подсъзнанието може всичко 7

humanis,това, което си публикувала ми е интересно, но остава незавършено щом не е за всичките типове. Когато се налага да  анализирам постъпките на другите хора, определено мисля, че тази информация ще ми е от полза.

Много точно казано.Изпревари ме....

И на мен това ми прави впечатление 

Вела, пускам и второто веднага
Второ ниво на съзнание - човек се е разширил, неговото съзнание се е разширило до кръга на семейството му. Освен да мисли само за себе си, иска да мисли за още един човек. Само за още едничък човек. И това му е трудно, но все пак полага усилия. Готов е да се свърже с този човек и в това семейство да има деца.
На второ ниво на съзнание главен смисъл на живота са децата. Всички хора, които казват, че истинският смисъл на живота им е в децата, и че ако ги загубят няма да имат смисъл на живота, са типичните представители на Второ ниво на съзнание, което аз наричам “гравитационно ниво”. Тъй като човечеството в огромната си част в момента се намира точно в това ниво на съзнание.
Кои са ценностите на съвременния човек? Това са семейните ценности. Хората живеят в рамките на своето семейство. Борят се и защитават своето семейство - до тук. От тук нататък, всичко друго, кучета го яли. До прага на моя дом. Погледнете къщите на хората - вижте общите части и вижте какво е вътре. Отвътре направено, нагласено, ремонтирано за 20000 евро, а отвън - кочина. Това за какво говори? Този човек има определен интерес до прага. От прага навън - не го интересува. Пълно е със скъпарски къщи около София за милиони, а около тях е кочина. Кочина, но собственика на къщата не пипа, защото не е негово. Стотинка не дава за това. Същата работа е и по блоковете. Това за какво говори? Няма общностен дух. Мисля само за мен и за моето семейство. Това е причината да видите как в същото време се правят саможертви от родителите за децата им. Родители не се дохранват, за да могат да плащат обучението на децата някъде си. Ще видите как родители отиват на една работа, която не обичат само и само да изкарат повече пари, за да осигурят бъдещето на детето. Очевидно е, че тези родители с Второ ниво на съзнание, хвърлят всичко, за да осигурят бъдещето на децата.
От една страна имаме великанска разлика със съзнанието на Първо ниво. Това са вече хора, които започват да имат малко хал хабер от Любов. Малко една струйка такава се промъква. Започват “да закачат” какво е това Любовта.
Помежду им отношенията често са користни - взаимноизгодно егоистично сътрудничество. Както ви казах, болшинството такива семейства са ЕТ “семейство Илиеви” или “семейство Колеви” ООД, където вътре има едни отношения, които не са особено величествени. Не са толкова сърдечни, толерантни, коректни. В много отношения си тече една тиха война - всеки гледа да си отстоява интересите. Благоразумният егоизъм изисква да съм дипломатичен, да правя компромиси до някъде. Да не упражнявам пряка агресия. А видовете агресия са по-надолу.
Човекът на Второ ниво няма съзнание да мисли за хората, за обществото. Това което мисли е как да направи така, че да не ощети другите до такава голяма степен, че да скочат срещу него. Трябва да ги ощетя малко, та и за тях да има. На трето ниво на съзнание такива неща изобщо няма – има съвършенно друго мислене, съвършено друго възприятие на нещата и тези хора, макар и малко, движат човечеството напред.
Хората на второ ниво поддържат човечеството. Те го държат в състояние да може да съществува, но не го развиват. Държат го в състояние на възпроизводство и в състояние на подръжка и ремонт на съществуващата материална база.
На второ ниво на съзнание творчество няма – те се занимават само с повтаряемост на това, което вече съществува и правят римейк на това, което други сътворяват. Но идеята не е тяхна. Проявяват творческо безсилие. Те са авторите на кича, халтурата и всички такива щуротии – заместители на творчеството. Правят духовни дъвки – лапаш нещо, гълташ нищо. Те са производителите на тъпите сериали и предавания по телевизията. И правят всичко това за популярност, която задължително трябва да се осребри. Второто ниво изпада в голям смях, ако някой има популярност, но не я осребрява.
На второто ниво на съзнание, хората вярват в девиза: каквото и да ти говорят трябва да знаеш, че става дума за пари.
Второто ниво на съзнание се плаши от Третото. Казва, какво се правите на важни бе, морал сте имали – какъв морал бе, нали и вие ядете, нали и вие ходите до тоалетна. Бил идеалист. Ти не си никакъв идеалист – или си глупак, или си много хитър. То е голяма далавера да се направиш на идеалист и после да прибереш парите – знаем го този номер. Хората на второ съзнание не искат да повярват в никакъв случай, че е възможно човек да постъпва наистина безкористно и честно. Това им се струва глупашко и те са крайно подозрителни към такива, които правят жертви – започват да ги дебнат. Чакай да те видим теб, жертвоготовния, сега ще разберем хитрият ти план какъв е. Ако е тарикатче като тях, го хващат и казват, видя ли и ти си като нас. Ако обаче не могат да го хванат, накрая след сериозни усилия: плюят го, клеветят го, решават – ГЛУПАК. Нормалните хора не се държат така. Тоя пък наистина е тръгнал да прави нещо за другите – то бива глупак, ама чак пък толкова.
Такъв е изгоден да го употребим. Искал да прави жертви – ела тук да се саможертваш. Знаеш ли каква нужда имаме от едно/друго.
Да отидеш от Второ ниво на Трето ниво на съзнание е все едно да станеш извънземен. Това е трудно.
Д-р Калоян Петров

