Раждането мина много бързо, за малко да родя, докато си пазарувахме с angels
На 2-ри по обяд отидох в болницата за запис на тоновете. Още тогава усещах леко болезнени контракции, но сестрата прегледа записите и каза, че контракциите не са родилни, били подготвителни и ме прати по живо по здраво видяхме се с angels в Монс да търсим подаръци за Св.Валентин на мъжете. Докато обикаляхме, аз усещах контракции, но спирах за малко поемах дъх и пак продължавах. И през ум не ми мина, че са родилни контракции, нали от болницата преди час казаха, че са подготвителни. Та приключихме с пазара, яхнах колата и се самозакарах вкъщи, което е на около 30 минути път с кола. Та докато карах забелязах, че контракциите са на всеки 5 минути. И тогава ме светна, че всъщност са родилни. Прибрах се вкъщи, обадих се на мъжо, той си дойде от работа и тръгнахме към болницата. Пристигнахме в 18:30. Сестрата ме прегледа и тържествено заяви: "8 см. разкритие" настани ме в една стаичка на едно легло, каза като усетя, че бебето излиза да я извикам и излезе а аз се провиквам след нея:"искам упойка, искам обезболяващо, моля ви не ме оставяйте така, ще умра от болка" аз си знаех, че на 8 см. няма какво да ми дадат, ама реших да се пробвам Мъжът ми вика: "Спокойно, ще се справиш", милият ми, добре, че беше до мен през цялото време не спря да ми стиска ръката (докато аз издрах неговата ) и да ми говори нежнотии та точно когато контракциите се засилиха и станах нетърпими и си викам ей, тва е, ще се мре (щото вече не знаех на кой свят съм от болка) и точно тогава усетих как бебка започва да излиза. Викнах сестрите, те дойдоха, аз напънах 4 пъти и бебка излезе. Беше 19:39 (мъжът ми също е роден точно в 19:39) гушнах си я, таткото преряза пъпната връв, след това започнах и да я кърмя приличаше ми на малко мишле, беше толкова мъничка и слабичка и с много коса с мерки 3.350 кг. и 50 см. Синът ми се роди 4 кг. и може би затова бебка постоянно ми изглежда много малка и крехка, а всъщност си е с добри размери
Да се похваля днес ни падна пъпчето