"лигавото" дете?

Според мен, няма лигави деца.Има неподходящ родителски подход.За себе си съм установила, че, ако подходя кротко и с много обяснения, няма драми.Но, ако се заинатя... няма да ви описвам какво става.Аз си научих урока и сега рядко стигаме до конфронтации.
На твое място бих опитала да обясня как ще се счупи, как може да се нараним и да боли и да покажа нещо друго, подходящо за игра.Много е малко детенце и ще е трудно, но с времето стават все по-контролируеми и се научават да изразяват емоции.

Пробвай и ти да му се потръшкаш, когато искаш да се наложиш. Явно у вас този метод върши работа.

Опитвай се да даваш алтернативи - Не можеш да си играеш с ножа, но можеш да разгледаш ето този черпак.

Не се поддавай на тръшкането. Ако си решила да забраниш нещо, го забранявай до край. Ако знаеш, че все пак в един момент би му позволила, по-добре му позволи още в началото. Ако първо забраниш, а след няколко минути тръшкане ти писне и му разрешиш, той ще си направи изводите, че може да постига желанията си по този начин. Забранявай, само ако е застрашено здравето и живота на детето и вашия или ако ще се повреди ценно имущество. Гледай позволените неща да са повече!

      За това, че всичко горенаписано е период в развитието на детето съм съгласна. Минала съм го и аз с дъщеричката - от рева и тръшкането за всяко нещо, през играта с тенджерите,  до неистовия плач, когато мама влезе в банята. Присъединявам, се към всички, които казват, че това минава, но е много важна и реакцията на родителя, защото на тази възраст детето вече започва да се възпитава. Ако го оставиш да получава винаги каквото иска и чакаш само да надрастне този период, така ще си остане, че даже и ще се влоши. Нужна е твърдост и постоянство, колкото и сърце да не ти дава да го накажеш или да го оставиш да си реве.
     При нас подобна ситуация възникна когато малката беше на около две години. Не разбираше от дума, въпреки че много се стараех да й обяснявам. Много ме изнервяше и имах усещането, че съм изпуснала нещата с възпитанието. Справих се като наложих правила - което съм решила да го позволя - позволявам й го, но забранените неща не й ги позволявах, каквото и да правеше. Наказвах я, когато се държи лошо - лишавала съм я от любимата разходка в парка или съм я прибирала веднага вкъщи, ако се разлигави навън. Това винаги действаше и в следващите ден- два ставаше кротка като ангелче. Наложих си никога да не й позволявам нещо, за което се е тръшкала, за да не се научи, че по този начин може да постига всичко. Случвало се е да й откажа нова книжка или играчка, която не е било проблем да й купя, само защото се е опитала да пореве за нея в магазина. Съюзих се с всички, които участват в отглеждането- тати, баба и детегледачка. Всички действахме с детето по един и същи начин - забранявахме/ позволявахме едни и същи неща, наказвахме я по един и същи начин. Винаги я поощрявахме и хвалехме, когато се е държала добре и ... Нещата се получиха - бързо, за мое учудване. След около месец Анчето вече слушаше много повече от преди и не се лигавеше. След няколко месеца пак навлезе в лош период и се наложи да вземаме познатите мерки. И така си продължи - на приливи и отливи. Сега е на  3г. и 3м. и мога да кажа, че не е разглезена, кротка е и общо-взето слуша. Но пак се налага да внимаваме, защото от време на време се опитва да ни пробва - дали може да "мине метър".

Много неприятно с това блъскане в земята. Искрено съчувствам на майки с такива проблеми, защото никак не е лесно. Приятелката  ми / тя е педагог/ има такова дете. Почти до 3 годишно се тръшкаше . Аз мисля, че е до темперамент на детето, не толкова до възпитание. В никакъв случай обаче не му позволявай да те манипулира.
Не отменяй забраните.
Моят малкият/1г.2м/ имаше кратък период с блъскане и тропане с краче. Не му обръщах внимание. Абе, правя се на разсеяна подминавам го. Отказа се доста бързо.
За забранените неща му обяснявам като на голям човек и наистина има ефект НЕ пипа.
В  детската стая съм обезопасила напълно и има свобода на действие.
И все пак  много е важно детето да има своя територия, а забраните да са по-малко.
Всяко дете си е различно и мерките за едни важат, а за други са неприложими.
Така че нашите съвети незнам дали ще са ти от полза. Дано да успеем.
Моите деца бяха много  капризни и трудни бебета, но станаха разбрани деца.
Дано скоро отмине този период при вас или да намериш решение.

Какъвто и подход за избереш - разсейване или мълчалива неотстъпчивост, малкото човече трябва да разбере, че не може да "ти се качва на главата". Защото ако го прави на година и половина, все по-лесно и по-често ще го прави, когато порасне. Разбира се, показвай му, че зачиташ желанията и чувствата му, но някои неща няма как да станат. Простичко му обяснявай защо. "Ще се порежеш, ще те боли и ще плачеш". Те разбират много повече, отколкото смятаме, защото на тази възраст още не могат да се изразяват с думи.

