И баба знае

по времето на Жан Виденовите стачки имаше много бомбени заплахи към Дарик радио и бабата на една моя приятелка се изказва:
- Е, хубава работа, кво сега ше ни гръмне радиото ли !:whistle:

Моята баба пък, лека й пръст, не познаваше глагола "поръсвам", а за всичко ползваше посолявам Пример: Посоли си го със захар 

Джулайка, така и така си вдигнала тема от другия край на клюкарника, сложи си това пингвинче за аватар, защото мах. допустимата широчина е 160 пиксела, а твоето е по-широко. И ще ти изчезнат стрелките под него.

Вчера си мислих за моята баба (лека и пръст!). Четеше "Римляката" на А. Моравия и току цъкаше с език и въкликваше: "Развалена жена, ей!"
Как ми стана мъчно 

По-пи-ках се от смях с тия ваши баби.

Бу поясни, че не става въпрос за собствената й баба. 

Баба ми е доста странна птица, винаги ще разкаже нещо поучително, някоя басня,някоя "истинска случка". Който има ум - да се сети.
Не мога да вляза в смешния тон на темата, защото се сещам само за мъдри приказки. Гледаше доста сериозно племенника ми до към третата му година. После с голямо съжаление ми каза, че не може да му бъде полезна, да го възпитава или да му даде някакви важни житейски съвети, защото не го разбира. Той й говори за компютри, за роботи - от два различни свята сме, каза ми тя.

Още една случка: С Милото сме гаджета, ама съвсем в самото начало. Водя го в бащината ми къща, запознавам го с баба ми. Тя го поздравява любезно, разговарят и след малко намира начин да ме извика насаме. И такава лекция ми дръпна, хем поучителна, хем информативна.   Започна отдалеч..., за да ме загрее в темата колко е важно жената правилно да преценява мъжа. Разказа как една приятелка от медицинското училище (разбирайте - тя самата) имала дълга хубава връзка с арменец, обаче когато станало дума за женитба - семейството му забранило категорично и той се подчинил. и колко било несправедливо, те иначе се обичали, но не можело да се престъпи семейната повеля. Как приятелката била много наскърбена и тръгнала да си търси работа далеч от роден дом и от София, та иначе имала късмет, че срещнала после страхотен човек - имали семейство и т.н. Но да обърна внимание колко е важно една жена да си преценява мъжа не само по любов, ами и по външен вид. Приятелят ми бил нисичък, а това не било хубаво, защото и децата ни можело да са дребни. Даде пример с дядо ми, а и с баща ми, който иначе не бил много умен (тя не го обича особено  ), но бил много хубав на младини.

Мъдра жена е баба ми, сега има нужда от всичката помощ на света - на 90 години е, онзи ден си счупи крака. Дано да се справи по-лесно.

Фърфолица-вилица

Бабата на Вълчицата, лека й пръст, ни напътстваше като се ожених -
В къщи може да се скарате, да спорите, но като излезете навън, да сте усмяти и под ручка.
Никой да не ви чува.

Аз за моите баби книга мога да напиша... 
Само един пример - на село сме и подреждаме масата. Тя се върти наоколо и дава указания - колко лук, от кои домати и т. н. Накрая сипвам аз по една ракия на мен и на мъжа ми, че като викна оная ми ти баба: "Гиди сараошка недна, аз не съм те учила да пиеш ракия, да не се излагаш, остави веднага чашата, какво ще си рече човекът за тебе..." Човекът още се залива от смях, като се сети, нищо, че са минали повече от десет години оттогава...

дано се възстанови безпроблемно! 

Вълкът с дълъг ник, ценен съвет си получил.

Хора....аз си съдрах устните настрани от смях Двама колеги се събраха около мен и ме коментираха, единият ме успокои "Ще се оправиш, само не се притеснявай и редовно си пий хапчетата"

Когато бях млада и зелена  и в цикъл, много ме болеше корема.Полегнала съм един ден на леглото,след поредното хапче и баба ме пита.
Б:Да не имаш малко бебе?
Аз: Не бе бабо глупости,боли ме корема.
Б:Е  малко бебе ще имаш,затуй те боли.
Аз: пак  бе нямам бе как ще имам бебе.
Б:/показва вече с ръка между краката си/Мари Секи месец дето ти идва малкото бебе.
Аз вече схванала за какво говори баба  и казвам:да бе неразположена съм.
Б: е тъй де тъй то малко бебе му сА вика.
Направо щях да падна от смях.
Пак случка с моето бабе:оставила съм си GSM на телевизора,в стаята е тъмно,баба си е легнала и по едно време вика:Нещо присветва мари там горе.Отивам поглеждам и спокойно отговарям:телефона.След малко пак:ела мари той що свети тъй ша гръмни.Казвам,че тъй си свети.Тя:ама той никога не е светил /тя си мислела че и говоря за стационарния тел/махни го да не запали къщата  Казвам и че това е моя телефон и така си присветва.Тя пак:махни го махни го,страх ме е. Милата ми баба.....
А това е  за бабата на моя позната:решила да помага бабата,ще простира и стигнала до прашките на приятелката ми.Гледала ги гледала и най-накрая попитала:мЪр туй накъде се простира?    

Страхотна тема. Моята баба почина, когато бях малка и нямам много спомени за нея, но пък дядо ми, лека му пръст и на него, го затрудняваше думата "кетчуп", та казваше или "кепчук", или "капчук". 

Мойта баба на път за вкъщи!идва си от турне-народна певица е,и ми казва-Така,сега женена не женена ти мъжа ти да знайш трябва да те знае само от кръста надолу,тя главата що чини си е твоя работа!