Много неизвестни имаме, а ние се опитваме да решим уравнението, при това не ние, ами Ванчето.
1. Трябва да има закована крайна дата, при която да се потвърди на 100% присъствие!
2. При така вече потвърдените бройки се прави разпределение и ако има такива, които искат да канят още приятели, които да запълват вилата, добре. Ако ли не, вижда се колко са "празните" легла, които вече се разделят на всички мами (Ванче, това е чудесно предложение)
3. Капарото знаем, че е една нощувка, и като знам напр. че сме се разположили във всички къщички и бунгалото, а вилата е свободна, стойността на капарото се изчислява много лесно.
4. Вярвам, няма никакво място за съмнение, че ще се снима с фотоапарати, камери и всякакви други модерни технологии, стига да има интернет, така че тези, които не са имали възможност да присъстват, няма да са съвсем на "загуба"
5. Кой казва, че това трябва да е един единствен път? Догодина може пак да се организираме, но тогава да речем, ние с Пепи сме в болница да раждаме и няма да дойдем, а ще дойдат други мацки... Пепи, знаеш че ти стискам палци това да ти се случи по-скоро

В заключение, образно казано, докато не сведем неизвестното до един брой, няма да можем да решим уравнението. "Ами, не знам дали тогава ще имам възможност; ще ги убеждавам, ама съм сигурна, че ще успея; ще трябва да си размествам програмата, но ще имам яснота към края на Март"... "Ако дойдат, а ако не дойдат, ще се обадя, ама може и да не успея, а ако направя..." Ще ме извинявате, но докато имаме на дневен ред такива приказки, съмнения и предположения не виждам как ще решим нещата.
И пак моля, не искам да обидя или засегна който и да било, изказвам своето виждане по въпроса.

на всички които го организират.
Ама то това и му е хубаво на младоженството