 

Здравейте, първо да поздравя всички, които са имали повод за празник.
  още не съм изчела старата тема, а кой знае колко още интересни неща сте споделили.

 

Камбанка- честит ти рожденник ! Много радост да ти носи! 

esme- блгодаря за линковете!   

humans, много е интересно, това което си публикувала. Благодаря!   

humanis благодаря и аз за хубавия материал,който си ни дала!!!!

Ч.Р.Д. на Камбанка и от мен  
Здраве,щастие и много хармония!!!!

humanis, надявам се, че няма да разочароваш никого и ще публикуваш и другите  две нива.

Трето ниво на съзнание – при него, човек се разширява още един път. Вече разширяваш мисленето и мислиш не само за себе си, за семейството, но и за една група от хора, които ние ще наречем приятели. Разбирате ли какво се получава? Едва на третото ниво на съзнание човек разбира какво е това приятел и може да има приятели.
И тук става ясно, че съм проумял и мога да обичам не само мене си, децата и жената, но и моите приятели. Да ги обичаш, това не е тинтири-минтири. Това означава, че защитаваш тези хора по начина, по който защитаваш себе си - нито повече, нито по-малко. Което е твое е тяхно. Вие сте общност, но не интригантска и клюкарска. Вашите отношения не са основани на далавераджийство и сделки. Основани са на Любов. Дистанцираността при приятелството е свързана с факта, че с приятелите не прекарвам по 24 часа. Един път има такава една дистанция - не се женя за тях и не живея заедно с тях. Това е едното. Ако живея обаче, заедно с приятеля си, ние имаме собствен живот - не си споделяме абсолютно всичко. Има неща, които са си мой и неща, които са си негови.
Споделяме само определени неща, които ни свързват. И заради, които сме приятели. И тези неща не мога да ги правя с някой друг - не мога да го махна приятеля и да ги правя с друг. Ако мога да го направя, значи нямам приятел.
Ако сте в състояние да имате дълбок, искрен интерес към хора извън семейството, това е добра индикация за Трето ниво на Съзнание. Такива хора вече имат добра представа за вътрешния си свят. Могат да бъдат психолози. Интересно им е да наблюдават човешката психика и да общуват.
Едва на Третото ниво на съзнание, човек започва да се замисля за някакъв по-дълбок смисъл на живота. Вече децата не представляват основен смисъл на живота, защото е ясно, че те са свободни хора. Част от нашия живот минава с тях, но не целия. Любовта към децата не е единствената възможна Любов, която съществува на този свят. Напротив, има още толкова много форми на Любовта, които са не по-малко важни.
Любовта към децата е в основата си един инстинкт. Майчиният инстинкт, който е изключително важен за видовото оцеляване. Подобен има при животните и не бива човек да стои само на това ниво. Не че при животните има лоши неща. Напротив, има си много хубави, но при човека трябва да има още повече. Ако животното може да има отношение единствено към децата си, човекът трябва да има отношение към още хора. Трябва да има отношение към другите хора не само и единствено, заради корист. Вие ще забележите, че ние проявяваме големи усилия, талант и дарби, когато имаме изгода. Когато нямаме, не правим такива неща. Не се стремим да се разбираме с хора, от които нямаме далавера. Ако трябва да получа пари от някой знаете ли какви умения развивам – всичко правя, за да ги получа и това ме окриля. Обаче ако няма да взимам пари защо да го правя. Не че не мога по принцип, аз съм доказал че мога. Но трябва да имам мотив и той се оказва все егоистичен, за да се напъна.
