Литературен клуб - VІІІ

Тони, Честит рожден ден! Желая ти много здраве, щастие и повече време за любимите книги, а също и за красивите неща които твориш   

Тони, пожелавам вдъхновения и посоки!

За теб - Изкуството на четенето

Тони, честитка и от мен !   


Отронен цвят
завърна се на клона
Я, гледай- пеперуда !

Моритаке

Тони честито от мен       .
Да намираш все повече време за любими книги  .
Много здраве и късмет 

Благодаря  на всички за пожеланията още веднъж 

Тони-закъсняла съм ,честито на патерици!Прочетох Нестандартното дете на Леви-много топла и истинска книга-препоръчвам я-интересна е закачката със заглавието-сякаш приемаш за даденост,че има стандартно дете-а такова няма-за всички нестандартни,за различните,за нещата които ни свързват и ни разделят,за неврозите ни,за слабостите ни,за благородството на духа.

И на мен не ми хареса. Писала съм и в по-предни теми, като чи ли малко монотонна беша и тия описания, някак много развлечени.

Оня ден влязох в книжарницата. Гледах, разлиствах, умувах(имам дълъг списък) и накрая си избрах "Снаха" на Караславов. Срам не срам, не съм я чела, а така ме увлече. Четеше ми се нещо подобно след "Яловата вдовица".
Имах настроение и за Анна Гавалда, но нямаше нищо от нея в книжарницата. Ще почакам.

На патерици честит рожден ден на Тони. Много вълнуващи и споделени емоции.   

Много хубава книга  .Имам слабост голяма към такива литературни творби.
Мисля, че ще останеш доволна от избора си.Почна ли я вече?

Припомни ми да я чета. Ще разровя в библиотеката на родителите ми да я намеря.
А аз харезах Вино от глухарчета, някак ме отвлече в хубав свят. Нищо сякаш не се случва в едно невероятно описателно и подробно повествования.
Междувременно дочитам Матиаш Шандор- Жул Верн. Попорастнала съм май за този вид фантастика- то каквото е написал човека вече го има и за това май не мога да се замечтая. Положителният край обаче е нещо хубаво.

Не знам дали е коментирана Очите на Марко Семов. Иска ми се да чуя и вашите мнения. Мен много ме разтресе, душата ми сякаш страдаше.

Вече почти я свършвам.
Не мога да я оставя, за да си легна.  В същата книга има и "Татул".

Тази "Паула" успя добре да пробуди интереса ми към всички останали книги на Алиенде. Няма как, ясно е, че няма да приключа само с тази нейна книга.

Олеее направо лекичко ти завиждам .
Със същата страст четох и Железния светилник.Чела съм ги не знам колко пъти, но искам още и още...... Трудно време, тежко но пълно с живи образи и силни характери.Може би затова ме влече така силно

Да се включа и аз в клуба на впечатлените от "Оризова майка" на Рани Маника. Отдавна книга не ме беше завладявала по този начин. Харесва ми този начин на разказване на историята, когато повествованието се води от името на различните герои в някаква последователност. Близки са ми индуистките богове, имена, обичаи.
Доволна съм от доставката на azola.bg.
Сега ме очаква третата книга от поредицата на Кон Игълдън за Чингис Хан - "Кости по хълмовете".

Писането в Литературен клуб беше първопричинно след прочита на творба, изложения заразяващи с емоции.
Тук открих ‘История на любовта’ -  Никол Краус, една книга, но то каква, за мен.
- Липсващата дума днес е атмосфера.
(На въпроса ми какво се случило и в тази тема?)

Измъквам заглавията си от постове до приятелки –съфорумки от изминалите месеци, че са натежали.
Но преди това, съвсем естествено продължение на времето ми с Маргьорит Дюрас:

Жерар Депардийо- Жив съм. Представите ми преди книгата - завършил школа за драматичен актьор , заради играта му,  с няколко любови / раздели  на сценичната площадка. Всъщност, Депардийо е стихия и нищо от представите ми. Заглавието обосновава  хедонистичната му  нагласа  към живота, но извън античните смисли  на думата, опияняващото живеене.  Исках да науча повече за работата му с Трюфо, Дюрас
Препоръчвам  филма (поне този)  -  The last metro (1980), партнира му  Катрин Деньов, режисьорът Трюфо е ‘извадил’ всичко от него. http://www.imdb.com/title/tt0080610/
и
Натали Сарот –„Употребата на словото”   из  „Избрано”. Насича думите като дишането, но не ги превръща в поезия, лирични есеистични абзаци. Няма нужда от представяне, името й е в основата на ‘новия  роман’, френския авангард.

Няколко „Букър”- ски автора.

Казуо Ишигуро (Бурър 1989) - Никога не ме оставяй. Не е белязващ за мен  роман. Май имаше и филм или предстоеше. Но бих искала да прочета от него An Artist of the Floating World.

Ian McEwan - Amsterdam (Букър 1998) ( екранизиран  е романът му  Изкупление). Дистанцирано писане и любопитен разказ. Мен  обаче ме остави отстрани на  историята.

Ян Мартел – Животът на Пи (Букър 2002).   Канадският автор ни пренася в Индия. Увлича с позитивност и поглед върху религията(!), заради което си струва да се прочете. Практикува йога. 

Джон Банвил – Морето (Букър 2005). Преводът е много добър! Интензивна самота. Когато описва пейзаж,  настроения, усещам движенията.

Киран Десаи – По пътя на светлината (Букър 2006). Разказът започва само така: подножието на Хималаите, пенсиониран съдия, който живее с внучката си и готвач. В контекста на социалния живот се преплитат личните истории, вътрешни  конфликти  - самотното оцеляване в чужда страна (Америка) и собствената. Изненадах се, с един щрих Десаи беше охарактеризирала българите! Или поне такива са (и) в моите представи  италианците. Някъде към финала стилът  на авторката става противоположен на началото и слаб, въпреки обрата в сюжета.

Нанси Хюстън – Дневник на сътворението. Тя е  по-известана у нас  като съпругата на (семиотика) Цветан Тодоров,  представи  в София две свои книги в края на мин.год. ‘Дневник’- ът е болезнена в частта, където  Хюстън  нахлува в ‘сцени от семейния  живот’( Бергман)  на Скот и Зелда, Вирджиния, Силвия Плат…и другите, в тези биографични пристъпи на ‘шепот и викове’ (Бергман), за които знаем и пак е трудно да се чете.  От години предпочитанията ми към типа изследване е превес пред романа. (Бергман в скоби – филмови заглавия на режисьора.)

Жозе Сарамаго – Всички имена. Жузе Сарамагу- Евангелието по Исуса Христа. Жузе Сарамагу – Възпоменание за манастира. Португалският автор е с Нобелова награда.  Обединявам под общ знаменател  писането му - повествователен монолог, при това постига диалогизиран разказ, а темите които вплита, ‘првеждам’ през (думата) религия  взета от нейния латински корен religare – свързвам, в случая връзката с човешкото.

Александра Давид – Неел  - Моето пътуване до Лхаса. Животът на Александра е точно толкова вълнуващ  колкото и творчеството й.  (Имах намерение да ви препратя и към линк с няколко минутно филмче, но нещо се отказвам.) Друго от нея - Тибет: магия и тайна, която започнах да чета и не ми достига време.

Амоз Оз - История за мрак и любов. Предлагам  да погледнете част от самата книга  - http://www.litclub.com/library/prev/amosoz/millenium.html

Анна Политковская -  Русия на Путин. Признавам, че след като през 2006 г. кметът на Москва Лужков прогони гениален руски режисьор, аз също ‘напуснах’ Русия.  За разследването на убитата журналистка може да четете на страниците на вестника, в който пишеше, всеки ден се актуализира информацията. Книгата излиза посмъртно.

Стига толкова за днес.

В момента Карен Хорни (но вече за себе си). ‘Тръгва’ от  (психоанализата на) Фройд  за да опинира в по-късен етап на Фройд, в групата на неофройдистите, една от най-важните й (практически ) концепции се свързват с понятието за тревожността.
И още - японски разкази.
Видно е от постовете ми, че слабост ми е фотографията, винаги разглеждам  албум. В последно време албуми с карикатури.

Четете ли поезия? Какво(кой автор-поет) бихте споделили?

Погледнах първите две старници от линка, който си посочила, може би на теб авторите нищо не ти говорят, но няма сектантска литература сред тях. И аз не бих ги определила като странни, има няколко езотерични автора.