разрастването на семейството

  • 7 980
  • 184
# 165
Ние винаги сме искали ПОНЕ две. Аз имам сестра, мъжа ми е сам, но и според него винаги е по-добре да са повече децата, а не едно. Казва, че докато е бил дете, не се е чувствал самотен, но като е порастнал е осъзнал, че е по-добре да имаш някого толкова близък.
Сега, след като имаме две деца, също съм на мнение, че е по-добре, с малка разлика се и както се карат за играчки, така вечер се целуват преди да заспят и винаги се търсят един друг. Толкова са свикнали заедно, че им е неестествено да го няма единия.
За трето...не знам дали ще се решим. Причините са две, едната е финансовата, другата е, че ги гледаме сами и трето ще ни дойде наистина нанагорно физически, ако щете и психически. Като не можеш и веднъж годината да отидеш на кино става страшно. Вече порастнаха малко и лека полека ни става по-леко.
Но въпреки липсата на време по никакъв начин не бух се лишила от второто дете. Та за това ми минават и мисли, че вероятно и трето няма да обърне каруцата. Hug
Виж целия пост
# 166
Струва ми се, че моите отговори на въпросите ти, са всъщност кратък преразказ на целия ми живот...
И така - бях единствено дете в семейството...
Ужасно, ама наистина ужасно усещах липсата на другарче...
Останах си самичка вкъщи, когато бях на 5 годинки, защото мразех детската градина, и след дълги молби нашите склониха да ме оставят вкъщи...
Та, както казах - останах съвсем самичка...
Нашите на работа, бабите ми тогава също работеха....
Никой не ме е гледал дори и за един ден...
Тръгнах на училище...
Мама си беше вкъщи само за първия учебен ден и толкоз...
Пак самичка...
Всичките ми съседчета и приятелчета имаха кой брат, кой сестра, кой и двете...
Аз - никой...
Когато дойдеше време да се прибираме да обядваме или да пишем домашни, те все си бяха с другарчета, а аз нямаше с кой една думичка да разменя...
Пораснах и липсата започна да се усеща още по-силно, макар да не ми се вярваше, че е възможно...
Отново все сама...
Няма с кой да споделиш за първите любовни трепети, няма с кой да споделиш за първата слаба оценка в училище, няма с кой да споделиш каквото и да било...
Е, имах приятелки, но не е същото...
Усещах някаква ужасна липса, която дори не съм сигурна, че мога да опиша с думи...
И до ден днешен я усещам, макар и не така болезнено...
В никакъв случай, обаче, не мога да кажа, че съм свикнала...
Ей, Богу, ако имаше такъв вариант и сега отнякъде да се появеше една моя сестричка или братче, не знам какво ще направя...
Та още от най-ранната ми детска възраст, аз разбрах какво е самотата...
Колко съм се молила на мама да "ми роди едно братче или една сестричка", само аз си знам...
Е, не пожела...
Защо - само тя си знае, аз нямам право да я съдя...
Но започнах да мечтая...
Не помня колко годишна съм била, но със сигурност много малка и все си мечтаех да порасна...
Знаете ли защо ?
Ами, много просто - за да мога да раждам бебета и да си родя МНОГО...
Това е моята мечта...
За това винаги съм копняла...
От край време съм знаела, че ще имам МНОГО деца...
Никога, ама никога не съм си помисляла, че ще имам само едно дете...
Дори в деня, когато се роди дъщеричката ми (след три дневни адски мъки ooooh!), мъжът ми влезе при мен и ме попита : "Какво ще кажеш, след това ? Ще имаме ли още деца ?"
А аз, още не дошла на себе си от болките и мъките, веднага му отговорих:" Разбира се, че ще имаме!!!"
Той просто не можеше да повярва, че след всичко, което преживях, все още искам да раждам...
Дори и лекарите, които бяха свидетели как се измъчих, не вярваха, че някога ''ще се излъжа пак да раждам"...
Е, да, ама не...
За миг не съм си помисляла, че ще оставя детето си самичко...
И за край мога да кажа само едно - пожелавам на всички да сбъднат мечтите си така, както аз сбъднах своята и да изпитат щастието, което изпитах аз, осъществявайки мечтата си...
Май се олях, но това е моята история...
Виж целия пост
# 167
Джуличка, страхотно описание. Според мен точно така се чувства единственото дете и никакви материални екстри не могат да го компенсират. Интересно ми е обаче, че моето едничко дете до миналата година (12 годишна) не искаше и да чуе за братче или сестриче. От известно време често ми показва снимки на братчетата и сестрите на приятелките си, но не казва открито, че иска. А аз непрекъснато обработвам и нея, и баща й. Всъщност таткото е най-големия противник на идеята. Но аз съм упорита - ще видим...
Виж целия пост
# 168
Джуличка, страхотно описание. Според мен точно така се чувства единственото дете и никакви материални екстри не могат да го компенсират...
Така е....
Аз съвсем искрено споделих чувствата си...
Не съм измислила или пресилила нищо...
А това, че детето ти не иска братче или сестриче, не знам доколко е така в действителност...
Не го познавам и не мога да взема отношение...
Виж целия пост
# 169
За успокоение на тези, които искат-не искат ще останат с едно дете - чувствата на Джуличка са ми напълно непознати. Дори не обичах деца около себе си Laughing С изключение на моите 3 въображаеми, де. Предполагам, че зависи от нещо, но не мога да преценя от какво точно, как ще се чувства самото дете...
Виж целия пост
# 170
Струва ми се, че моите отговори на въпросите ти, са всъщност кратък преразказ на целия ми живот...
И така - бях единствено дете в семейството...
Ужасно, ама наистина ужасно усещах липсата на другарче...
Останах си самичка вкъщи, когато бях на 5 годинки, защото мразех детската градина, и след дълги молби нашите склониха да ме оставят вкъщи...
Та, както казах - останах съвсем самичка...
Нашите на работа, бабите ми тогава също работеха....
Никой не ме е гледал дори и за един ден...
Тръгнах на училище...
Мама си беше вкъщи само за първия учебен ден и толкоз...
Пак самичка...
Всичките ми съседчета и приятелчета имаха кой брат, кой сестра, кой и двете...
Аз - никой...
Когато дойдеше време да се прибираме да обядваме или да пишем домашни, те все си бяха с другарчета, а аз нямаше с кой една думичка да разменя...
Пораснах и липсата започна да се усеща още по-силно, макар да не ми се вярваше, че е възможно...
Отново все сама...
Няма с кой да споделиш за първите любовни трепети, няма с кой да споделиш за първата слаба оценка в училище, няма с кой да споделиш каквото и да било...
Е, имах приятелки, но не е същото...
Усещах някаква ужасна липса, която дори не съм сигурна, че мога да опиша с думи...
И до ден днешен я усещам, макар и не така болезнено...
В никакъв случай, обаче, не мога да кажа, че съм свикнала...
Ей, Богу, ако имаше такъв вариант и сега отнякъде да се появеше една моя сестричка или братче, не знам какво ще направя...
Та още от най-ранната ми детска възраст, аз разбрах какво е самотата...
Колко съм се молила на мама да "ми роди едно братче или една сестричка", само аз си знам...
Е, не пожела...
Защо - само тя си знае, аз нямам право да я съдя...
Но започнах да мечтая...
Не помня колко годишна съм била, но със сигурност много малка и все си мечтаех да порасна...
Знаете ли защо ?
Ами, много просто - за да мога да раждам бебета и да си родя МНОГО...
Това е моята мечта...
За това винаги съм копняла...
От край време съм знаела, че ще имам МНОГО деца...
Никога, ама никога не съм си помисляла, че ще имам само едно дете...
Дори в деня, когато се роди дъщеричката ми (след три дневни адски мъки ooooh!), мъжът ми влезе при мен и ме попита : "Какво ще кажеш, след това ? Ще имаме ли още деца ?"
А аз, още не дошла на себе си от болките и мъките, веднага му отговорих:" Разбира се, че ще имаме!!!"
Той просто не можеше да повярва, че след всичко, което преживях, все още искам да раждам...
Дори и лекарите, които бяха свидетели как се измъчих, не вярваха, че някога ''ще се излъжа пак да раждам"...
Е, да, ама не...
За миг не съм си помисляла, че ще оставя детето си самичко...
И за край мога да кажа само едно - пожелавам на всички да сбъднат мечтите си така, както аз сбъднах своята и да изпитат щастието, което изпитах аз, осъществявайки мечтата си...
Май се олях, но това е моята история...