На Трето ниво на Съзнание човек започва да се напъва и без да има такъв конкретен егоистичен мотив. Т.е. човек става годен за пръв път да работи за идеални обществени каузи. Такъв един човек проумява, че за да може да живее в своя дом спокойно и щастливо със своето семейство, задължително улицата, кварталът и градът също трябва да бъде щастлив. Иначе е пир по време на чума.
Освен това, бедните и нещастни хора като ме гледат какво ли изпитват? Те си мислят, егоиста - направил си за него, добрува си, а за нас – нищо. Озлобяват се, стават болшевики и някои, един ден, са готови да щурмуват. С тая злоба и завист как се живее? Защо дигат дувари по 2 метра? За да се защитят, макар че от злобата не можеш да се защитиш.
На Трето ниво на Съзнание, човек е проумял, че за да бъде добре, трябва да са добре всички наоколо. Пита се: Как да направя така, че улицата на която живея да бъде добре? Оказва се, че за да влияеш на улицата, трябва да вземеш някаква обществена позиция. Улицата е собственост на общината, и за да я ремонтирам (аз като частно лице нямам толкова ресурс) се кандидатирам, за да ме изберат за Кмет, съветник. Но съм искрен. Не отивам там, за да грабя. Наясно съм, че улицата трябва да е наред, това е идеалната кауза. Странно е, но не крада. Хората на Трето ниво на Съзнание не крадат. Не знаят какво е това да крадеш – имат Морал и Съвест и такива неща за тях са недопустими. Не са много тези хора, но колкото ги има - има.
Между тях и Второто ниво има пропаст. Второто ниво ги смята за ахмаци, будали, които не са в час. На Второто ниво на Съзнание, тези които крадат не са осъждани за това, че крадат. Хората казват, то си е ясно, че ще краде. Който и да изберем ще краде. Въпросът опира до един баланс – да не е пък само да краде и да не прави нищо друго. Трябва и за нас да има. Това, че той краде е хубаво, едва ли не, е редно. Не може човек на висок пост да не краде и да не си е добре – той трябва да си вземе, за да е мотивиран. И от там нататък все пак и за другите трябва да има де. Защото ако и за тях няма, ще скочат тогава. Не е проблемът, че принципно се краде, а че се краде прекалено.
На Третото ниво на Съзнание се срещаме с истинския гражданин на това общество, който е в състояние да твори и има самостоятелно мислене – на Второ ниво на Съзнание има шаблонно мислене. На Второ ниво на Съзнание има и професори даже. Те са чели, чели, чели и когато се говори с тях, постоянно цитират. Не говори той – питаш го за мнението му и изведнъж гръмва някаква мъдрост. Казвам му: това го е казал, примерно, Цицерон, аз те питам ти какво мнение имаш. А той бам – друга мъдрост. Питам го за неговото мнение, а той ми казва какво е чел. Оказва се, че такъв човек не може да мисли. Такива хора обикновено се защитават по следният начин: нямам нужда да мисля, защото умните хора са го казали вече. Ти какво ще ми се дуеш – по-умен си от Платон ли? Слушай какво е казал Платон, подчинявай се, това е Авторитет. Аз само цитирам и съм станал професор, защото цитирам Платон наляво и надясно.

