Има ли и други, за които времето, прекарано с децата им е мъчение

Защо търсим вината или лепим етикети като "палави" например  на децата си без дори да се замислим като родители къде е нашата  вина  за тяхното поведение?
Ами децата са такива- изморяват ни, понякога дори ни дразнят, но всяко едно тяхно действие има причина.

Ами децата се раждат с различни характери. Не всичко е само до възпитание, до среда и до личен пример. Просто са различни. Съгласна съм, че до голяма степен родителите са виновни за отклонения в поведението им. Аз не влагам нищо лошо в "палав". Напротив, горда съм и щастлива, че децата ми са будни и палави, въпреки че понякога е изморително.

Хубаво каза, да се променя, ама не поясни каква точно  трябва да стана. Пък и как да го постигна, защото генетичните си заложби е невъзможно да променя. Да не говорим, че не е моя работа да се меся в Божиите дела и приемам че щом ме е направил такава, значи таква трябва да бъда. Нито съм по добра, нито по лоша от другите, просто съм си аз.
Ако ми говориш за отношението ми към света ще ти каза пак мнението, което вече някъде писах. Накратко: Битието определя съзнанието.  
Говориш колко е важна любовта. Надявам се не искаш да ми кажеш, че не си обичам децата или бъркам. Изобщо не се заяждам, но наистина много неща не схванах от написаното от теб, само някакви общи приказки и недовършени мисли, за които се надяваш сама да се досещам вероятно, но за съжаление още не владея телепатията. Така че ако искаш да ми кажеш нещо и да те разбера го кажи директно и на прост език. Защото от това, което написа наистина нищо не разбрах. Разбрах, че ти си се променила, но в каква насока не ми стана ясно. Това че детето ти е порастнало и е станало възможно да се говори с него ли имаш предвид. Ако е това значи трябва да почакам още малко, защото с моите деца все още не може да се комуникира пълноценно. Сега не го разбирай, че не им говоря. Просто ефектът не е какъвто трябва да бъде.
Аз отначало наистина подходих много обсебващо към децата си. Исках всичко да върша, на никой нямах доверие. И тази ми глупост продължи доста време, докато се скапах тотално и вече и да исках не можех да правя всичко. Пак си нямам доверие на хората, но в името на оцеляването ми започнах да се насилвам да ги оставям на баща им и на др хора за по малко. Това може да ми улеснява живота, но явно не е достатъчно да възстанови пораженията нанасяни месеци наред върху нервната ми система. Всъщност вината не е само моя, защото на мъжът ми не може да му се има пълно доверие. Той е много замесен, но не искам да го коментирам. Просто имаше си причина да се случва, което се случваше и много неща продължават да се случват. Все пак лека полека го вкарах в някаква роля на баща и ако не друго поне вече разбира какво преживявам и ме кроти. Дори се случва да пита дали искам да спи с децата, дали да не напазарува... преди си беше ясно, че това са си мои задължения. Поумнявам лека полека, но дори житейските уроци не са безплатни.

Лилия. Н, виждам че имаш представа за ситуацията. А като гледам и по пътя на логиката стигаш до верни изводи, без сама да си попадала в дадена ситуация. Аз до 8 месеца на бебета не излизах сама с тях дори на разходка с количка, щото беше невъзможно. После като спряха да реват нон стоп в количката започнах сама да ги изкарвам. И на детска площадка се е случвало сама да ги изведа, но много рядко защото ми е много стресиращо. Беше преди да проходят. Като проходиха пак спрях защото усещах че е опасно за живота им, един човек не стига да пази двама самоубийци. И аз като теб ако сега остана само с едно от децата ми.... ами все едно нямам дете, така го усещам.

zorimimi , това е най гадното, че като си ядосан си го изкарваш на най беззащитните, децата. И аз го правя като ме ядоса мъжо или някой друг и си го изкарам на децата. Това ми е голям грях, но се надявам Господ да не ме наказва много, ако може само с гризенето на съвестта да се размина. Не че и това е малко де.

BateJoro, ако реагирам негативно, то е или 1.Защото усещам, че не ме разбират и това ме дразни. Или 2. Когато ми казват какво мисля и какво правя, като че ли аз самата не ги знам най добре тези неща. Или 3. Като казвам нещо и не ми вярват и продължават да си баят тяхното. Или 4. Ако усещам скрита и завоялирана агресия към мен, която страничен човек може и да не усети, ама аз съм много чувствителна към фалшиво и манипулативно поведение, имам органическа непоносимост към такива хора защото съм живяла с такова същество и познавам перфектно методите им  на действие.
За боя като средство на възпитание не ми се говори, има други теми за това.  


