Аз не мисля, че е добра тази идея. Мъжът също трябва да има право на избор. Както ние, жените, изискваме от половинките си любов, близост, споделеност, така и мъжете може да го искат. Това иска и нейния приятел. Това тя не иска или не може да му даде - съвместен живот. Като толкова много се е загрижила за биологичния си часовник да вземе истински донор на сперма и да си направи бебе. Детето ще си е само нейно. Според мен не е редно да имаш дете и да се надяваш докато то расте да се опитваш да се "напаснеш" с бащата. Звучи ми несериозно.
Виж целия пост
планувам нещо гадно
- Публикувана: 8 ян. 2009, 23:11 ч.
- Последно мнение: 14 ян. 2009, 00:13 ч.
# 150
11 ян. 2009, 00:35 ч.
# 151
11 ян. 2009, 10:56 ч.
боооже.Обичаш го -ама не искаш да живееш с него.Не щеш да се жениш,а искаш дете 
ЕЕЕЕБАСИ МАЙКАТА.извинявай за реакцията ми-сигурно си наистина объркана в това как да постъпиш,но аз мисля,че нещо не е в ред в тебе.Горкия мъж-рядко се срещат подобни.Какво правиш с него изобщо?!Нима хората не трябва да търсиме любовта на живота си.И на 40 можеш да забременееш,но надали детето ти ще е щастливо сега ако разбере в бъдеще,че майка му не е влюбена в баща му!Аз ги разбирам така нещата(знам че съм от консервите):- човек трябва да създава поколения с подходящия човек или поне такава да е осн. цел!Кви са тия искам го ама не го искам,това пък онова-сбъркана работа!Не казвам,че трябва да се бракуваш(не това е важно),но поне трябва да си обедена в това,че искаш дете от НЕГО ,че той ще е неговия баща до край и,че няма да ти щукне един ден,че детето си е твое само ,което ще доведе до други усложнения!Помисли мнооооого добре и не постъпвай егоистично!Живот ще създаваш все пак и той трябва да е щастлив и осмислен!
Виж целия пост
боооже.Обичаш го -ама не искаш да живееш с него.Не щеш да се жениш,а искаш дете ЕЕЕЕБАСИ МАЙКАТА.извинявай за реакцията ми-сигурно си наистина объркана в това как да постъпиш,но аз мисля,че нещо не е в ред в тебе.Горкия мъж-рядко се срещат подобни.Какво правиш с него изобщо?!Нима хората не трябва да търсиме любовта на живота си.И на 40 можеш да забременееш,но надали детето ти ще е щастливо сега ако разбере в бъдеще,че майка му не е влюбена в баща му!Аз ги разбирам така нещата(знам че съм от консервите):- човек трябва да създава поколения с подходящия човек или поне такава да е осн. цел!Кви са тия искам го ама не го искам,това пък онова-сбъркана работа!Не казвам,че трябва да се бракуваш(не това е важно),но поне трябва да си обедена в това,че искаш дете от НЕГО ,че той ще е неговия баща до край и,че няма да ти щукне един ден,че детето си е твое само ,което ще доведе до други усложнения!Помисли мнооооого добре и не постъпвай егоистично!Живот ще създаваш все пак и той трябва да е щастлив и осмислен! 
# 152
11 ян. 2009, 11:08 ч.
Добреее.. да кажем, че планът ти се осъществи. Забременееш и родиш прекрасно детенце. Но не искаш да живеш с баща му.. и значи детето ще расте при теб, а той ще идва понякога да го вижда. И дори да приемем, че бащата се съгласи на това, което ме съмнява. Как ще обясниш един ден на детето си защо не расте с баща си?!? Как ще му обясниш защо си го лишила от това?
Виж целия пост
# 153
11 ян. 2009, 12:54 ч.
Опита ми е собствен, от работа с хора които са имали тежко детство (ако забеляза, жената каза, че това е корена на проблема). Знам какви са последствията както върху психиката така и върху манталитета ... Подобни травми дават отражение дори и там където предполагаме, че няма начин. Обикновено няма начин човек да се справи сам с подобни проблеми.
Нищо лично, просто обяснявам
Виж целия пост
Някои хора като не знаят какъв съвет да дадат веднага пращат другите при специалисти. От къде това доверие в специалистите, ако е от собствен опит разбирам.
Опита ми е собствен, от работа с хора които са имали тежко детство (ако забеляза, жената каза, че това е корена на проблема). Знам какви са последствията както върху психиката така и върху манталитета ... Подобни травми дават отражение дори и там където предполагаме, че няма начин. Обикновено няма начин човек да се справи сам с подобни проблеми.
