Какво правите с тази част от вас? Как процедирате с негативните емоции и мисли,които понякога ви спохождат? Нямам предвид тъгата и скръбта, а гнева, омразата, завистта и всички негативни чувства, които понякога изпитваме. Само не ми казвайте, че всички сте ангели и не разбирате за какво говоря.
Чудя се кое е по добре – да даваме воля на гнева си или да се опитваме да подтискаме подобни чувства, казвайки си, че това е лошо, а ние трябва да бъдем добри.
Съжителстват ли мирно тъмната и светлата страна във вас или са в постоянна борба за надмощие? Приемате ли всяко едно свое чувство като част от себе си или се опитвате да станете други?
Аз лично не се срамуват от нищо, което изпитвам. Приемам, че щом се е появило в мен, значи има причина. Единствения контрол, ако мога така да го нарека е да се опитвам да изливам негативните си емоции без да нараня хора, които нямат връзка с тях. Отдавна не гледам на света черно-бяло, я виждам доста нюанси дори и само от пръв поглед.
Смятате ли , че е вярно това, че ако силно любим значи и силно мразим?