Франческа Салиери, дали си палав или не наистина си има причина и тя е вродена. Нарича се темперамент. Може и болестно състояние да е, ама това е друго.  Ако искаш да кажеш, че причината е в майката, пак ще ти напомня за родителите с повече от едно дете, чиито деца са с тотално различно поведение, има ги много. Всъщност не знам каква трябва да е майката за да направи от едно кротко дете палаво или обратно.  Не съм чула за такива случаи на промяна. За тези, които твърдят, че нервната майка прави децата нервни. В такъв случай каква е майката на кроткото сестриче и нервното братче - нервна или спокойна. Обърка ли се 

NIKIFIN

Моето дете е палаво и имам минимално време да влизам тук и да пиша само когато той спи или е при баба си за малко
А ти скъпа си непрестанно тук и пишеш и аз незнам какво
АБЕ ЗАРЕЖИ ГО ТОЯ КОМПЮТЪР И ПОГЛЕДНИ ДЕЦАТА СИ
НЕЗНАМ,НО МНОГО ЛОШО ВПЕЧАТЛЕНИЕ МИ НАПРАВИ
СЛЕД КАТО СИ СЕДНАЛА И ИМАШ ВРЕМЕ ДА СЕ ЗАЯЖДАШ С ХОРАТА,ЗНАЧИ ДЕЦАТА НЕ СА ПРИ ТЕБ И ИМАШ ВРЕМЕ ДА СИ ПОЧИНЕШ
ОТ КАКВО ВСЪШНОСТ СЕ ОПЛАКВАШ
 

Последния ти постинг е днес на обед,къде скъпа са децата
поне половин час ти е отнело да надраскаш всички напатки
срещу хората които по някакъв начин искаха да ти помогнат.
Пак се питам,къде са през това време децата.

Не NikiFin не съм се объркала, а често виждам различното отношение на родителя към децата си. И това отношение прави едното дете хрисимо и кротко, а другото палаво.
А вродената палавост, която ти наричаш болестно състояние може да се нарече и дефицит на внимание.
Не може да ме убедите, че само вродената палавост е в основаната на дадено поведение.
Интересно защо моето мило, кротко и хрисимо дете, което е такова, когато е с мен, баща си и едната си баба се превръща в диво, неудържимо зверче, когато е с другата си баба.
И защо племенникът ми  /на 5 г./ е добър и кротък, защото постоянно получава вниманието и похвалите от страна на родителите си, а племенничката ми е буквално като животинче /вече на 11 г./ и се опитва да направи какви ли не маймунджалъци само и само да привлече вниманието на майка си.

А сега ти обърка ли се?!



 ЦЕЛУВКА

Съжалявам, че не си ме разбрала. Да обичаш е едно, но да разбират околните, че ги обичаш е съвсем друго. Когато си с разбити нерви и недоспала, няма начин някой да разбере какви са ти истинските чувства към него.
Как да се промениш ти няма начин да ти кажа, защото ти си тази която може да погледне в себе си и да реши къде всъщност е корена на проблема и той не е само, че не си доспиваш и, че децата не те слушат. Универсална рецепта няма. Трябва да си честна със себе си и да си отговаряш "Постъпвам така, защото ... (съм огорчена, не съм простила, егоистка съм, искам всичко да е както аз искам, това е примерно)" След това решаваш какви са начините да се справиш с корена на проблема.
Моето дете е било на годините на твоето голямо когато започнахме сериозно да се занимаваме с това да го променим. Повярвай ми няма начин да се справиш без намесата на бащата. Може човека да го е страх, може да не е имал пример в семейството си, но това ще е и една стъпка към неговата промяна. Важно е ти да успееш да му обясниш колко жизнено важно е да отделя време на сина си за мъжки разговори (това без скандали и натяквания). Синът ми не се промени защото е пораснал и поумнял. Такава бира няма. Всичко се дължи на постоянство и да не се обезсърчаваш когато ти се струва, че не виждаш нещо да се е променило.
И преди ти го написах, ако започнете да търсите моментите когато детето е отворено да говори, то ще ви слуша. Темпераментните деца не винаги на тази вълна. Моят син е необходимо да го дебна, да го успокоявам, докато е в състояние да започне да чува какво му говоря. Но много е важно детето да се чувства прието, важно и значимо. Не казвам да му се купуват подаръци и да му се угажда... Може да прочетеш книгите на Дейл Карнеги, могат да ти дадат малка светлина по въпроса.
По конкретно няма начин как да ти говоря, защото хората са различни, нито ти си като мен, нито синът ти като моя.
Но това да казваш че Бог ме е направил такава, значи е искал да съм такава си е чисто богохулство. Каква иска Господ да си, пише в една по-дебела книжка с черни корици. В повечето случаи ние сме това което искаме да бъдем или  не искаме да се променим. (това е с най-топли чувства  )
Знам, че ти е адски трудно и ако не бях го преживяла нямаше да се хабя да ти пиша фермани, но вярвам, че можеш да се промениш и да се промени всичко около теб!

Моето детенце също е адски палаво и честно казано мен това ме радва,
още щом проходи започнаха проблемите-чупеше се всичко,тръшка се за най малкото,бие се с децата-но това не ми дава право да кажа че детето ми е зло-просто се обърнах към психолог и до ден днешен си пия хапченцата-мммммммм,много съм доволна ,а и детенце е доволно,че  аз съм спокойна.Въпроса е ние да ли сме добре-пък после да обвиняваме дечицата.

Някои хора пишат с десет пръста.
Отнема им много малко време.
А къде са чуждите деца не мисля, че трябва да те интересува.
Днес е неделя, бащата е в къщи.
За мен форума е бил голяма разтуха. Когато се роди дъщеря ми се научих да пиша само с една ръка доста бързо... Така, че начини има. А не виждам какъв е проблема някой да си почива във форума!
А това, че стила на някого е по-различен от останалите и се изразява по-остро, не винаги означава, че напада някого. И ти недей спа няколко месеца, ела пак да пишеш, без да пиеш хапчетата и ще видим какъв ще ти стила.   

ВИЖ КАКВО ЩЕ ТИ КАЖА МИЛА
ПИЛА СЪМ ХАПЧЕТА ЗА ДА СЪМ СПОКОЙНА И ДА Е СПОКОЕН НА СВОЙ РЕД И СИНА МИ.
ТИ КАКВО ПРЕДЛАГАШ---ДА ТРЪШКАМ И ДА СИ БИЯ ДЕТЕТО И ДА ПИША ПО ФОРОМИ
КОЛКО МИ ЛОШО И ЗЛО ДЕТЕТО...КОЕ Е ПО ПРАВИЛНО,А???
Вие тук сте направо невероятни,понякога се чудя кво правя тук.Иска те съвети,получавате ги-после нападате-това за мен са хора без работа.И аз съм имала безсънни нощи,оплаквала съм се-но съм приемала съвети.
Не знам с кво право ме нападаш,може би дори не си ми на нивото,но това няма значени.
 пролича си

Малко съжалявам авторката,просто не мисля,че тя напада,отговаряйки ви прямо и така,както вижда нещата.А в крайна сметка,като има проблеми и 3 деца,не означава,че не може да намери 10 мин даже 30 да е да седне на компютъра.
Аз ако съм на нейно място,сигурно ще пиша в същия стил,а никъде не е написала,че едвали не си мрази децата,това че не понася лудориите им не я прави лоша майка.
Както казах Ники дай пример как се справяш сас дадени ситуации,примерно ако се бият децата,наказваш ли ги,какво ги правиш?
А вие майчета исках да питам можеби е малко отклонение от темата,наказвате ли децата ,смисъл ако не разбират от дума вместо шамар или викане не е ли по-добър метода с наказването

Като майка на хиперактивно дете мога да си представя за какво говори авторката, макар, че по нейните описания, моето е доста по "лесно",може би защото е вече на 5 години и е едно. Дори още едно като него, ако имам и сигурно ще съм в лудницата, какво остава ако са три.  
Моя проблем е не, че не съм свикнала да се оправям с него. Оставям настрани притесненията, които изпитвам постоянно, че ме очакват много много трудни дни от догодина, когато ще тръгне в предучилищна. Това, което ме побърква е, че аз имам време за себе си, но от всичкото време което прекарвам с него едва 10 % са ми приятни. Останалите 90% или преминават в задължителните обучителни неща, от които се нуждае, за да напредва, а те преминават с голямо каляване на нервите ми , защото се налага да съм супер търпелива, за да има някакъв резултат, или в игри с него, които не само, че не са ми интересни, ами са едно голямо тичане, премятане , скачане и т.н. Никога до сега от както се е родил не се е случвало той да е с мен и аз да съм спокойна и да си почивам. Немислима е думата почивка и приятно прекарване на времето, ако съм с него. Вечер докато е буден се чувствам направо скапана и в момента, в който заспи и настъпи тишината и спокойствието си почивам на мига и мога с кеф да седя на компа и да разпускам.
Така, че мога да кажа, че времето прекарано с детето ми не бих го нарекла постоянно мъчение, но винаги уморяващо и чакам с нетърпение мига, когато заспи или е на градина. Отделно с това са и майчините ми тревоги за развитието му и вписването в детската общност след време (защото сега на ниво детска градина нещата за ОК, но в у-ще ще е съвсем друго).  

И тука пак е станало интересно.
Много е важно едно дете да ЗНАЕ, че е обичано, да знае, че е ДОБРО.
Да не го наричат  постоянно лошо или непослушно, защото наистина ще си  стане/остане такова. Така децата ни се превръщат в наши врагове.

Какво искаш да кажеш с това не знам. Моето дете никога не е наричано лошо , непослушно или нещо подобно от мен (за градината не мога да знам). Знае и се чувства обичан и добър. НО това по никакъв начин не прави нещата по лесни.

Всички чакаме с нетърпение някой поне за час да доиде и да ни отмени,за да можем да си починем,ако някой каже че не е така........
Вмомента малкия е при баба си за малко и у дома  е мирно и тихо,но след това хауса е пълен.
Що се отнася до наказания и шамари-пробва ла съм,но не помага.При мен даде резултат ,когато седна да поговорим и да му обясня-но чак като направи 4 годинки,по-рано и дума не можеше да му кажеш,той си знаеше неговата
ТОГАВА СИ ПИЕХ ХАПЧЕТАТА