Литературен клуб - VІІІ

В момента чета "Латифе Ханъм". Още съм в началото, нещо не ме грабва от раз, но ще видим.

Приключих с поредицата "Здрач" (даже и да довърши авторката 5-тата книга, едва ли ще ме заинтригува). Най-хубавото, което бих могла да кажа е, че от нея би станал хубав подлистник  или комикс през 50-те години, достатъчно разтеглена е за целта.
Прочетох и последната част на "Рицарят тамплиер", оправда изцяло очакванията ми за хубаво и добре поставено повествование.

И още едно "дълбоко смислено" четиво - "Десетте фатални грешки на Хитлер" от Бевин Алекзандър. Стегнат и добър обзор на немската стратегия във Втората световна война, с дразнещото начало на почти всяка глава: "Ако Хитлер/фюрерът беше направил това и това... щеше ... това и това." Все едно му гледа сеира след 60 години.

Дай после по-подробен отчет за "Латифе Ханъм", много и се чудя 

Мен също ме заинтригува книгата. Но и аз още се чудя.

Аа иначе за "СЕКСЪТ И КРАЛИЦИТЕ" отказах се. Онзи ден я поразлистих в книжарницата, зачетох се произволно, нещо не ме грабна.
По принцип историческите романи са ми малко далечни.

fam от авторката на "Секса и кралиците" съм чела "Господарката на Ватикана"
 ( http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=27196).

Пише добре, доста е подробна откъм исторически факти и на мен лично ми беше интересно да видя какви са били игрите за избор на Папа и как при смяната на папа, всичкото му имущество е било буквално разграбвано, понякога човекът е бил погребван само с една нощница.

В този ред на мисли ми се струва, че и "Секса и кралиците" би била добра книга. Но ако не ти допадат историческите повествования, може би тази книга не е за теб.

В момента чета Вино от Глухарчета на Бредбъри.
В началото ми вървеше трудно, много описателно, без действие.Даже се оплаках в Новите ви книги.
Но сега..............исках само да кажа, че тази книга се чете при пълно спокойствие, на тишина.Тя те води, пренася те от случка в случка, от чуство към друго чуство.
Просто не става да се чете докато правим нещо друго - готвим или гледаме телевизия.
Пак не обясних като хората , но дано ме разбрахте.
Историята с възрастната жена на която децата не вярваха, че е била дете ме накара да се замисля за всички онези неща които не забелязваме докато сме млади, за смисъла на съществуването ни.............................

Бъни, само първия път се чете на спокойствие. Оттам нататък любими страници се препрочитат дори на крак преди излизане.

Прочетох Стъкления охлюв на Павич и първото което ми хрумва е нещо като нож,нещо като цвете,нещо като нищо на света.Нещо като нищо на света е този автор.
От една антикварна книжарница намерих една от онези книги за барбароните и тяхното семейство Търсех на книжен носител стиховете на Джани Родари,но ударих на камък.
Покрай работата ми с деца много ми помага да чета детска литература-да гледаш през погледа на детето,да търсиш детето в теб...такива неща.
Бях чела едно проучване,че четенето е най-добрият релакс в забързаното ежедневие-така,че приятно четене на всички.

Прочетох "Паула" на Исабел Алиенде.Давам си сметка, че скоро друга книга не ме е разстройвала така.Накрая направо си поревах.Толкова силно е описала болката, която изпитва като майка, че чак ми я предаде на мен, която не съм майка.Имах усещането за загуба на любим човек,много тъжно, не почувствах триумфа на духа, а само смазваща болка, пустота и безнадеждност от раздялата с любим човек.Иначе, книгата е много хубава и разкрива типично по латиноамерикански тяхната специална душевност.Хем знаех, че завършва трагично и следях пътя на Алиенде като писател  и човек, но накрая историята направо ме смаза.

Вероника, виж в този списък дали няма книгите на Джани Родари, които търсиш: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=374521.90

     Дано да стане-обичам тази книга  

Жалко-продадена е

Така, да си кажа за "Латифе ханъм": не е лоша книгата, но оставам с усещането, че е предназначена за "вътрешна консумация".
Авторката явно изхожда от позицията, че читателят е много навътре, дето се вика, откърмен е с младотурската революция и личността на Ататюрк. Признавам си честно, моите познания далеч не са на необходимата висота. На моменти сякаш се оспорват или доразвиват очевидно общоизвестни клюки сред "старите родове" в Анкара и Истанбул, които, кой знае как, съм пропуснала да дочуя. Въпиюща е и нуждата от речник, показалец или енциклопедия, ако щете, на неколкостотинте действащи лица, въведени така свойски в интригата, че разните му там Хосе-Аркадио и Хосе-Аурелио на Маркес ми се сториха като табличка с родословно дърво от домашна работа на второкласник.

