Много мили думи. Благодаря ви момичета, че сте до нас 
Виж целия пост
Мили, майчета, извинете ме, че не знаех...
- Публикувана: 12 ян. 2009, 22:02 ч.
- Последно мнение: 9 май 2011, 19:33 ч.
# 46
25 ян. 2009, 23:38 ч.
Мили момичета , от толкова време Ви чета, от толкова време плача и страдам с Вас , от толкова време ме боли и искам да напиша нещо....... , но незная какво. Благодаря вече , че има такава тема.
Винаги съм знаела за форума, но просто си бях наложила докато бях бременна да не го отварям, защотото съм изключително емоционален и чувствителен човек , но то просто е по-силно от мен.
Майка ми е загубила дете преди мен, но съм чувала за това само от баба ми. Тя така и не е споделяла . Не вярвам да не се пита и сега ЗАЩО??? Не вярвам, че не помни.
Свекърва ми също е загубила две деца преди мъжа ми. Знам само, че едното е било на 11 годинки. До ден днешен тя страда по свой си начин, който за съжаление убягва на най-близките и хора. Усещам колко и е мъчно , че никой не си спомня за рожденната дата или печалната такава.... Незнам защо, но на мен реши да сподели, за което съм и благодарна , защото чувствам, че тя има нужда от подкрепа и опора и има нужда някой освен нея да ПОМНИ.
Чета Ви и страдам с Вас не от "хорско" любопитство, а защото единствено тук виждам и чувствам ЧОВЕЩИНАТА и ТОПЛОТАТА , която липсва за съжаление в реалния живот. Въпреки цялата болка, която продължавате да преживявате Вие сте толкова ИСТИНСКИ, на фона на всичко фалшиво.
Единственото, което мога да напрявя е да Ви кажа, че не сте сами
Виж целия пост
Винаги съм знаела за форума, но просто си бях наложила докато бях бременна да не го отварям, защотото съм изключително емоционален и чувствителен човек , но то просто е по-силно от мен.
Майка ми е загубила дете преди мен, но съм чувала за това само от баба ми. Тя така и не е споделяла . Не вярвам да не се пита и сега ЗАЩО??? Не вярвам, че не помни.
Свекърва ми също е загубила две деца преди мъжа ми. Знам само, че едното е било на 11 годинки. До ден днешен тя страда по свой си начин, който за съжаление убягва на най-близките и хора. Усещам колко и е мъчно , че никой не си спомня за рожденната дата или печалната такава.... Незнам защо, но на мен реши да сподели, за което съм и благодарна , защото чувствам, че тя има нужда от подкрепа и опора и има нужда някой освен нея да ПОМНИ.
Чета Ви и страдам с Вас не от "хорско" любопитство, а защото единствено тук виждам и чувствам ЧОВЕЩИНАТА и ТОПЛОТАТА , която липсва за съжаление в реалния живот. Въпреки цялата болка, която продължавате да преживявате Вие сте толкова ИСТИНСКИ, на фона на всичко фалшиво.
Единственото, което мога да напрявя е да Ви кажа, че не сте сами
# 47
26 ян. 2009, 08:54 ч.
благодаря
Виж целия пост
Много мили думи. Благодаря ви момичета, че сте до нас
благодаря 
# 48
27 ян. 2009, 22:39 ч.
Благодаря на всички , изказали съпричастие. Думите няма да върнат децата ни, но незнайно как помагат на сърцата ни.......
Ние всички се учим да живеем с болката и се молим и искаме някой, някъде с нас да ПОМНИ, че ги е имало нашите Ангелчета.....
Благодаря .
Виж целия пост
Ние всички се учим да живеем с болката и се молим и искаме някой, някъде с нас да ПОМНИ, че ги е имало нашите Ангелчета.....
Благодаря .
# 49
30 ян. 2009, 10:16 ч.
Четох и плаках.
Огромна прегръдка за всички вас, момичета, жени, майки!
