Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 2

Завърши, но никъде не виждам среден успех, къде пише  . Без тройки, имаме останалите оценки всички, най-много петици. По физическо също 5    .

margaritavass да мисля,че го осъзнавам.Истината е,че ако бяхме останали в училището където учехме 1-ви клас и 3 не знам дали щяхме да вържем.Не че не е способен,а точно заради образователната ни система както казваш.Просто имахме щастието да попаднем на невероятна учителка,учителка,която е работила с деца с трудности в обучението,която намери подход към детето,която го разбира и най-вече успя да го мотивира.И преди съм споделяла за трудностите които имахме в 1-ви клас,за пълното нехайство от страна на класната и крайният резултата естествено беше пълен провал.Но поне за сега това е зад гърба ни и не ми се мисли какво ще стане като дойде време и вече няма да сме при тази учителка.Защото всички знаем,че такива учители са единици.
marchela5 къде се изгуби?Пишете за първокласниците....
Dorothy браво и на вас   

Здравейте и от нас!  Честито на всички завършили и браво за успехите! 
мечта22, добре сме, благодаря, че попита.  Училището свърши, на 24.05. даваха свидетелствата за завършен първи клас. Петьо завърши с "Много добър". Дадоха им списък с книги, който не виждам как ще прочете, но до където стигне... На тържеството получиха подарък книга, казва се "Торба с басни", доста е дебеличка и почти няма картинки и не му е любима. Сега чете "20 приказки с поука", която е доста по-цветна и има почти същите приказки. Много му беше трудно с разбирането на текста, но има напредък. Мисля, че и картинките му помагат за което.  Всеки ден чете по една приказка и после ми разказва(с малко моя помощ) - кои са главните герои , какво са направили и каква е поуката. Последния път чак се изненада от себе си, че каза цели 3 изречения и то почти без моя помощ. Интересното е, че понякога намесва герои и случки, които ги няма в приказката, (измисля си собствена), после сам се връща към вярното съдържание или аз го завръщам.  Математиката я бяхме позарязали, но онзи ден реших да му я припомня, че той като не упражнява известно време нещо  го забравя. Още смята на пръсти, (как само той си знае, важното е, че е вярно:mrgreen:). Текстовите задачи се оказват проблем обаче, защото не разбира самия текст или не го прочита до край, просто като види 2 числа в задачата ги събира или изважда, като го прави вярно, но не винаги условието е такова...  Ще ги включваме и тях в упражненията. На 22.06. заминаваме за Русе.
А има и още едно постижение - опити да си връзва обувките, част от които успешни.  С часовника още няма желание, знае само, че става за училище в 6.50 и че си ляга в 22.00 (произнася ги шест и педесет и двайсет и два нула нула), за механичен часовник въобще не му се чува.
Е, рапорт даден. Желая на всички малчугани приятна ваканция и много весели игри! 

Здравейте,в темата ме покани една мама...Сега ще попрочета,но по принцип съм доста заета,и не знам дали ще мога да ви следя редовно...

Поканиха ме по повод мой разказ за най-малкият ми син,който е на почти 4 години но още много трудно говори...Освен на логопед,не съм го водила на никакви други специалисти...Логопеда не ми хареса...Спрях го...Като цяло беше много общително дете,и още е...Но като че започна да се срамува от това че не го разбират...Това го прави и много агресивен...Аз възприемам нещата нормално,все пак не съм очаквала да са еднакви тримата ми синове...Мислех си да му дам още време...Но ми се струва че в градината в която ходи нещата не стоят точно по този начин...От скоро започна да казва че е глупчо...Предполагам там да го е чул...А той напрактика не мисля че е глупав,не може да брои до 10,или да изкаже цялата азбука,но своята буквичка я знае...А когато играе на компютъра,никой от вкъщи не може да го бие,не знам как го прави...В смисъл като всеки човек си има и слабите,но и силните страни...Та мен не ме притеснява толкова това че не може добре да говори,колкото отношението на другите хора към него...Не искам да го заклеймяват по какъвто и да е начин...

И като съм почнала да си изкарам нещата до край...Да обясня сега пък за средният ми син...
Проблемът при нас е че най-големият е много умен...И може би в сравненията си с него,излишно да се притеснявам за другите двама,но...Средният имаше големи проблеми когато родих малкият,от ревност,и от липса на внимание изпадна в някаква страхотна депресия,и ми бяга два пъти от вкъщи,и ми казваше как щял да скача през балкона да ходи при дядо господ...Бях изпаднала в паника,не смеех и за секунда да го оставя сам...Четох много литература,ходихме на психолог...Преборихме се в крайна сметка...Но направих най-голямата си грешка в този период-пуснах го по-рано на училище...Опитвайки се да компенсирам липсата му на среда,и за да е по-близо до брат си,към когото бе много привързан...Тогава е бил на 6 години...Не се справяше...Но и самият начин на преподаване беше отвратителен...Пишеха всеки ден по 4-5 страници домашни,дете в първи клас...От писане нямаше време да чете,или да наблегнем на задачи по математика които не разбира...Така материалът се изнизваше неусвоен...Детето ми се комплексираше...И стигнахме до там че въобще отказа да прави каквото и да било...Заяви че ще спи,и започна да спи...Теглих една на учителки,родителки,и цялата институция...Спрях този ужас,за сметка на уважението на синовете ми към училището...След време нещата се пооправиха,но все още не мога да го накарам да учи...Понякога когато има желание пиши...Разкази пише...Но рядко и с много грешки...Минахме някак там...Но той не натрупва знания,ао просто минава...
Но нещо друго също ми прави впечатление,понякога му давам някоя сложна задача,и той я решава удивително бързо,логично,и точно...В следващият момент не може да реши елементарна задача...
Другото особенно нещо при него е,че никога не разказва нещата от началото към края,а обикновенно обратно...И ако не си наясно за какво говори,нищо няма да разбереш...
Понякога си мисля че може да има дислексия,но друг път че е просто мързел,трети че е остатък от стреса в първи клас...Сега завърши трети клас...

Зелената Шапчица добре дошла, голями сладури са дислектиците, виж на първа страница много информация. Като ми разказваш за втория син му станах фенка.
Моят втория също до скоро ме ревнуваше от деца на улицата. Ако се заглеждах в бебе, някакси го беше страх да не си го вземем в къщи.



Забравих общо да се похваля, че нашата ресурсна има успехи с дечицата в нашето училище, имаме и една доказана дислектичка, която много е дръпнала. И тя е дадена на 6 години на училище.

просто майка моля не така. Тук просто си разказваме за децата, а какво правим, разбира се от един пост не може да има човек мнение, какво се прави за тях. 

Зелената шапчица добре дошла! Ти си една щастливка с три момчета, всяко уникално за себе си. Не се притеснявай, тук всички сме майки на специални деца. Не е зле да се обърнеш към друг логопед за говора на малкия. Моето момиченце не говореше до 4-5 години, но посещаваше логопедичната градина на ул.Урвич. За втория ти син защо не го оставиш отново в същия клас и без това е по малък, за да затвърди и навакса.

Така съм преценила...Не мисля че това е проблем за моето дете...Както писах в другата тема,ние не сме еднакви...Кой е решил че децата на 4 години трябва да могат да говорят?!Кой определя рамките в които трябва да поставяме всички хора,за да бъдат "нормални"?!Не смятам че трябва да изтормозя и това си дете,само за да заприлича на "другите"...Както съм писала по-горе,той в някои отношения е по-добър от останалите деца които познавам на неговата възраст...Това означава ли че техните родители трябва да ги пуснат на курс по компютър?!

Мислила съм си го...Но ме притеснява отново отношението на околните...Да не го обявят за повтарач...
Ето за това си мисля че трябва да се промени цялата ни образователна система,да бъде по гъвкава,и да дава повече възможности на децата да намерят мястото си,а не да се опитва да ги направи еднакви...

Като се обясни на децата, че той например си е по-малък и така трябва, няма проблем стават нещата, но май вече не може да се повтаря. Но ресурсен може да си поискате да му помага, и пак но ако пападнете на не такава ресурсна като нас нпример, не стават лесни нещата.

Здравейте и от мен , бих искала и аз да се включа в темата, макар синът ми - Борис, все още (ех, една ваканция му остава) да не е ученик. Мен обаче отсега започва да ме тресе притеснението. Не е дислектик, но си има сериозни проблеми с комуникирането, това е всъщност, което най-много ме притеснява. Проговори късно, около 3,5 години, все още има трудности с речта, но за мен основният му проблем е неспособността му да общува. Ходи на детска от 3-годишен и досега не е намерил приятел, това е и причината според мен да намрази градината (иначе няма особени проблеми със спазването на правилата, е прави "зулуми" от време на време, но това си е в реда на нещата), съответно отношението му към градината сега се прехвърля върху училището, макар още да не е тръгнал - всеки ден ми обяснява колко ужасно нещо е училището, колко е трудно, че е пълно с лоши деца, които те бият и ти крадат нещата (това последното го беше гледал в някакво филмче и не спря да го повтаря, явно добре затвърждава тезата му за непоносимостта на училището). А за проблема с ученето - това, което ми се вижда като основна негова трудност е разсеяността му и слабата памет. За да запомни нещо, разбира се, нещо, което той не е пожелал да запомни сам (като имената на най-различни чудовища - от тях се интересува засилено в момента) трябва да го повторим хиляди пъти и пак не става (например месеците в годината и разни подобни, съвсем елементарни неща), понякога се изнервям и си мисля, че го прави нарочно, но това разбира се не е така, просто не успява да ги запомни тези неща. Другата голяма трудност, която среща е неразбирането на задачата (въпроса), която му се поставя - налага се да се обяснява няколко пъти в различни варианти. При него също го има забравянето на неща, за които не сме говорили скоро. Той също много бързо се отказва - казва си това не е за мен, аз съм глупак, не мога. Изобщо винаги, когато прави нещо, което му се опира, вкарва сълзите веднага. И накрая - стига толкова за този дълъг пост, чета ви от известно време и ще се включвам в темичката. Бих искала и да ви помоля (не зная дали тук е мястото) да споделите с мен координати на психолози, които работят с деца. Досега сме работили единствено с логопед, но ми се струва, че имаме нужда преди всичко от помощ от психолог.

Здравейте
Зелената Шапчица - за оставането на детето в същия клас - просто го премести в друго училище или ако не можеш му обясни че е по малък и трябва да е с връстниците си. Моя приятелка начална учителка ми каза че родителите умишлено отлагат децата си до 8 г. за първи клас, т.к. не са зрели за материала. Имай предвид че новата система в образованието (на която сегашния 7 клас е водач) е издърпала материала от по горни класове на по долни. Много е трудно за всички деца а какво да кажем за нашите които въобще не могат да се справят със стандарната образователна система. Нали сме нестандарти...

така, майките изчезнаха 
Мюмла - има една много добра психоложка, която се занимава с проблеми с деца, (включително и с дислексия). Много е симпатична и по мое впечатление е добра в това което прави - професор Матанова. Не се подвеждаи по титлата - тя е сравнително млада дама, интелигентна, съвременна с модерно мислене. Моята дъщеря а и аз много я харесахме. Може да отидеш за консултация при нея