88 Американски Новогодишни Резолюции ;)

честит имен ден на всички Антоновци и Антоанети   ( Ана, не празнува ли на друга дата ).честито и на  Атанасовците предварително.  

носталгия по България не изпитвам, не мисля да се завръщам там да си "карам старините".

Азалее, аз съм пас, да не те объркам нещо(и аз разбирам толкова от финанси).

чакате ли голямото шоу във вторник  , даже Дара вече познава Обама по телевизията .

Нашата Кобра беше много висока (над$1100) и ние се отказахме. Има нещо обаче, проверете с вашата застраховка дали е така и дали се квалифицирате. Не знам точното му име(ако има такова), но до два месеца след изтичане на застраховката ви, ако стане нещо, може да се възползвате от тази застраховка, като се плати Кобрата за тези два месеца със задна дата. Дано има смисъл, това ни спаси нас от купуването на скъпи застраховки.

Честит имен ден на Антон и всички други именници! 

За България, както знаете не ми се връща, но ако се наложи сигурна съм, че ще свикна(правила съм го два пъти преди това). Обаче, винаги ще се чувствам като с отрязани криле (разбирайте стандарт, възможности, липса на много от удобствата, които съществуват извън Бг). Искам да съм като бабата описана от блажка.


днес е опън хаус за къщата ни ( за рентване) и ми е едно тягосно

бенс, да си намерите наематели като нас, да поддържат къщата и да си плащат на датата

Честит имен ден на Антон!!! Сега прочетох, че Антон идва от гръцки и означава ценен

Аталанта, чрез стейт програмата не можете ли да се осигурите? Ето това намерих - http://www.chip.state.il.us/. Поне за децата не може да няма нещо по-добро от кобра. Кобрата е супер скъпа, просто не си струва, освен ако нямате някакво специално заболяване...
Дано скоро да сте с работа и двамата, да му се не види и кризата....

Честито на всички именници!   

Аталанта, и ние се отказахме от Кобрата и не съжалявам! Направо беше космическа и въобще не си струваше. Ако имате хронични заболяване ОК, но иначе е безсмислено. В много щати има безплатни програми за децата. Някакви медикейд програми при вас няма ли?

Момичета, искам да питам някой от вас ремонтирал ли си е мазето? Нали имахме 3 наводнения и от почти завършено е в окаяно състояние вкл се появи и мухъл и искаме да направим нещо по въпроса. Извикахме най-известните контрактори в района, дадоха ни естимът, харесват ни нещата, които предложиха, но нямаме база за сравнение. И се чудих ако някой си е отводнявал мазето имате ли идея горе долу колко струва? Можем да извикаме и друга компания да ни даде естимът, ама пусто много време отнемат визитите, докато разгледаш продукти, опции  Днеска седяхме 3 часа...и то не защото човекът ни караше да седим, а просто ние искахме да видим различните опции за да сме сигурни, че това което избираме е ок.
Не е никак малка сума пари и не ми се взема с лека ръка решение, но сме притиснати откъм време до кога трябва да го оправим. До края на февруари трябва да сме го завършили по други причини.
Така че ако някой от вас е правил, може ли да споделите някакви средни цени и какво се включва в това?
Благодаря ви много!!! 

Да ни е жив, здрав и засмян Антон Мишолински!

