бихте ли простили изневярата

  • 8 605
  • 185
# 75

Не съм от камък напротив,много съм влюбчива и именно за това се пазя добре от ,,влюбвания,,.
Но имам ясно съзнание,че не искам да се влюбвам и ако започна да губя почва под краката си-бягам.
За разлика от мъжете.

Как точно се пазиш? Интересно ми е. Искам да се науча.
Един вид, ако мога да се предпазя от влюбване.

Всеки човек познава себе си.Просто хванеш ли се,че мислиш повече отколкото трябва за даден човек,който си видяла 1,2,3 пъти и не ти е никакъв-и мислейки за него ти се свива стомаха...Спираш,казваш си стоп,и приключваш всичко на момента.

Не знам дали го обясних както ми се искаше...
Виж целия пост
# 76
Чета те аз, но не те разбирам, което всъщност няма значение.
Да не разводняваме темата. Peace
Виж целия пост
# 77
AGAPH, разбрах те, просто аз  много трудно се влюбвам и още по трудно разлюбвам за това попитах. Всичко на всичко съм била влюбена два пъти в живота си за 35 години.  
Виж целия пост
# 78
Ако говорим за 20-25 годишните жени, които действат първоинстинктно - да, не биха простили и биха си тръгнали. А после???
От позицията на възрастта и опита няма непростими неща /стига да не са драстични/.

Айде няма нужда,тук е пълно с истории на жени на 35+,които въобще на са на себе си...и какво търпят,търпят защото за всичките си години нямат нищо,оставили са се обсолютно зависими и реват по нета как да съберат отломките от живота си и кой път да хванат,че да не умрат от глад....когато една жена си има финансова и жилищна обезпеченост,като най-елемнтарен пример дали няма да бие маратонката в задника на плодителя(родителя)?
Виж целия пост
# 79
Изместихме малко темата но...влюбването е част от изневярата ( понякога).
За мен влюбването е - неустоимото желание по някой -далечен,непознат,красив,непонятен тоест нещо до,което не можеш да се докоснеш и ти изглежда като идеал.За миг залитваш и мислейки,че това е нещото,което си търсил цял живот-се влюбваш.Поглеждаш от близо и с времето разбираш,че от близо нищо не е същото.
Затова за мен влюбването е глупаво въпреки,че е вълнуващо.Няма по-прекрасно чувство именно,защото се влюбваш в нереалното...

ПП: Мъжете лесно се поддават.
Виж целия пост
# 80
След последния ти постинг съм наясно защо трудно те разбирам. Просто разбираме влюбването по различен начин.
Виж целия пост
# 81
Може би... Peace
Виж целия пост
# 82
Зависи от ситуацията и от типа изневяра.Ако е било нещо мимолетно-може би,бих простила.Но ако е нещо продължило с години Naughty Naughty Naughty
Виж целия пост
# 83
Доста съм мислила по този въпрос и смятам така:
Преди, когато бяхме гаджета, не бих простила. Сега , когато имаме вече две деца - незнам. Но при такова положение - изневяра -  изникват много въпроси и на всеки въпрос аз отговарям различно. Така че нямам еднозначен отговор дали бих простила изневяра. Ще действам според ситуацията. Но дано изобщо не ми се налага да мисля всъщност как ще постъпя.
Виж целия пост
# 84
не
Виж целия пост
# 85
никога не казвайте никога, живота е шегаджия...
Виж целия пост
# 86
След последния ти постинг съм наясно защо трудно те разбирам. Просто разбираме влюбването по различен начин.
Това, което обяснява Агаф, аз наричам тръпка, еуфория......много е приятно като чувство  Grinning. Да, него можеш да го секнеш. За мен лично влюбването идва след пеперудите в корема.

Иначе по темата, аз съм била в позицията на хванат в изневяра (по-скоро не съм крила). Това преди десетина години. После той ми го "върна", съвсем съзнателно, каза че се е почувствал още по-зле. То тогава си беше гаден период в нашата връзка, защото имаше и други обстоятелства, но това го преодоляхме. Знам, че мъжа ми си едно наум и много мрази да не му казвам нещо. На този етап от живота си не бих изневерила. Честно си казвам, че незнам как бих приела една изневяра в този момент.
Виж целия пост
# 87
Секс ще простя, но чувства не!
Стигне ли се до там да научиш, че има и чувства......пиши го бегал,до въпроса с прошката може и да не се стига въобще!Имаме приятелско семейство,той беше най-примерния съпруг!Родиха си детенце с 300 зора(преди него загубиха 2 поради генетични проблеми)той работеше като идиот,всички пари вкъщи,всичко за семейството,жената на пиедестал....това беше до преди 1 година,когато жената разбра за любовница,той се промени,спря да се прибира или го прави след като тя и малкия са заспали,отказва да говори,всяка седмица и казва че щял да се изнесе,не издържа така и какви ли не още абсурдизми а тя.......седнала да го съжалява  #Crazy че не му било лесно и щял да полудее
така че мили жени,никои не знае как ще реагира,колко ще унижи себе си,какво ще е готов да прости.макар всеки да знае че адски ще го заболи.за себе си бих казала само че не бих издържала да живея в подобна ситуация или след нея.дори да е само секс,бих се побъркала,бих го намразила,бих намразила себе си...не дай Боже,да ми стига до главата....
Виж целия пост
# 88
Предполагам, че бих.
Виж целия пост
# 89
Бих простила физическата, но не и емоционалната изневяра. По -точно, не бих се примирила. За мен няма по-тежка обида от това, вместо мен да мисли за някоя друга.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия