Литературен клуб - VІІІ

Tова е много интересно съвпадение:) Аз започнах с "Към фара", ама все се разсейвам и съм с едното око във форума

fam, по повод казаното от теб за книгите с Източен повей аз си мисля за изкуството - книга, филм...-  субективна  енергия  е това кое ще те докосне, кое не, не ти тях, а те теб избират. (не конкретно теб)

Luisalote, Дюрас е един от малкото автори, за които в този случай сякаш няма значение откъде ще започнеш. „Любовникът” -  там са думите, историята в краткост, не анонс, а „Любовникът от Северен Китай”-  образите и разшифрованата ‘събитийно’ вече история. Това е мое мнение. Пиши и за другите прочетени от теб книги, колкото събереш от себе си толкова. (От  три дни съм с главоболие и също събирам мисли.)

Любимата писателка на Сюзан Зонтаг - още един предпочитан от мен автор, е била Вирджиния Улф и особено нейната „ Мисис Далауей”. Много силно е описала ‘пристъпите’ на Вирджиния в книгата си „Дневник на сътворението”  Нанси Хюстън.
Ще чакаме и вас, момичета, за двете заглавия. Не съм чела  ”Към фара”.


Tsugumi, с няколко щриха и така увлекателно, не мога да не изразя възхищението си. (Една от следващите ми книги ще бъде биографията на Пруст препоръчана от теб.)

Допълвам за Селинджър, говори се, че бетонен тунел е свързвал къщата във фермата му с писателския му  кабинет в Корниш. 10 г. работи над „Спасителят в ръжта”, която е неговият ‘глас’, когато преди 12-15 г. излиза ревизирано английско издание на „Спасителят”(а Англия), агентът на писателя  казал, че Селинджър бил „особено  доволен”. Не е харесвал филма „Индиана Джоунс”.  Дъщеря му е разказала една история от детството си в мемоарите, когато е боледувала, той е отказал да я заведат на лекар, искал да й приложат някакво самолечение, не си спомням добре. Дали пък някоя четяща зад океана съфорумка не е попадала на мемоарите?
Аз си закупих и трите части на преизаденият у нас Селинджър, защото моето първо издание се опита да се разпадне от многото прочити.

Дюрас!  Tsugumi, не си ли  срещала някъде и твърдение, че тя фиктивно е била обвързана политически?

И на мен ми се иска да прочета още коментари за Селинджър, Дюрас.

По повод снимката (на Сири и Пол Остър, да, остарели), вглеждате ли се в лицата на творците? Последно - Киран Десаи на корицата на книгата й (По пътя на светлината). Много топло излъчване.

Tsugumi, имаш предвид кухнята, не метафорично?

И аз съм любопитна за  погледа на четящите върху съвременната японска литература? - това трябва да е въпрос.

За съвременна японска проза не мога да говоря. Така прехваленият Мураками въобще не ме грабна. Ако се насилвам да чета повече от 20стр, значи това не е моят автор.
Харесва ми "Жена" на Такео Аришима, но по скоро е вече класика. Интересно създаден образ на Йоко, която е много повече европейка по дух, отколкото европейките по същото време.

Мураками ми хареса с "Норвежка гора" и "Спутник моя любов". Когато излезе "Норвежка гора" все още не беше толкова "прехвален". Пак ставаше въпрос за любов и мистерии. Като че ли по-нататък историите му се повтарят.

Кавабата Ясунари и "Звукът на планината" четох последно, книгата е от 50те. Видимо не описва големи събития, но историята е за това какво се случва в едно японско семейство на границата на модерното и старото. Хареса ми, но не бих я препрочела.

Последните няколко седмици се опитвах да "преборя"  една дебела книга- The Recognitions by William Gaddis. Беше представена едва ли не като култово произведение на съвременната литература. Замислена е повече като интелектуално упражнение, отколкото като роман, с множество препратки към философията, изкуството, литературата. Всъщност сюжетът звучи интересно- главният герой е художник, който отрича оригиналното творчество и се посвещава на съвършеното копиране на старите майстори. Чрез подражанието на традицията той се стреми да намери за себе си някакъв ред в света, но накрая това се превръща в лудост. Проблемът е, че не е никак четивен- умишлено пряката реч е смесена с непряката, героите са доста измислени, диалозите им- също.

Мога да препоръчам втората книга на Марк Хадън (авторът на "Приключения с куче през нощта")- "Петното" ( A Spot of Bother). Тя вече е преведена на български. На пръв поглед сюжетът е съвсем обичаен- дъщеря, която смята да се жени за неподходящ според родителите й мъж; съпруга, която за пръв път изневерява на мъжа си, и съпруг, който не знае как да се справи с кризата на средната възраст и бавно полудява. Авторът успява майсторски да предаде дълбокото отчаяние на Джордж, смесицата от объркване, депресия и страх от смъртта. Тук отново излиза на преден план темата за душевното заболяване, разработена с топлота и симпатия (както в предишната книга).

Вчера взех от библиотеката на Британския съвет Masterpiece (Шедьовърът)  by Miranda Glover. Известната художничка Естър Глас предлага себе си на аукцион в Сотби. Който я спечели, ще я притежава за една седмица, а тя ще се претворява последователно в седем жени от прочути картини. Историята звучи доста интригуващо и оригинално- ще пиша повече, когато я прочета .