Четвъртото ниво на съзнание се разширява до това, да защитаваш интересите не само на една група от хора, но и минимално интересите на цялата нация, а максимално на цялото човечество. Интересите на човешката раса. Такива хора са национални герои, пророци – не са случайни хора. Това са хора, които обичат както себе си, така и хората около себе си. Могат да защитават интересите на всеки отделен човек, по начина, по който ще защитават интересите на детето си.
Саможертвеният дух при тях е в полза на цялото. Забележете какво се получава – такива хора обикновено нямат семейство. Разликата между Второто и Четвъртото ниво на Съзнание е твърде голяма. А защо нямат семейства? Нямат семейство, защото ще станат жертва.
Когато се нагърбваш с идеята да защитаваш интересите на цялото общество, на целия народ, ще бъде изключително трудно и понякога невъзможно да защитиш интересите на своето семейство. Често пъти ще стане така, че семейството настоява за цялото внимание, което може да получи. Може да е егоистично и користно, но детето идва и казва, виж какво, ти си ми баща, не може да ме слагаш на равна нога с всички останали – трябва да ме толерираш. Ти не си баща на оня, а само на мен. Така постъпват нормалните хора на Второ ниво – това за тях е Светая светих.
На Четвърто ниво обаче, моето дете е равно с всички останали. Просто правя за него това, което правя и за останалите. Моето дете може да смята, че не го обичам, съответно по какво да разбере, че аз съм точно на него баща. Истината е, че аз не съм само на него баща, аз съм Баща на всички. Така моето дете няма специален баща и ако, то няма ниво на Съзнание, поне Трето ще се чувства ужасно. И щом ще е така, тогава е по-добре да нямам семейство. Ако ще се посвещавам на един народ, моето семейство ще стане жертва. Така виждаме един Васил Левски, на който доста планети са му на Четвърто ниво, Национален Герой, Свят човек и виждате в биографията му и в начина му на живот – всички тези елементи на Четвърто ниво на Съзнание.
Ако четете тефтерчето му ще видите простичко и ясно този човек как си е правил сметките, какви писма е писал, в какво е вярвал, как е живял. От всичко това лъха Чистота, Морал и пълна Жертвоготовност. И Любов към народа, включително и към турския. Няма злоба, дори и към султана. Има някакво разбиране – султанът е невеж и от друго, освен от оръжие не разбира.
Много важен елемент за нивото на съзнание на Васил Левски е какво казва, когато са го питали, като се освободим както си е ред, нали ти ще ни станеш цар (на Второ ниво отговорът е, естествено че ще ви стана цар, за какво го правим всичко това. За 19-и век по-голяма далавера от това – здраве му кажи) той отговаря, не, аз ще отида да освобождавам някой друг народ след това. Затова го наричат Апостол. Както апостол Павел, който обикаля целия свят.
Не си мислете, че Левски е нямал любов – монахиня Серафима. А това е жена, която е станала монахиня, заради него – това е бил единственият начин тогава да не се свърже с някого насила. Той ходи при нея, на душевна изповед – плътска връзка не е имал. Няма нужда. При хората на Четвърто ниво, Любовта не изисква да има плътска връзка. Сексът във физически смисъл не ги вълнува. Те имат изключително дълбоко душевно преживяване, каквото ние може само да си мечтаем да имаме – каква интензивност на чувствата може да има и колко благородно може да бъде това.
Всяко по високо ниво на Съзнание, предполага по-силна Душевност. Предполага контрол върху по-голяма енергия. Предполага по-голяма сила и по-големи възможности. Колкото е по-високо нивото на съзнание на един човек, толкова е по-божествен спрямо хората, които нямат такава сила. Вътрешният самоконтрол нараства. Способността за контрол върху външния свят също нараства.
Хората на Четвърто ниво обладават почти магически способности вече. Давам един пример с Венера на Четвърто ниво – Пабло Пикасо. Тези хора творят в естествена връзка с духовният свят постоянно. Когато този човек рисува, той не се интересува какво ще каже пресата или дали ще се продаде добре. Рисува, изразявайки себе си. А да рисуваш така това означава Любовта да се проявява в това, което правиш и е начин да кажеш на хората, че ги обичаш. Много силен начин. Изкуството няма никакъв друг смисъл, освен да проявява Любовта. Това, което се нарича Изкуство е нещо, в което се проявява Любов. Ако няма Любов не е Изкуство. Когато хората придобият усет към Изкуството, те се научават да разпознават кое е правено чрез заученост, но механично и не е Изкуство, макар че е много добре нарисувано, все едно с компютър и кое е направено с душа и вътре има Любов.
Хората на Трето ниво често страдат, от това, че не са разбрани. Тяхната изразност и творчество не среща разбиране – напротив. Излял си е душата, нощи наред не е спал, а другите гледат и казват, хм бездарник, какво си правил ти. Не си ли чел книги как се рисува – има си техники. Къде са ти техниките? И не може да реагира, да се защити. Затова много често, хората на Трето ниво на Съзнание се събират помежду си, защото иначе се чувстват много зле. Това ниво ги тласка към общностен живот.
Д-р Калоян Петров