Влязох в този подфорум, когато преживях мисед във втория месец и си мислех, че ще умра от болка.
Вие ми дадохте от вашия кураж, от вашата сила, от вашата надежда, от вашата вяра. Видях, че хората могат да се изправят след загуба и не само това - могат да дават подкрепа, която е безценна именно защото само преживените неща са истински разбрани.
Благодаря на всички ви!
Моля се всяка от вас да намери своята утеха, своя душевен мир, своята хармония, своето щастие! Не да забрави мъката - това не е възможно. Но да се радва на живота въпреки ударите, които той нанася.
Бог да пази децата ни!
Виж целия пост
Огромна прегръдка за всички вас, момичета, жени, майки!
Влязох в този подфорум, когато преживях мисед във втория месец и си мислех, че ще умра от болка.
Вие ми дадохте от вашия кураж, от вашата сила, от вашата надежда, от вашата вяра. Видях, че хората могат да се изправят след загуба и не само това - могат да дават подкрепа, която е безценна именно защото само преживените неща са истински разбрани.
Благодаря на всички ви!
Моля се всяка от вас да намери своята утеха, своя душевен мир, своята хармония, своето щастие! Не да забрави мъката - това не е възможно. Но да се радва на живота въпреки ударите, които той нанася.
Бог да пази децата ни!
# 50
31 ян. 2009, 00:47 ч.
За първи път си позволявам да пиша тук,чета подфорума,винаги като съм сама,защото винаги плача.Не съм изживяла подобна трагедия,не я пожелавам на никой.Не знам какво да ви кажа,не знам как да ви дам кураж.Само при темите ви, не спя по цели вечери и плача много.Не знам колко трябва да е силен човек да преодолее такава мъка.Едно е да изгубиш родител,роднина,съвсем различно е дете.Иска ми се този форум да е друг-с дребнави заяждания,изказвания кой е по-най,но не и такъв.Не искам повече да има такива форуми!За съжаление това е реалността.Боли ме и съм съпричастна с мъката ви,Знам че това няма да ви успокой,няма да върне децата ви,но знайте че някога вие ще се съберете.Но не сега.Макар че аз бих предпочела сега.Възхищавам се на твърдостта и силата ви.И ви прегръщам,много силно.
Виж целия пост
# 51
1 фев. 2009, 16:08 ч.
Най голямата болка за една майка е да си загуби детето. Това е най коварният удар за една жена. Това чувство не ми е познато, но често влизам тук и чета. Плача и страдам заедно с вас. Не зная какво да напиша освен да изкажа моите искрени съболезнования към всички майчета преживели загубата на децата си. Поклон пред вас момичета, бъдете силни! Прегръщам ви много силно
За всички малки ангелчета:
Виж целия пост
За всички малки ангелчета:
# 52
2 фев. 2009, 16:23 ч.
И аз чета ..... и плача....
Благодаря за темата и силна прегръдка за всички майчета...
За съжаление имам познати, с които заедно бременеехме. Децата ни сега трябваше да бъдат на една възраст.
Имам и малко братче, което не можах да познавам. Почина дни след раждането. Тогава не разбирах какво изживяват родителите ми, но сега и аз съм родител и болката пронизва сърцето ми.
Виж целия пост
Благодаря за темата и силна прегръдка за всички майчета...
За съжаление имам познати, с които заедно бременеехме. Децата ни сега трябваше да бъдат на една възраст.
Имам и малко братче, което не можах да познавам. Почина дни след раждането. Тогава не разбирах какво изживяват родителите ми, но сега и аз съм родител и болката пронизва сърцето ми.
# 53
2 фев. 2009, 23:56 ч.
Не знам какво да напиша, а рядко ми се случва да остана безмълвна. Искам просто да се преклоня пред вас, до земя, и да ви благодаря за това, че въпреки най- голямото нещастие вие сте тук, силни и продължаващи напред. Да ви благодаря за това, че не се отказвате и показвате на нас, тези които не сме губили, че трябва да обръщаме по- голямо внимание на красивите неща около нас. Благодаря ви, че докато чета вашите истории се уча да обичам и да оценявам това което имам. Надявам се да усещате нашата подкрепа и да знаете , че ние искаме да помогнем.. ако вие искате и ни кажете как!
Прекланям се пред вас, отново, и се моля....
Виж целия пост
Прекланям се пред вас, отново, и се моля....
# 54
6 фев. 2009, 01:48 ч.
Аз сьЩо сьм прекарала много безсьнни ноЩи с вас,но никога не се осмелявах да напиШа неЩо ,заЩото се страхувах да не ви засегна. И аз като повечето вече писали незнам заЩо го правя,но честичко влизам тук и плача с вас.
Нямам преживяна загуба,но моето детенце е от специалните деца,много трудно ми беШе, и все оЩе е, да свикна с тази мисьл,чудех се заЩо Господ ме наказва така,но благодарение на вас разбрах,че трябва да сьм благодарна ,че синьт ми е жив. Благодарение на вас ценя повече времето прекарано с моето момченце и сега вместо да упреквам Господ ,аз му благодаря затова ,че ме е дарил с най/голямото богатсво за една жена_жива рожбичка.
Прекланямам се пред болката и силата ви
Нека ангелчетата ви почиват в мир.
Виж целия пост
Нямам преживяна загуба,но моето детенце е от специалните деца,много трудно ми беШе, и все оЩе е, да свикна с тази мисьл,чудех се заЩо Господ ме наказва така,но благодарение на вас разбрах,че трябва да сьм благодарна ,че синьт ми е жив. Благодарение на вас ценя повече времето прекарано с моето момченце и сега вместо да упреквам Господ ,аз му благодаря затова ,че ме е дарил с най/голямото богатсво за една жена_жива рожбичка.
Прекланямам се пред болката и силата ви
Нека ангелчетата ви почиват в мир.
Благодаря момичета за топлите думи!Разплакахте ме 
!
# 56
11 фев. 2009, 10:09 ч.
Когато миналата година станах част от този подфорум истински си пожелах да съм последната мама загубила дете ... но след мене имаше толкова много плачещи майки.
Сега когато познах и най-голямото щастие истински си пожелавам всички почернени майчици да познаят и голямото щастие
Виж целия пост
Благодаря на всички , изказали съпричастие. Думите няма да върнат децата ни, но незнайно как помагат на сърцата ни.......
Ние всички се учим да живеем с болката и се молим и искаме някой, някъде с нас да ПОМНИ, че ги е имало нашите Ангелчета.....
Благодаря .
Ние всички се учим да живеем с болката и се молим и искаме някой, някъде с нас да ПОМНИ, че ги е имало нашите Ангелчета.....
Благодаря .
Когато миналата година станах част от този подфорум истински си пожелах да съм последната мама загубила дете ... но след мене имаше толкова много плачещи майки.
Сега когато познах и най-голямото щастие истински си пожелавам всички почернени майчици да познаят и голямото щастие
# 57
11 фев. 2009, 23:42 ч.
Мили момичета, кураж!
Историите ви ме карат да се чувствам смешна и жалка с дребните си проблемчета, да се погледна отстрани как подскачам за глупости, колко елементара и суетна съм.
Всяко дете идва на този свят за да научи родителите си на нещо.Съжалявам, че вие сте получили този ужасен урок, съжалявам че въобще трябва този урок да съществува.Опитвам се да проумея дали е необходимо да съществува такова огромно страдание.Сигурно има някакви по-висши закони, които ние не разбираме.Сигурно вие самите усещате по-добре дали ги има или не.
Страданието ни кара да се развиваме, да ставаме по-добри, да обичаме повече, да бъдем съпричастни към мъката на останалите и да не губим надеждата за щастие, да бъдем хора, само дето цената е огрома.
Сигурна съм, че са се родили нови звезди във вселената, звездичките на вашите деца.Сигурна съм, че има някъкъв смисъл в това момичета, нещо красиво.Моля, ви, не се отчайвайте.Прегръщам ви!
Надявам се да не съм ви обидила с нещо.Така малко познавам човешкото страдание, че незнам как да изразя съпричастността си.
Виж целия пост
Историите ви ме карат да се чувствам смешна и жалка с дребните си проблемчета, да се погледна отстрани как подскачам за глупости, колко елементара и суетна съм.
Всяко дете идва на този свят за да научи родителите си на нещо.Съжалявам, че вие сте получили този ужасен урок, съжалявам че въобще трябва този урок да съществува.Опитвам се да проумея дали е необходимо да съществува такова огромно страдание.Сигурно има някакви по-висши закони, които ние не разбираме.Сигурно вие самите усещате по-добре дали ги има или не.
Страданието ни кара да се развиваме, да ставаме по-добри, да обичаме повече, да бъдем съпричастни към мъката на останалите и да не губим надеждата за щастие, да бъдем хора, само дето цената е огрома.
Сигурна съм, че са се родили нови звезди във вселената, звездичките на вашите деца.Сигурна съм, че има някъкъв смисъл в това момичета, нещо красиво.Моля, ви, не се отчайвайте.Прегръщам ви!
Надявам се да не съм ви обидила с нещо.Така малко познавам човешкото страдание, че незнам как да изразя съпричастността си.
# 58
15 фев. 2009, 17:04 ч.
Радвам се че се намери смелчага, който да отвори тази тема. Аз така и не намерих сили. Мислих, че нямам право да споделям вашата мъка. Често Ви чета и плача, плача, плача за вашите ангелчета. Мъката е голяма, а думите малки. От Вас се научих да гледам на живота и детето си по-друг начин. Разбрах, че всеки миг с него е важен и специален, че всеки миг заедно е безценен и единствен. Благодаря Ви, че имате смелостта да споделите мъката си. Прегръщам всяка една от вас!
Виж целия пост
# 59
15 фев. 2009, 21:53 ч.
Когато чух най-лошата новина в живота си не повярвах, през главата ми минаха много мисли и една от тях беше "Какво лошо съм направила, за да го заслужа?" Истината е че нито една от нас не е направила нищо лошо на никой, просто имаме лош късмет... или не знам как да го нарека... Молих се детето ми да мръдне и да са объркали нещо, молих се апаратурата да не е наред... НЯМАШЕ БОГ, КОЙТО ДА ЧУЕ МОЛИТВИТЕ МИ. НЯМАШЕ ЧОВЕК НА СВЕТА, КОЙТО ДА РАЗБЕРЕ БОЛКАТА МИ, МОЙТА И НА МЪЖА МИ. НАМЕРИХ САМО ВАС. САМО ВИЕ ЗНАЕТЕ, САМО ВИЕ РАЗБИРАТЕ... ИЗВИНЯВАМ СЕ ЗА ТОВА, ЧЕ БЯХ ЛИЦЕМЕРНА И НИКОГА НЕ СЪМ СИ ПРЕДСТАВЯЛА, ЧЕ МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА ТАКОВА НЕЩАСТИЕ НА СВЕТА. ИЗВИНЯВАМ СЕ .ЧЕ ГО РАЗБРАХ ЧАК КОГАТО МИ СЕ СЛУЧИ. БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ВАС, КОИТО МИ ПОДАДОХТЕ РАМОТО СИ В ТОЗИ ТРУДЕН ЗА МЕН МОМЕНТ. БЛАГОДАРЯ И НА ВСИЧКИ ВАС, КОИТО НЕ СТЕ ГО ИЗПИТАЛИ, НО МЕ ПОДКРЕПЯТЕ И МИ ПОМАГАТЕ ДА НЕ РУХНА. БЕЗ ВАС БЯХ ИЗГУБЕНА.
Виж целия пост
Препоръчани теми