Друга интересна книга, която ме очаква, е "Vertigo" by W.G. Sebald, в която авторът странства из Алпите, Германия и Италия в духовната компания на Стендал и Кафка, както и на "главозамайващите дълбини на собственото си минало". Самата книга изглежда прекрасно- напечатана на хубава твърда хартия, с черно-бели снимки, репродукции и изрезки от вестници.

Кавабата Ясунари е един от любимите ми писатели. За мен стилът му е майсторски и изящен. Чела съм "Гласът на планината" и "Хиляди жерави". Сюжетите са изтъкани от уж дребни събития, които обаче носят мощен и дълбок психологически заряд.

Зарадвахте ме с новината за нова книга на Сири Хуствет .

Приятно ми е - Богиня!, пиши отзиви като прочетеш "Към фара", аз ще видя кога ще и дойде реда. Не съм чела също и "Мисис Далауей" - очаквам съвсем скоро да стигне до мен 
Ив, благодаря ти, ще прочета двете версии на "Любовникът" по реда на написването им, за да проследя промените, които е претърпяла историята. Ще пиша щом стигна дотам. За мен М.Дюрас все още е непознат автор  Между другото, филма също не съм гледала още.

За "Африканеца" на Льо Клезио отново, използвам това мнение като един вид редакция и допълнение на предходното си. Всъщност, книгата е за бащата на автора, той е Африканеца - роден на о-в Мавриций, завършил медицина в Англия, поема към далечни краища на света завладян от желание за свобода и приключения. След две години прекарани в британска Гвиана като пътуващ по реките лекар, пристига в Африка и този необятен континент го запленява за цял живот. Книгата проследява цялостното му "пътуване"- всичко, което годините натрупват и променят в него. Прекарва в Африка двайсет години като военен лекар. През цялата книга минават ярките спомени на момчето /автора/, който пристига на осемгодишна възраст в Африка и остава поразен от красотата и могъществото и. Чрез проследяване на историята на Африканеца, Льо Клезио установява един вид контакт с баща си, нещо което не е могъл да направи нито в детските си години, нито по-късно, докато бащата е бил все още жив.

Ще се радвам да споделиш за "Сто години самота".Когато я четох беше със прекъсване от 2 месеца.На мен лично доста депресивно ми подейства.
Искам пак да я прочета и ще се радвам да чуя какво мислиш ти за книгата.

Докладвам за "Към фара". Автобиографичен роман. Не знам защо, но не ми потръгна. Направо се насилвам да чета. Много отвлечено, разсеяни мисли, прекалено сложно построени изречения - нещо, което може да се каже с 2 думи прости, отнема в описанието си 4 реда. 50стр напън и го оставих за по-добри времена, например, утре.

Днес прочетох "Оризовата майка". Наистина завладяващп четиво. Като потапяне в екзотична приказка.

Има ли я по книжарниците или си я намери по друг начин.

Миналата седмица си я купих от Славейков, но трябваше да ми я донесат отнякъде и докато чаках да стане обиколих 5,6 книжарници, но никъде я нямаше. Така, че пробвай там- на третата или четвърта маса от страната на Раковска и към градската библиотеката.

Аз и моята страст към незнайни четива Натъкнах се на "Харем" - по скоро целенасочено я избрах, с идеята да се впусна в екзотично пътешествие. Романът ама изобщо не ми допадна. На места ми звучеше толкова пресилен и по детски наивен. Това е един от малкото исторически романи, от които оставам дълбоко разочарована - чак не можах да го дочета - реших да не си губя повече времето с него. Това е последното нещо, което чета от Колин Фалконър.
 Някой да има отзиви от "Яж, моли се и обичай"???
А за "Здрач"???

Току-що приключих "Нефритено око" на Даян Вей Лян.

Приятна и увлекателна история, хубав стил на авторката, както и екзотичен полъх от Китай.

Има и криминална нишка. Препоръчвам с две ръце 

Аз прочетох скоро Здрач. Корицата и заглавието в началото ме подведоха, че е някакъв чиклит, но се оказа никак не лоша. Има доста любопитни неща за преживяванията на една жена в Италия, Индия и Индонезия. Книгата е автобиографична и се разкриват чувствата на авторката и промените настъпващи с нея паралелно с описание на съответната страна и народа й. Като цяло я препоръчвам.

Здравейте, явно никой не обърна внимание моята препоръка от преди месец.
Моля Ви, ако все пак някой прояви интерес, прочете и има мнение да го сподели с мен или направо във форума.
Става въпрос най-вече за нашумелият български автор Красимир Дамянов и неговият роман, написан първо на испански език и след това преведен на български и публикуван у нас.
Другото книжле, което горещо препоръчвам, но разбирам, че вече се е изчерпало в книжарниците е "Нека ти разкажа" на Хорхе Букай

gerti, в предишния си постинг ти си препоръчала книгата на Хорхе Букай, а за книгата на Красимир Дамянов само си отбелязала, че я четеш в момента. Може би ще споделиш впечатленията си.