При теб вече времето наближава... - колко остана?
А за кариерата...
Не само жените правят жертви - ако искат да имат сериозно възпитани деца. Моят съпруг много искаше да се захване с хирургия.. но си дадохме сметка, че през повечето време той няма да е при нас... И той самият реши, че сега е необходим на децата си, и ще дойде време, когато те ще излетят от семейното огнище и идеяте за безкрайните дежурства в болницата ( Миши знае какво е ) не му се понрави - и той реши да я отложи с няколко год специализацията.
А моята кариера - и аз бях запретнала ръкави и исках да постигна много неща - осъзнавах, че това означава мноооого часове четене и ровене - и аз също се отказах. Имах един колега, с който заедно завършихме и като знам той как чете, за да е наистна на ниво - неговата фирма работи само с чужденци - си казах - "Не, аз не съм готова да платя тази цена." Първите две деца ги гледах аз - не ходеха на градина, след това за да започна работа - най-малкия трябваше да ходи. Знаете ли - има разлика в тях. Малкия също е прекрасно дете, но усещам понякога, че не съм му дала това, което на другите дадох и той е доста по-буен, макар че напоследък става много послушен.
Така че, с Божията помощ имам работа и дори мога да кажа спокойно, че върша това, което ми харесва. Веднъж, на един от курсовете които посещавам( нали все си го доучвам този английски), след като се представих и казах няколко думи за себе си, едно 17 год момиче каза - Аз искам на твоите год да имам това, което ти имаш - семейство, съпруг, деца и работа - ти имаш всичко, което може да иска човек - ей - тя направо ме шашна, аз се мислех за ... - комплекс за малоценност някакъв... Та така - всеки решава сам за себе си - какво иска и с какво ще трябва да се раздели , за да има онова което иска!
А да ви кажа още нещо - четох насам натам по форума - различни теми - ама като нашата - наистина друга няма! Май най-хубавите хора са тука събрани!