Бенс, а и всички останали, въпросът не е личен никак. Въобще не се опитвам да прикривам начинът по който се чувствам в следствие на преместването ни тук. Пътят назад винаги си го има макар и след като взех решение да се върна тук си казах, че това е последното ми местене. Трябва да кажа, че вече съм взела решение за връщане обратно в щатите. Няма да е веднагически, но определено мен тук няма да ме бъде. Ако не бяха децата до сега да съм се върнала. Незнам, може след 2 години да мисля по друг начин, но на този етап това е единственото, което ми дава някакъв мир. Някой пита колко време сме били там, ами мъжът ми 13 г. аз 10.5г. Както каза Лени, аз по-голямата част от живота си като възрастен съм прекарала там и е нормално да ми липсва. Целта ни беше 5 години за гражданство и обратно в БГ, да ама те се удвоиха, аз свикнах и накрая не исках и да си идвам. Местенето ни беше дълго планирано и по някаква случайност съвпадна с кризата. Смея да кажа, че и двамата с мъжа ми имахме работи, които нямаше да бъдат засегнати от кризата и въпреки всичко доброволно си ги напуснахме. Не мога да не се питам сега с какъв акъл го направихме, та кой зарязва стабилна работа, дом и всичко останало, което е градил дефакто цял живот? Работата е там, че ако не бях се прибрала тук, никога нямаше да разбера кой е бил верният път и как е трябвало да постъпя. Там никога за нищо не бих се отказала да работя, сега разбирам че може би е трябвало да направя тази жертва докато децата станат по-самостоятелни. Опитвам се и да си припомням, че всичко се случва поради причина и така е трябвало да бъде, но това в действителност не ми дава мир. Незнам аз ли толкова съм се изчанчила там, че тук всичко ми е черно и мизерно, но е факт, че съм крайно разочарована. Естествено че знаех къде идвам, знаех и че няма да бъда очарована, просто не знаех, че ще задълбая толкова надълбоко.
Имам хиляди въпроси и още толкова отговори за това, което беше и това което предстои. И аз точно преди 2 дни казвах на мъжът ми, че идеалният вариянт би бил да си живеем в щатско пък да си дваме тук лятото ваканциите на децата. После си викам, че за тези пари които ще тръшнем да си дойдем тук 4 човека има къде къде по апетитни места, където можем да ги дадем. И от там извода, че върнем ли се там скоро връщане назад няма да има и че децата ще са далеч от баби и дядовци ( на които ще им е много вътрешно за което). И на мен ми е кофти за това, че ги лишавам от тази възможност, но се питам трябва ли ние да се жертваме, за да задоволим някой друг. И така въпроси и отговори до безкрай, сигурна съм че и други тук се терзаят за същото и ви е ясно за какво говоря. Не мога да си обясня, защо цели 10 години исках да съм със семейството си на Коледа и сега като най-накрая стана хич, ама хич не ми беше празнично, шантава работа е това. Ще ме извините за лиричното отклонение. Бенс, браво на теб! Два пъти си се връщала и казваш, че пак би свикнала ако се наложи. То май така е най-лесно, ако се наложи ( знаеш че нямаш избор и се примиряваш). Аз поне за себе си разбрах, че трябва да ми се налага сериозно да си навия да остана тук или ако е защото така ни е щукнало като сега ще ме човърка ден и нощ.

Мишолина, да ти е честит именника  

И аз съм на мнение, че Кобрата е много по-скъпа от БлуКрос. Ако не сте имали медицински проблеми до сега цените им са доста приемливи. На мен дори от работа ми искаха повече пари да застраховам Лекса към моята застраховка, от колкото после платих за индивидуална застраховка към БКБШ.

Само да вметна, COBRA не е застраховка. COBRA е държавна нормативна разпоредба, която задължава работодателите да позволят на някого (бивш служител и депендънтс) да ползва груповата застраховка, която е ползвал досега за период от 18-36 месеца, като човека плаща пълната стойност на застраховката плюс административна такса за обслужването.
Т.е. стойността, която вие плащате на съответната застрахователна компания (Kaiser, BlueShield, whatever) на база COBRA е стойността, която досега сте плащали вие и компанията, на която сте били служители, сумарно.


МисЗ, имахте ли работа преди местенето в България, къде да живеете, помощ за децата?

 
пожелавам прекрасни, изпълнени със смях празници, където и да е - занапред!

Миз, беше ми много интересно да прочета всичко написано от теб, благодаря, че сподели!   :bouquet Интересен е този момент с желанията и евентуално, последващото им сбъдване. То, и на тази основа има поговорка.  Аз също съм изпитвала разминавания в емоциите когато нещо съм желала и то се е случило и мисля, че те разбирам специално за това. Има един момент - когато човек копнее за нещо много силно е твърде вероятно да започне да го идеализира и захаросва и когато това нещо се изправи пред теб, усещаш, че има разминавания в емоциите и нагласите.
Пожелавам ти от сърце да намериш вътрешен мир и покой, за да се чувстваш щастлива и пълноценна! 
Стели, Ана, Анета и производните, празнуват на 12.09, когато е Св. Ана. 

MissZ, ще ти пиша нещо на лични, погледни като можеш! 

МисЗ, съжалявам за начина, по който се чувстваш, звучиш много нещастно 

Дано не е за дълго това чувство, каквото и решение да вземете    

Анна3, преди 4-5 години отне няколко часа

Winx, Benson, Biz, благодаря за включването. Още го мислим. Мъжът ми е с диабет, аз също трябва да правя изследвания на няколко месеца, едва ли ще е страшно без застраховка, но пък дава усещане за сигурност.

Tandoori , тези програми май не са за нас, май не се класираме за тях, пък и децата, да чукам на дърво, не боледуват.
Аз пак изпуснах края за поредния празник... Честито на празнуващите!!!

MissZ, и на мен ми беше интересно да чуя такава гледна точка. Трудно ми е да си представя мотивите за такова решение, защото и зе секунда не ми е минавало през ум, че мога някога да се върна, но човек си знае най-добре. Не съжалявай, че си опитала каквото и решение да вземете занапред. Поне няма да се чудите какво би било иначе.

Аталанта, в Пенсилвания поне( не знам за други щати) има безплатна програма за деца до 18 години, колкото и да не боледуват хубаво е да има човек както ти каза. Успех и дано намерите нещо!