Ние минахме през същото с моя син. Вече е на почти 3 год. и играта с тенджерите е в миналото, но си беше основно занимание на ок.1, 6 год. Трудно можеш да му обясниш, че ти можеш да ползваш тенджери и всякаква посуда, а той не . Не се притеснявай, ще отмине. А пък и защо да не играе така, стига да няма опасност от нараняване /стъклените капаци/. Някъде бях чела, че в този период с колкото повече предмети се запознае и играе детето, толкова повече се обогатява неговото познание за света. Определи си малко на брой, но категорични забрани за някои от нещата, а останалите му остави.

Моят син е по-малък, но и той вече започна да се тръшка. Засега не се притеснявам. Обикновено се тръшка, когато иска да отиде някъде, а аз не го водя- например да се люлее на люлките, които са покрити със сняг и лед, да блъска по стъклото на вратата на хола, което вече е пред счупване. Когато се опитам да го отдалеча от забранените места, ляга на земята и започва да пищи. Забелязала съм, че това се случва, когато му е скучно и започвам да го забавлявам с неща които харесва- някои играчки, телефона ми, дистанционното, пея песнички. Помага и засега не мисля да сменям тактиката. За обяснения, повишаване на тон от моя страна мисля, че е рано и  най-много да си стресирам ненужно детето. Понякога го оставям и да пореве, но само когато нямам избор- примерно трябва да му наглася ядененто, да се облека за разходка и т.н. Напоследък е започнал да се буди нощем и да иска да си играем. Вземам го от кошарата му, играем си кротко час-два и после детето спокойно си заспива без писъци и тръшкане.

Децата са велики манипулатори. Те стигат до там до където им позволят родителите. Когато са по малки проблема с тръшкането и реването се оправя сравнително лесно, къде с обяснения къде с наказания. Аз мисля, че всички минават през този период и когато им се покаже, че така не се постига нищо те просто го израсват и той отминава. Проблем е когато прилагат номера с тръшкането и панаирите на възраст в която би трябвало да знаят, че това им поведение е абсурдно <2, 3 клас>. За мен такова дете може да се нарече лигаво. За съжаление познавам такива и доста охладняха отношенията ми с родителите му заради лошото поведение и безкрайната лиготия на детето.

Ами НАЯ аз точно това искам да избегна,затова се допитах до вас,вие как действате и коя възраст е най-подходящо.Мисля че колкото по-рано,толкова по-добре,но ние сме в една така възраст че е много трудно.Винаги давам алтернатива,на това което не мога да дам ,лошото е че рядко се приема от детето,защото той иска друго.

Това с алтернативата мисля, че е добър подход, но след като не я приема не получава това което иска и губи и нея. Малко твърдичко може да ти звучи, но определено има ефект. И друго да ти кажа, с бой не става < в никоя възраст >, на мене ми се изприщваше езика от приказване, като не чуваше виках, но като че ли повече неща постигнах. Много мнения и съвети ще ти дадат тука майките, но ти ще намериш най-доброто решение за детето си.

Има лигави деца, да. И родителите им ги правят такива.

Що се отнася до тенджерите, моят когато започна да се изправя, още преди да проходи, заключих забранените шкафове, оставих в едни разрешени неща, нечупливи - тенджери, кутии разни и го оставих да прави там каквото иска. Колкото до забранените неща, просто му ги взимам от ръцете и го оставям да пищи колкото си иска.

Всички сте мног отворени на съвети и прочее,но факт е,че може да има лигави деца дори и толкова малки,то си е темперамент,така се раждат,по буйни,по трудни за овладяване.Не е до родителски контрол само,мойто дете  е изключително своенравно и палаво,а постоянно гоп възпитавам и му говоря,понякога и понапляскам,но не той винаги си прави каквото си науми въпреки обясненията и пляскането.Също е на 1,6 почти,ако го оставя  и не реагирам и се правя ,че не го виждам още по -лошо изпотрошава си всичко на спокойствие.Ни така,ни иначе както се казва,вече в чудо съм се видяла с него,дано е период и да не е толкова див след време...

анаморф, аз също мисля, че в повечето случаи на такава възраст е въпрос на темперамент /както вече съм писала по-горе/, но за голямо дете 1-2 клас си е грешен подход на родителите.
Мое мнение

На тази възраст за мен правилният подход беше отклоняване на вниманието - "ела да видиш  едно зайче в другата стая", когато пипа нещо неподходящо в тази стая, "а къде е зайчето ето гооо, хайде да отидем в кухнята и да му намерим морковче".
"Ела да изкачим тези интересни стълбички" - когато е време да слезем от люлката.
Тази тактика не винаги е успешна, но често решава проблема с инатенето.
А неподходящите неща просто скривах, вдигах нависоко или се примирявах, че ще бъдат използвани за игра.
На година и половина все още не се получава ако се опитваш да възпитаваш детето както се възпитава голямо дете.
По мои наблюдения детето се поддава на възпитание след две и половина, но пак много внимателно и без големи очаквания за послушание и ред.