Нищо лично, просто обяснявам
# 154
11 ян. 2009, 15:30 ч.
Към авторката на темата-защо не обърнете схемата и да живеете заедно пред работната седмица,сравнително по-кратко време ще сте заедно,само вечер,вечеря,легло...След като ти е трудно да понасяш присъствие през почивните дни,това е 24 часа заедно,вариантът,който предлагам е по-малко натоварващ.Живяла ли си със съквартирантка,с други хора как се чувстваш за по-дълго време?
Искаш да направиш този човек неделен татко ли?Това ще роди омраза със сигурност,никой читав човек няма доброволно да се съгласи на такава щуротия.Детето ти ще порасне и ще иска двама родители,обичащи се на едно място.А ако е упорит човек и си търси правата,след експертиза с ДНК,може дори да претендира изцяло за родителски права.Просто ще докаже,че той е бащата,че иска да се грижи за него и че си емоционално нестабилна.
Виж целия пост
Искаш да направиш този човек неделен татко ли?Това ще роди омраза със сигурност,никой читав човек няма доброволно да се съгласи на такава щуротия.Детето ти ще порасне и ще иска двама родители,обичащи се на едно място.А ако е упорит човек и си търси правата,след експертиза с ДНК,може дори да претендира изцяло за родителски права.Просто ще докаже,че той е бащата,че иска да се грижи за него и че си емоционално нестабилна.
# 155
11 ян. 2009, 19:31 ч.
Имам познати които направиха така. И сега са сами, с деца...
Ми няма смисъл....за мен поне смисъл няма.
После като не се понасяте и се разведете какво?
Има си половинка за всеки.
Ама не е този начин, наистина така си мисля.
Виж целия пост
Такааа,
разбира се пиша анонимно
Имам връзка от 2 години която по една или друга причина няма да доведе до никъде.
Напоследък се усещам,че мисля как да престана да пия хапчета и да забременея.
Вече съм на 30, не ми се очертава нормална връзка и това май е единствения начин.
Не ме разбирайте погрешно, ако му кажа че мисля за дете, той ще е за, просто колкото и егоистично да звучи, не искам да попадаме в блатото на големите очаквания. Просто си го знам, ако му спомена за дете ще се почнат едни планове, едни нареждания на бъдещето, които искам да избегна
Мислите ли че съм отвратителна? Всъщност не съм убедена, че ще го направя, доста голямо шубе съм, но си го мисля ...
а и да подчертая - темата не е пързалка! Доста е идиотска за да е измислица
разбира се пиша анонимно
Имам връзка от 2 години която по една или друга причина няма да доведе до никъде.
Напоследък се усещам,че мисля как да престана да пия хапчета и да забременея.
Вече съм на 30, не ми се очертава нормална връзка и това май е единствения начин.
Не ме разбирайте погрешно, ако му кажа че мисля за дете, той ще е за, просто колкото и егоистично да звучи, не искам да попадаме в блатото на големите очаквания. Просто си го знам, ако му спомена за дете ще се почнат едни планове, едни нареждания на бъдещето, които искам да избегна
Мислите ли че съм отвратителна? Всъщност не съм убедена, че ще го направя, доста голямо шубе съм, но си го мисля ...
а и да подчертая - темата не е пързалка! Доста е идиотска за да е измислица
Имам познати които направиха така. И сега са сами, с деца...
Ми няма смисъл....за мен поне смисъл няма.
После като не се понасяте и се разведете какво?
Има си половинка за всеки.
Ама не е този начин, наистина така си мисля.
# 156
12 ян. 2009, 16:30 ч.
Ако не е тайна защо не споделиш какво точно те притеснява във взаимното съжителство с приятеля ти. Задушава ли те? Ако е така, се съмнявам, че някога ще можете да живеете заедно, не знам. Според мен дали ще можеш да живееш с един човек се усеща още от първите опити за съжителство. Усещам, че имаш проблем, който не искаш да споделиш. Но може да ти е от полза, ако го направиш, току виж и друг от нас е минал по същия път.
Виж целия пост
# 157
12 ян. 2009, 18:46 ч.
Дори и да има проблем не мисля, че едно дете заченато по този начин би ги решило.
Виж целия пост
# 158
12 ян. 2009, 22:54 ч.