Иначе историята е интересна, чак затрогваща.
Който не иска - да не чете.



В резюме: Тя е на 18, дъщеря на един от най-богатите и прогресивни търговци в Турция, образована, начетена, чудесна пианистка, говори свободно няколко езика, учила в английски лицей, после право в Сорбоната (говорим за 20-те години на 20век!), с независим дух, с прилично оформен мироглед и принципи, патриотка на всичкото отгоре (като повечето интелигентни люде от тази епоха, впрочем, независимо от родината им). Възхищава се безумно, до степен задочно влюбване от Него - 41-годишен, национален герой, Освободителя, Революционера, Воина (с главни букви) и т.н.  Съдбата ги среща на нейна територия в отсъствие на семейството й, сред разрухата и еуфорията на опожарен, но освободен град. Тя му демонстрира възхищението си, той не остава равнодушен пред това обожание и (моля тези с мръсното подсъзнание да го изтъркат с Вениш ) се женят, при това по европейски, т.е., пред граждански служител, който ги пита и двамата дали са съгласни да се вземат. Човекът дори разкарва набързо дългогодишната си конкубина. Баща й е с големи резерви към този брак, ама с щерка наглава излиза ли се...

И почва голямото прецакване (за нея): той я откупува за 10 сребърни монети (ръкопляскания, сумата е символична, т.е., тя не е стока за продан), но прибира зестрата от близо милион турски лири, част от която (вероятно) отива за благоустройството на Анкара (еквивалент на София преди Освобождението). Ползва я на обща основание за секретар, преводач, иконом, прес-аташе, организатор на приеми, домакиня и т.н., навсякаде я изтъква като еталон за съвременната разкрепостена жена, в каквато би желал да превърне туркинята, лапето се радва, наперва се и хоп - резват му крилцата, айде, няма нужда от ЧАК толкова равноправие.

В личен план историята намирисва на тема в ДиС - човекът си има приятелчета, голяма работа, че изкарал 2-3 сърдечни атаки и трябва да пази режим и диета, ти ли ще ми кажеш на мен с кого и докога ще си пия ракията. Мацето и то огън и пламък (представете си, говори му на малко име), кавги, разправии... накрая той, къде сам, къде с чужда подсказка, стига до извода, че тази жена петни фасона на Великия вожд и се развежда с нея (по шериатски, с бележка до съдията, че иска развод), изпращайки я при техните след 2,5 години брак с един куфар (а зестрата й е докарана от 7 камили!).
И благороден - запазва уважение към нея до края на живота си, нищо че преса и кабинет подемат кампания за очернянето й, вменяват й, че не е родила наследник (пък той си знае, че вследствие някаква болест не може да има деца), правителството й отказва международен паспорт, разрешават й да излезе от страната и то под чуждо име, чак когато се разболява от туберкулоза, за да се лекува.

А момата до края на живота си, т.е., още половин век, пази мълчание за живота си с него, забранява в завещание на роднините си до второ коляно да коментират пред журналисти (тези от трето проговарят, де ), няма сърдечни връзки, радва се на децата на роднините си и, на стари години, си купува апартамент с изглед към паметник на Ататюрк.

gargamela голямо благодаря за изчерпателния разказ 

А наблегнато ли е на така раздухваната връзка на Ататюрк с българка? 

Нито думичка. Т.е., извинете, споменато е в предговора (явно добавен специално за българското издание) и същата фраза присъства в анотацията.
Толкова за българската следа.

Ох, Гери, как ме разсмя с този преразказ с елементи на разсъждение.

Аз чета "18% сиво" на Захари Карабашлиев, очарована съм , имах съмнения, защото напоследък ми се случи да възненавидя някои прехвалени произведения, но тук похвалите по мое мнение са заслужени.

добавям към списъка с блестящи български творби и Елена Алексиева - Рицарят. Дяволът. Смъртта.