humanis, благодаря ти за чудесната информация. Наскоро попаднах в една ситуация, в която много ме озадачи начинът на мислене на група  хора. След като прочетох обаче това, което си публикувала вече разбирам защо разсъждават така.

Ето един интересен анекдот:

Баба Меца казала: „Тази година ще се родят много дренки!"

Попитали я: „От къде знаеш, бабо Мецо?"

„Ами, много ми се ядат", гласял отговорът.

да припомня нещо:

Три прости стъпки за духовна трансформация
1. Променяйте се, защото ви е го ИСКАТЕ, а не защото ТРЯБВА.
2. Приемете своята човешка природа.
3. Започнете да гледате на всички хора и обстоятелства като на свои учители.

http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=358

 
усмихнат и светъл ден на всички!

humanis прекрасна информация,ще си я разпечатам непременно Благодсря още веднъж

Не мен вчера една много специална жена ме предупреди да не се намесвам в живота на моя приятелка.Даде ми прогноза за нея,но изрично ми каза да я изслушвам,да бъда до нея когато мога,но в карайна сметка "всяка коза да си знае стадото".

Сетих се за това,когато прочетох първата стъпка от трите,които е дала esme_bolger :Променяйте се, защото ви е го ИСКАТЕ, а не защото ТРЯБВА.

Да,но при нея нещата са:трябва,а не иска. Нежеланието и ще доведе до последици,за които не искам да си помислям Чувствам се толкова безсилна,а знам че трябва да се примиря и да го приема...

EASpirit , мисля че те разбирам
Имах период, в който бях тръгнала по път, който повечето ми близки не одобряваха.
Никой не можеше да ми повлияе обаче.
Трябваше да си го извървя и не съжалявам.
Благодарна съм на приятелите си, които бяха до мене в нужния момент, да ме подкрепят, когато ги потърсех.
Дано и при твоята близка нещата се оправят.Живота крие неподозирани възможности и обрати.
Мисли за нея и бъди готова да я подкрепиш.

хора, кажете моля къде бъркам, не мога да се регистрирам в izvorite, за да изтегля Тайната. Всеки път ми дава някаква "грешка".