Извинявай за тъпия въпрос, ама ти добре ли си?Теб те интересува просто да имаш дете, без да те е грижа, че децата се раждат с любов и желание и е голямо щастие да бъдат отглеждани в пълноценно истинско семейство от двама обичащи се родители. Ако просто имаш зор някой да ти направи дете, мисля наистина, че доста си закъсняла-такива неща хората правят авантюристично на 18-20, ама на 30......Аз имам приятелка, на която й минават подобни мисли през главата, на 33 е, няма сериозен приятел, а според мен няма как и да го има, защото се мисли за прекалено независима, самодостатъчна и други от сорта. Абе развила е синдрома на старата мома според мене, да ме извиняват несемейните дами над 30 ама има нещо като такъв манталитет.
Виж целия пост
# 159
12 ян. 2009, 23:49 ч.
След 2-3 дългогодишни връзки ,на 31 год . аз бях убедена ,че на мога да имам дете ...Особехо последния с който живях 5 год.и не забременях ме убеди ,че съм ;яловА; Всяко лято работих на вънка ,и си мачтаех да имам достатъчно пари да си осиновя детенце....При поредното ми връщане в бг ,се оказа че не мога бързо да се върна на вън.Започнах работа и се запознах с момче ,което явно си ме харесваше....а аз като готина кака се надувах-колко съм независима и че съм тук за малко...Е докато чаках да ми се оправят дукоментите да замина ,реших да се позабавлявам и му отпуснахме края с лапето. След месец секс ,малко преди да замина разбрах ,че съм бремена 
Две седмици се изтезавах ,бремена от 24 год . момче ,което просто се забавлява ,аз също ...но на тия години аборт а още нямах достатъчно пари да го гледам сама -абе паник отвсякъде . Но му казах че съм бременна ,представете си него 
и че ще го задържа,а и трябва да заминавам. Тогава си го харесвах ,но чак пък да имам дете ,да живеем заедно -та аз не го познавах..а и той не повярва че не искам нищо от него ,и за детето дали е от него се съмняваше.Колкото тои беше объркан ,аз 2но повече -ето ти твое дете а сега накъде ...и бремена заминах на работа в чужбина сега наистина ми трябваха работа и пари за 2ма .ЗА да не досаждам повече ,само ще кажа ако не насилваме нещата всичко се нарежда и има и любов,и щастливо детенце 
Виж целия пост
Две седмици се изтезавах ,бремена от 24 год . момче ,което просто се забавлява ,аз също ...но на тия години аборт а още нямах достатъчно пари да го гледам сама -абе паник отвсякъде . Но му казах че съм бременна ,представете си него и че ще го задържа,а и трябва да заминавам. Тогава си го харесвах ,но чак пък да имам дете ,да живеем заедно -та аз не го познавах..а и той не повярва че не искам нищо от него ,и за детето дали е от него се съмняваше.Колкото тои беше объркан ,аз 2но повече -ето ти твое дете а сега накъде ...и бремена заминах на работа в чужбина сега наистина ми трябваха работа и пари за 2ма .ЗА да не досаждам повече ,само ще кажа ако не насилваме нещата всичко се нарежда и има и любов,и щастливо детенце
# 160
13 ян. 2009, 08:18 ч.
И какво стана нататък?Роди детето, събра ли се с баща му? Или си има друг тате?
Виж целия пост
# 161
13 ян. 2009, 13:10 ч.
An81Al , темата е пусната на 8.01. като авторката се чуди дали да спре провозачатъчните и да забраменее , а ти след 5 дена , на 13.01. питаш дали е родила и дали се е събрала с баща му.
Виж целия пост
И какво стана нататък?Роди детето, събра ли се с баща му? Или си има друг тате?
An81Al , темата е пусната на 8.01. като авторката се чуди дали да спре провозачатъчните и да забраменее , а ти след 5 дена , на 13.01. питаш дали е родила и дали се е събрала с баща му.
# 162
13 ян. 2009, 13:24 ч.
анонимна__ , в същност въпроса на An81Al е отправен към zuki10 . Преди да се месите в темите, четете ги.
Виж целия пост
# 163
13 ян. 2009, 13:46 ч.
Dencho ,добре. Заблудила съм,се ,понеже An81Al не е ползвала обръщение към zuki10. 
Виж целия пост
Заблудила съм,се ,понеже An81Al не е ползвала обръщение към zuki10.
# 164
13 ян. 2009, 14:38 ч.
И как точно си мислиш че ще ги избегнеш при положение, че раждането на едно дете и отглеждането му са най-меко казано планове N-та години в необозримото бъдеще? 
Виж целия пост
ще се почнат едни планове, едни нареждания на бъдещето, които искам да избегна
Препоръчани теми