Клуб на развеждащата се съпруга

Здравейте. Искам и аз да споделя историята си, защото е подобна на тази на авторката. Ние сме заедно от 9 години и женени от две. За съжаление нямаме деца, доскоро се подвизавах във форумите за проблемно забременяване. И аз като вас усетих промяна в поведението на мъжа си. Понякога, когато излизаше с приятелите си се прибираше сутрин в 5 или 6. И така, точно преди празниците бях почти убедена, че ме мами и реших, че на всяка цена трябва да разбера. Успях някакси да се регистрирам в сайта на мтел с неговия номер и да му видя разпечатките за 4 месеца назад. Шокът ми беше огромен, когато видах по колко пъти на ден и на нощ е бил набиран един и същи номер. Успях да разбера и името й, и къде работи. И какво от това. Мислех си, че когато разбера истината, ще бъда щастлива и доволна, ще си взема багажа и кучето и гордо ще се изнеса, но не. Не ми стигна смелост и решителност. Той побесня, когато разбра, че съм извадила разпечатки. Започна да ме обижда, каза ми, че вече не ме обича и, че иска да бъде с друга. И все пак не посмя да да каже цялата истина. Каза, че били само приятели, но тя не му е безразлична и т.н и т.н Също и фактът, че досега не сме могли да имаме дете е било божи знак, че не сме един за друг. Беше просто ужасно. На следващия ден се държеше студено, естествено. Не съм и очаквала друго. Всичко това се случи миналата седмица. Реших да си дам време за размисъл, за да реша дали да се опитам да се боря, защото го обичам или да си тръгна, за да може да продължи живота си с нея. Каза, че я харесвал, защото била много добър и стойностен човек. Аз пък му отговорих, че един стойностен човек не би имал амбиции да развали едно семейство. В момента се държи с мен точно както преди, сякаш нищо не се е случило. Но аз знам, че продължават да се чуват и виждат. Усещам тази студенине, която и вие сте усещали. Момичета, това решение не е лесно, защото животът ти се обръща наопаки и трябва мъничко време, за да се изясним със самите себе си и тези от вас, на които всичко това е зад гърба ви, го знаят много добре. Жилището, в което живеем, е на баща му, дори сме в ремонт и купуваме нови мебели. Избирахме заедно спалня, гардероб. Всеки ден си представям как си тръгвам, отивам при родителите си, които са в друг трад, и после какво...Знаете ли, една мисъл ме ужасява, че може да има дете от другата след всичките ни мечти и усилия да имаме наше. И все пак в главата ми се върти една мисъл, която чух от един доктор, по-добре ужасен край, отколкото ужас без край.

Здравейте! Аз съм от тези които още не могат да се решат.Като чета до тук голяма част,пишат че мъжете им изневеряват.При нас е обратното,знам че много хора ще ме обвинят но в крайна сметка аз си знам какво ми е,и виаги когато има изневяра вина имат и двамата,винаги има причина за това.При нас мъжа ми е добър не е лош човек не мога да кжа че има връзка със сигурност,но и не искам да знам.При ннас проблема е че той не обича да говори,ние нямаме за какво да и говорим, нямаме общи интереси,както се казва не съм сама но съм самотна Десет години сме женени имаме 2 деца,през всичките тези години се опитвах да се примиря,надявах се той да се промени поне малко...но не става.За него са по важни нещата които се виждат,а за мен тези които не се виждат.Незнам дали мога да продължавам така.Струва ли си заради децата да продължаваме,децата ще пораснат и ще си поемат по пътя.Сина ми е на 9г и има проблеми които според психолог са защото,ние сме коренно различни и имаме коренно различни изисквания към него Мога ли да сложа край на тоя брак,дали е прибързано,по добре ли ще сме после.......мисля,мисля и ме е страх...В края на краищата живеем 1 живот,аз съм с паническо разстройство в следствие от това че толкова години правя нещата така както иска той,живея така както иска той,не не го обвинявам всички сме различни но мисля че нямаме общ път от тук нататък