Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 2

Моя син след тези празници и почивки много се е разконцентрирал и днес казал "мозъкат ми не може да мисли за всичко,иска да мисли само за глупости"   Да не говорим,че от 2-3 месеца има явно влечение към другия пол и само за момичета,любов и целувки ми говори.Не е ли рано на 9г.    При вас как е с тези неща? Онзи ден видя на един билборд една разголена мацка и вика "аууу каква жена,искам да съм влюбен в нея"
Май много излезнах от темата,но и аз на края на учебната година вече се успокоих,че нещата с обучението напредват.Междудругото от както сме на хомеопатия виждам голяма промяна в детето-не само в ученето,а и в разбирането му за нещата,в социално поведение и въобще....не знам каква точно е причината,но имам чувството,че детето "израсна" за няколко години през този кратък период.
Dorothy благодаря,че побутна темичката.Дано да сме по активни,че нещо я забравихме.Как са другите ученици?

margaritavass добре дошла. Регистрирай се за да може на лични да получаваш предложения за срещички. Предполагам, че сте от София.

Да ви кажа, много хора срещам според мен с дислексия. А как много се страхуват от тази дума.

Моят също по особен начин кантактува с децата. Някякси предпочита да се затвори с компютъра, а излиза само като види по-палавите деца навън и започва една игра. Стават много шумни.

Същото е и при нас, обаче това се казва постоянно, не само след ваканция.  Интерес към срещуположния пол още няма, но все пак е само на 7г. Мечта, като гледам децата около мен явно е нормално на 9г.  Браво за напредъка на Мишо, дано все така да се справя.  Ние така и не отидохме на хомеопат. 
margaritavass, добре дошла!   

Здравейте мили мами,

Благодаря за топлото приветстване. Регистрирах се веднага след като Ви писах вчера. Предполагам че регистрирането е в целия форум а не по теми. Ако има някаква специфика ми кажете.
Надявам се да ми се обадите когато има срещи и други полезни мероприятия. Аз съм от София. Много отдавна исках да намеря родители със сходни проблеми, макар че като по-опитен човек (вече 14 години) ще ви кажа че това не е проблем, просто нашите деца са различни, те са по-специални. Трябва много силно да ги обичаме, за да не изпитаме разочарование от трудностите и липсата на бърз резултат. Но те се отплащат с толкова много любов, че си заслужава цялото усилие.
По-нататък ще Ви пиша през какво сме минали с моето прекрасно дете.
Но най-големия проблем остава крайно изостаналото образование и нежеланието на болшенството от учителите дори да знаят за този проблем. Не знам дали да ги упреквам, колкото пъти се опитвам да говоря с тях, те кимат и ме гледат сякаш детето ми е ненормално. За тях децата или се справят или не, средно положение няма. Но има и изключения, моето дете имаше от 1 до 4 клас страхотна учителка – истинска дама, тя я научи да чете и пише, ограмоти я, тя е нейния ангел хранител. Но след четвърти клас нещата вече не са такива. Много учители, много характери.
Това е за сега, довечера отново ще вляза.
Благодаря ви мили дами, страхотни сте...

margaritavass предполагам, че сте 7 клас. Тук вече ставате три мами на седмокласници с такъв проблем. Отдавна съм ви поканила да пишете и в темата на седмокласниците в нашите деца.

Ако трябва тук ще ви информирам.

Да ви кажа имам чувството, че като разбере човек какво харесват и по-лесно ще им стане след 7 клас.

Сега разбирам, че един от моите съученици си е бил дислектик - сега е най-богатия от всички ни. (с труд не с нещо друго)

Здравейте и от мен, добре дошла margaritavass!
Аз съм едната от майките със седмокласник. Отдавна не съм писала, но ви следя. При нас няма много ново.
Караме някак училище, надявам се да мине в 8 клас, но съм го оставила сам някак да се оправя. Тука поне е по спокойно, а иначе ще се притеснявам страшно много, ако от догодина ходи на училище някъде сам из големия град. До края на 8 клас смятам да си остане в училището в селото, а после все още нямам представа къде да отиде. В последно време сам иска да си учи в стаята, даже сложи надпис "Чукай преди да влезеш". Но както винаги не винаги е наясно кога какво има за училище. Онзи ден говорих с децата, които го викаха да ходят заедно до училище. Те казаха , че днес имат класно по литература, и  му викам "Така ли е?" , А той " Така ли, не съм разбрал"

Ще се радвам, ако успеем някой ден през лятото да се срещнем с майките и децата от този форум. Нещо все не успяваме.

Здравейте отново. Малко по-назад в темата бях писала за сестра ми. Майка ми се свърза с една асоциация в Русе, където работели по "метода Дейвис". Много са любезни хората, отговарят й бързо на мейлите и подробно. Опасяват се, че наистина се касае за дислексия, но трябва разбира се да я видят лично, за това двете си идват в България през октомври и ще се срещнат.
Целия курс от 5 дни струва около 800 лв. Част от парите са за материали за самостоятелна работа след това.

Някой от вас ходил ли е там и може ли да каже отзиви?

Либи да има тук ходили и такива, които в бъдеще ще ходят. На първа страница има материали за Русе. Ще се включат и други мами предполагам. Ние не сме ходили.

Либи ние водихме детето в Русе на нещо като "обследване" или интервю,което правят от начало и след това назначават дати за курса.Интервюто е  тестове и компютърни игри чрез които разбират къде детето има дефицити.В крайна сметка така и не се решихме да започнем курса,но е важно детето да има желание и да разбира проблема,защото се работи много часове.А ние сме страшно негативни настроени относно такива занимания.Не съм се отказала от метода Дейвис,но определено ще трябва още да изчакам,защото не сме готови и нямаме желанието....Наистина специалистите там са много любезни,обесняват много добре и дават много съвети за работа с детето в къщи.Ние бяхме там преди повече от година и все още контактувам с тях по имейли.Изпращат информация относно курса,новости в сайта им и други.Винаги ако имам въпроси отговарят.

Либи, ето това са моите впечатления от Русе, които споделих тук в темата.
Сменихме датата на курса, ще започне от 22.06. После ще пиша отзиви. Ходихме на очен лекар - всичко е наред, Слава Богу. Часът, който запазихме при доц. Контрова още не съм го отменила. Ако някой има нужда от него да ми пише на лични, че иначе много се чака. Пуснах отделна тема за това във Здравен справочник, но никой не е писал все още. 

Здравейте момичета!
Маргаритавасс-тук ще намериш подкрепа,кураж и разбиране-пиши и чети!
Флора-Я кажи сега Данчо обръсна ли мустака:)
Растат младите мъже,растат.Хубаво е ,че му е по-спокойно на село.Браво на ограничителната табелка.Аз лично с моя осмокласник сега съм още "по-напред" в общуването.Имам залепена табелка с "приоритетите му" на вратата на тоалетната.Кое било важно за тинейджъра и кое за родителите.Е,има различия,има...
След месец ще ходя на абитуриентски бал на Макс,та, ще пиша подробно за преживелиците му през последнатата година.
Вчера се сетих за това,че опознавайки неговият "дислексик" свят,аз научих важни житейски уроци.Точно,поради различният начин на възприятие.Разказвала съм каква мъка му беше да се научи да кара колело.Той беше и моторна диспраксия,която пък въобще засилваше картинката.Гледам го един ден как е яхнал колелото,но не се учи да завърти педалите и да се отбутне(типично),а пада ли пада.Ту на ляво,ту на дясно или напред.Дорева ми се.Питам го."какво правиш?",а той ми отговаря."Уча се да падам ,за да запомня".
Или по трудово като правеха дървени градински столове от летви.Всички деца по схема сглобили и боядисали прилежно еднотипно и..уж правилно столовете.А на Макс-двойно по-малък,щото "подсилил" двойно облегалката за гърба и за ръцете.Боядисан с цветя и облаци.Хем -да ти е сигурно,хем-да ти е хубаво в такъв стол.
Та ,си мислех ,че образователните затруднения разкриват и различен мироглед.
Дано,дано повече образователи го усетят и да измислим и други начини за измерение на човешкия коефициент за интелигентност.
Пишете-чета ви с разбиране и съпричастност.  

Здравейте скъпи майки
толкова се радвам че след почти 14 години намерих съмишленици
Точно така моето момиченце, името й е Елена е седми клас. Историята ни е следната (съвсем накратко). Тя просто не проговори навреме - нито на 3 нито на 4 години. обиколихме - невролози, психолози, фонопеди, лигопеди. В края на краищата на 4 години тръгна на логопедична деска градина. Освен това детето ми беше много непохватно, тромавичко и страхливо. Никога не се научи да кара ролер, кънки и колело. Много по късно намерих книги и други материали и започнах да осъзнавам че е дислектик. Аз съм много далеч от медицината но лека полека разбрах. Искаха да я отложат от първи клас поради лош говор, но тогава се появи тази прекрасна начална учителка и ни убеди че говора ще се коригира по добре със сричкуването в първи клас, отколкото в логопедичната детска градина с деца със забавен говор. Искам да кажа че през това време интелектуално детето беше съхранено. НО забавянето на говора доведе до емоционално забавяне, тя и до днес е по-детски настроена от връсничките й. Първите 4 години в училище бяха много трудни, но учителката даде всичко от себе си и детето чете много добре, пишеше ужасно, но вече и това преодоля. Проблем остават преразказите, словесните задачи и разказването на уроците - къса се логиката. Преди две години я заведох и в Свети Никола (клиниката със стряскащо име), но аз нямам никакви предрасъдъци, особено за доброто на детето. Но още от първия момент тя не хареса д-р Терзиев, смущаваше я начина по който й се усмихва и я гледа и се скъса доверието. А вие мили мами, знаете нашите деца (а и всички деца) са деликатни същества и изгубят ли доверието се затварят. Десет дена й правеха изследвания, но непозната обстановка, непознати хора, детето се стресна и затвори. Резултат - гранична интелигентност. Много се отчаях. Но само за няколко дни - аз съм борец и най вече майка, не мога да се отпускам. Но това което беше добро в цялата история е че няма никакви физиелогични изменения и проблеми с мозъка. А това също трябва да се изключи. Д-р Терзиев каза не е за нас. Попитах го а какво да правя , трябва ми специализирана помощ, тя полага много труд и резултатите са лоши. Как да я мотивирам да продължава. Отговорът беше незнам!!! Извън тяхните компетенции е.
Реших да я пратя на тестовете след 7 клас (въпреки че предварително знам резултата) за да свикне с това че в живота за всичко трябва да се бориш. С частен учител по математика напредна доста, но учителката й по математика скоро и беше казала че е неграмотна и нищо не знае. Какво да ви кажа - лепнат ли етикет нищо не може да ги накара да се променят учителите. И за това мили мами трябва да сте подготвени.
Но никога не забравяйте, че Айнщайн (един велик дислектик) едва е изкарвал тройки по математика в университета, а след това неговите професори не са можели да решат уравненията му. Не искам да ви внушавам че нашите деца са вундеркини, но човек може да бъде щастлив навсякъде. Трябва да намерим призванието на нашите деца.
Много дълго стана писането ми, но толкова години го тая... 
Много искам да се запозная с майките на седмокласниците (а и с другите майки, с по-мъничките дечица) за да си дадем кураж и да сме силни.
Чакам да получа сигнал от вас кога има мероприятия.
(И мили мами - всеки ден ще съм тук.
Майката на момченцето в седми клас на село - няма значение град, село столица - навсякъде децата са дискриминирани.
Доскоро и кураж!!!

Много ви благодаря за отговорите!   
Радвам се, че отзивите са асоциацията в Русе са добри. Сестра ми също е в групата на по-големите деца - на 15 е. Ще си идват с майка ми през октомври и мисля, че биха могли да се срещнат с някои от вас, майчета, ако имате време и желание разбира се.
Майка ми изпитва ужас от факта, че дислексията на сестра ми може да се потвърди. Но аз мисля, че дори би било по-добре, защото така най-после ще преборим (или ще се опитаме) етикета "мързелива и глупава". Лошото е наистина, че лепнат ли ти този етикет е много трудно да се справиш, особено пък за едно дете. Изчезва всякаква мотивация и желание за всичко. 

Либи и аз това щях да кажа, че по-добре дислексия, но хората не разбират тези деца.

Междудругото утре в Южния парк ще има мероприятия, аз съм замислила ходене.