всички майчета, които ми дадоха информация за изтеглянето на пари от детски влог. Справих се със ситуацията и без адвокат и си спестих много пари.
Виж целия пост
# 701
Аз за себе си установих, че всичко трябва да се прави СТЪПКА ПО СТЪПКА. Няма как наведнъж да спрем болката, да се справим със самотата, да дойде щастието и т.н. Затова първо се захванах с БОЛКАТА. И аз като Неутрална направих промяна /на дома си/. Направих ревизия на приятелите си. Пътувах. Така поне малко намалих БОЛКАТА. След това започнах да се боря със САМОТАТА. Тук, все още не се справям много добре, но имам малък напредък. Просто вечер си намирам някакви занимания вкъщи. Сега съм и в процес на подреждане на финансовото си състояние. Неискам, когато стана едва ходеща бабичка да тежа изцяло на децата си.За ЩАСТИЕТО нямам намерение да  работя, защото си мисля, че когато реша другите задачи, ще дойде СПОКОЙСТВИЕТО. Когато дойде СПОКОЙСТВИЕТО, ще ми се възвърне позитивното мислене, а то ще извика ЩАСТИЕТО /все някога/.
Виж целия пост
# 702
благодаря ти yllen, и аз вече съм тук
Виж целия пост
# 703
 HugДобре дошла
Виж целия пост
# 704
Добре дошла и от мен!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия