От това ,което чета разбирам че той продължава да те наранява не му позволявай.Той вече е излязъл от живота ти .Огледай се и ти имаш право да си щастлива ,не позволявай той да дирижира живота ти ,като се прави че иска да имате приятелски отношение .Ти продължаваш да си зависима от него разбери 
Бих те посъветвала да се обърнеш към адвокат, който да ти даде адекватен съвет относно това дали имаш възможност да получиш по-висока издръжка с оглед състоянието на етето ви и съответно по какъв начин да постъпиш
Успех от мен и много кураж
След толкова години доверие съм напълно измамена и разочарована.Приемам и критиките защото наистина бях една глупачка, но все пак съм на 24.Ще се опитам да направя нещо въпреки че не вярвам.Разведохме се защото той пожела така, ей така защото бил страшно влюбен и вече нямало смисъл да е с мен и че мислите му били другаде, но както и да е.Детето също било на заден план защото много викало и плачело и му пречило да мисли. 
.Никога няма да забравя деня в който се прибирах от майка и не можах да вляза защото нашият беше се заключел вътре и не ми отваряше, а детето чукаше по вратата и му викаше тате,тате.Изгони ни по най- бруталния начин от дома в който бях влагала всичко,а до колкото до лечението аз си го поемам.Работя нощно време в една дискотека, за да мога на сутринта да водя детето на рехабилитация която не струва никак малко (с акушерска пареза сме)Има шанс да се оправи ръчичката и за това ще се боря до край и няма да оставя нещата така.Благодаря ви отново вече се чувствам по добре 
). Желая ти да имаш достатъчно сили да се пребориш с болестта на дъщеричката си. В крайна сметка това е най-важното!