Как научихте децата си да заспиват сами?

Ако едно бебе не се сеща да заспи или да огладнее, значи има здравословен проблем. Всъщност сънят и гладът са двете неща, които то владее до съвършенство. Съдирането от рев следва при преумора, тоест тогава, когато родителят e объркал биологичния ритъм на бебето си. Пак казвам, няма нужда да учиш детето си да спи, а трябва просто да не му пречиш. Често пъти се получава следното: родителите не са наблюдавали детето си и специфичния му цикъл, не са създали режим навреме и са влезли в омагьосания кръг на грешните сигнали. То плаче, защото е гладно, майка му обаче го натиска да спи или пък плаче, защото му се спи, но тя му тика цица в устата. С очите си съм виждала бебе, което се разплаква, майката го грабва и усилено започва да приспива - бебето реве, майка му го друса - и така в продължение на 35 минути. То, разбира се, заспива /на кого не би му се завило свят!/ и чак тогава майката установява, че и мирише на наакано. Та, това ми е думата... както и Judy е казала преди мен, няма смисъл да учиш детето си на нещо, което то вече знае и няма смисъл да създаваш насила навици, които после да се чудиш как да бориш.

В случая обаче аз не мисля, че проблемът е в това, че е създаден навик за приспиване, защото ако беше това, то приспиването щеше да помага, но както поясни авторката по-нататък в мненията си, детето заспива трудно дори в нейно присъствие.
Мисля, че проблемът е в нежеланието на детето да заспива въобще (с или без присъствие на приспиващ го човек) и разрешението му започва от там, да се разбере защо детето се противи на заспиването. Фактът, че се опитва да се пазари, че е болно и иска с това да му се "размине" спането, показва много ясно какви чувства изпитва към процеса на заспиване.
От майката остава да разбере защо изпитва такива чувства и да ги промени.

Ескарина, права си, сега се загледах по-внимателно и съдейки по това:


явно се има предвид "сами в стая", а не "сами без приспиване". Така или инак, отговорът ми ще бъде същия - не учи детето на нещо, от което по-късно ще се оплакваш. Не е честно да му позволяваш да спи в леглото ти две години и после изведнъж, без кой-знае каква аргументация, да заявиш, че вече не може. Нормално е да се противи и да се бунтува. Все пак, пред свършен факт какво може да се направи... евентуално да се измисли "компания" за спане - кукла, мече, нещо такова, върху което да се проектират чувствата на самото дете - "Мечето се страхува да си легне само, иска да е с теб", "Мечо не може да заспи, ако не го гушкат" и т.н. Може да се обясни на детето, достатъчно голямо е, какво всъщност представлява сънят и защо е необходим на хората - добре е то да разбере, че не спи заради родителите си, а заради себе си, за да е здраво и да расте. При всички положения истината ще свърши по-добра работа, защото залъгването само влошава нещата.

Никога не съм ги учила да заспиват с компания. Просто нямаха информация, че е възможно да се друсаме, разнасяме, пеем, говорим, люшкаме и дондуркаме. Никога не са спали в нашата спалня, нито в леглото ни /моето и на баща им/.

И аз бях с подобна идея като се роди бебка да заспива сама,да ама не мене никой не ме питаше,редно е едно бебче на 20 дни да си хапне и даже да заспи на гърдата или на бутилката е наща просто не и се спеше и ревеше,но не беше гладна или изцапана,просто от 3 до 6 ме държеше будна.Никога не е била фен на дългото спане през деня,а нощем си търси бибата.Приспивам я на 11 месеца я,обикновено се излягам на леглото,слагам я на краката и си я друскам докато гледам филм нещо или в един шазлонг,но не ме мъчи детето,някой път си заспива директно в кошарата,просто при нея е супер различно затова и аз се отказах да я оставям да реве,да се дере,да се тръшка,както и е удобно така и на мен,хубавото е,че даже да я друскам максимум за 30 мин е готова заспала,пренасям я в кошарата и там си спи.Ляга кам 10-11 вечерта спи до 8-9 сутринта,като има 2-3 будени за биба но са секундни,бе общо взето не е толкова зле работата.Аз лично я оставям да се измори хубаво и когато и се доспи-търка очи обикновено по това познавам,я приспивам. Успех на всички мами дано скоро да привикнат самички дечицата

Никога не е спала в нашето легло. До 3 години леглото и беше в нашата стая. Аз лягах на нашето, тя на нейното и си заспиваше. По късно като започна да си спи сама в стята се приготвя и ляга, пожелаваме си сладки сънища и загасяме лампата.

Под "сама" да заспива имах предвид да се иЗбегнат доста от "ритуалите" като лягане на гърдите ми,друсане,потупване и всичко останало.
ТаЗи вечер се приспивахме два часа например.Иzпяхме всички песнички по 3 пъти,раЗкаЗахме поне 5 прикаЗки на български,после стана отново поне 5 пъти,че искала това мече,после това бебе.След това заиска татко си и тои повтори целия ритуал.
И като се замислия над всичко това....от както тръгна на градина се влошиха нещата със спането.От 3 месеца някъде.А в градината ме уверяват,че заспива винаги първа и беЗ  проблем.Уикендите следобедният сън на малката е толкова труден като вечерният.

Много и угаждате според мен.
На дъщеря ми в момента и растат някакви зъби, останаха последните кътници, та сигурно са те. И както и растат винаги по два-три наведнъж, сега е голям ад. Даже температура вдига вечер и заспиването е много по-трудно от обикновено.
Виждам я, че и се спи та две не вижда, обаче понеже е изнервена, все търси коя играчка да докопа, а като я вземе, иска друга.
На обедното спане направих грешката да и давам каквото иска и така и не се стигна до заспиване, а само по 4 часаво мрънкане.
Вечерта обаче бях изтощена от глупости, сложих я в леглото, пях песнички и на втората на средата, заспа както си ревеше, ама от раз. Правеше опити да сочи разни играчки и да се опитва да ме убеди да и ги дам или да я пусна от леглото да се разхожда напред-назад, но този път бях безкомпромисна, че не ми минават такива. Мрънка, мрънка и заспа, къде ще ходи.

Мисълта ми е, че децата когато са изнервени от умора се държат точно все едно не знаят какво искат. Искат нещо, а като го получат, искат нещо друго и така до безкрайност. Трябва малко по-безкомпромисно да се подходи в случая, защото иначе оставяте детето да ви разиграва, а това страшно вреди на него самото.
В детската градина заспива, защото знае, че няма кой да и се върже на номерата.
Обръщайте и повече внимание през деня, за да не се стреми да получи колкото се може повече внимание от вас точно вечер. Предполагам не е лесно, щом ходи на градина, сигурно нямате много време заедно през деня.
На лягане и казваш, че ритуалът по приспиване включва това и това и правиш само него, без да се поддаваш на изнудване. Трябва да разбере, че номерата няма да минат, иначе всеки път ще пробва по още един номер, за да види къде ви е границата.

Успех!

никога не сме се приспивали нито е спала при нас от малка в креватчето и това е по едно време отказваше да остава сама в стаята, но аз и пусна някоя анимация и тя се загледа и заспива. моя съвет е да предразположиш детето за сън измисли му някакъв ритуал преди лягане или пробвай с любима играчка помага, песничките също помагат, само ако детето е предразположено за сън. ако е много емоционално е по добре да го оставиш да се успокои от играта, която е играло. направи креватчето желано място е не място за спане, което вероятно не харесва. опитай нищо не губиш.

Очевидно в случая не създава проблеми навикът на лесно заспиване. Проблем създава това, че се е променил и заспиването е станало трудно и дълго. Също както едно дете може да има навик да заспива само в стая, но изведнъж да "откаже да остава сама в стаята" (цитат от по-горе). Съмнявам се, че ще търсите проблема, в навика да запива сама. 

Според мен разрешаването на проблемите със съня минава през внимателното наблюдение на детето и следването на неговите естествени нужди. Познавам Иво, че вече му спи по резките смени в настроението, по това, че много бързо му омръзва определено занимание, че от време на време  идва до мен, гушка се и ми дърпа косата. Обикновено не повече от десет минути са необходими, за да заспи, докато му чета приказка. Ляга до мен, хваща ме за ръката или се рови в косата ми, докато слуша приказка, повтаря си думички от прочетенето и така много бързо заспива. Не откривам никакъв вреден за детето момент в този начин на приспиване.
Подкрепям ЧеКа, че определянето на един навик като вреден е доста субективно и май в повечето случаи сякаш се мери с аршина на родителското спокойствие и чувството на комфорт. За мен вредно е всичко, което противоречи на естествените нужди на детето. Нуждата от близост, особено през първите  години от живота на детето, е природно решение. И като такова, изглежда най-логично. Не кърмих особено успешно, но затова пък, докато синът ми пиеше мляко от шише, почти винаги заспиваше, докато си пие млякото, гушнат в мен или до мен.
С времето нуждите на детето се променят, ритуалите преди сън също. Те според мен много си зависят от семейството, в което расте детето. При един четенето на приказка върши работа, при друг песничка за приспиване, при трети оставяне в креватчето. Ако детето се чувства спокойно при всеки един от тези варианти, няма проблем. Но ако оставяш детето в креватчето с идеята да заспи само и с цената на продължителен рев и неспокойство, правиш само едно, създаваш му усещането, че просто няма смисъл да общува с родителя.
Със сестра ми сме породени, родителите ни са ни гледали и възпитавали по един и същи начин. Имам спомени, че докато си заспивах сама, тя винаги викаше майка да легне до нея, хващаше й ръката и започваше с единия пръст да дълбае в дланта й. Понякога през нощта се будеше и отиваше при тях.  Така сигурно заспиваше до петгодишна. В момента си е уверен и самостоятелен човек., не виждам с нещо родителската близост да й е навредила. 

"И като се замислия над всичко това....от както тръгна на градина се влошиха нещата със спането.От 3 месеца някъде.А в градината ме уверяват,че заспива винаги първа и беЗ  проблем.Уикендите следобедният сън на малката е толкова труден като вечерният."

За нещо такова питах- начало на промяната, от кога е тръгнала, от какво точно.
Това, което описваш, Веси, наистина е ненормално и лошо- и за вас и за детето.
Когато моят син тръгна на ясла, в началото имаше проблеми изобщо с поведението- цялостно изнервяне, което изтърпяхме 2-3 седмици. Спряхме го от яслата, тъй като след направено от нас проучване се оказа, че проблемът е в това конкретно детско заведение, имаше проблеми с режима и персонала- почасово гърнеслагане, караници, липса на извеждане децата навън, насилване при храненето /детето ми говореше и можеше да ми обясни смислено, освен това разговарях и с други родители и с позната учителка от горна група и си направих изводи за ситуацията/. Проблемите се прерязяхя като с нож.
След това сменихме детското заведение /след 2-3 месеца/ и го записах директно на градина, но друга. Адаптивният период на нерви, далеч не чак такива, като при яслата, беше около месец, напълно търпим обаче. Едната от учителките налагаше добра дисциплина, но никога не биеше и не наказваше жестоко и унизително. Просто обявяваше правилата и те се спазваха. Имаше си санкции- предварително оповестени, които се налага на всяко дете за съответното провинение, без пропуски, търпими санкции. Няма компромиси. Децата обичаха най- много и слушаха точно тази учителка, до края на градината. Синът ми и сега я помни с много положителни емоции.
В градината на твоето дете, ако наистина нещата са наред, вероятно дъщеря ти проектира насъбралия се гняв, яд, обида върху вас, вкъщи, тъй като очевидно вие го понасяте, докато в градината режимът се налага отвън, от един блезспорен авторитет, който не търпи такива компромиси с правилата. Вкъщи детето е свикнало, че му се угажда на каприза и че може да се налага и така се е научило да компенсира онова, което според нея й липсва в градината. Напълно споделям мнението на Ескарина при това положение.
Ако проблемът не е в някаква абсолютна несвъместимост с ДГ, която детето посещава, то има нужда от по- твърд подход у дома.
Двегодишното дете не е бебе и разбира от обяснения, а когато се налага определено се нуждае и от твърда ръка.
И аз ти желая успех.

Никога не съм го учила. Докато се кърмехме заспиваше на цица, после се научи сам (в стаята, на изгасена лампа). Не съм го оставяла да реве, не съм го мъчила, просто си беше готов и се получи от раз. Зависи си от детето.

още си заспива при нас или в люлката

Доскоро заспиваше на цицата , но вече (около два месеца) сама се обръща на другата страна и заспива понеже я кърмя легнала .