Моята история е едно към едно с тази на Джуличка.... Cry  bouquet
Виж целия пост
# 171
Цитат
Дори не обичах деца около себе си  С изключение на моите 3 въображаеми, де


Мисля, че това граничи със шизофрения, моля не причинявайте това на децата си, родете им братче или сестриче  baby_neutral
Виж целия пост
# 172
Хахаха, благодаря  Laughing
Виж целия пост
# 173

  bouquet
Да са ти живи и здрави слънчицата и много да те радват.  Hug
Виж целия пост
# 174

  bouquet
Да са ти живи и здрави слънчицата и много да те радват.  Hug
Благодаря ти.... Hug
Дай Боже всекиму такава радост...
Praynig
Виж целия пост
# 175
Тъжно ми става, като чета за преживяванията на Джуличка  Sad
Нито едно дете не трябва да се чувства толкова самотно...

Само, че - според мен - такава океаническа самота в детството едва ли се дължи на липсата на брат или сестра...
Аз бих търсила причините другаде.

Изключително се надявам да помогна на сина ми да се оформи като човек, който умее да преживява и да създава истинска близост с всякакви хора, не само с кръвни роднини. Дано да не се налага да раждам друго дете, за да запълни празнотата в душата му. Моля се да няма такава празнота. Не ме разбирайте погрешно. Нямам нищо против да имам още едно дете, по принцип. Но ако синът ми се чувства сам, причината за това ще е, че аз не съм му помогнала да се научи да се сближава с хора, а не, че няма с кого да дели стаята си. И ако си мечтае да има много деца, за да не е самотен... Абе, да пази Бог да поиска да има деца, за да спаси себе си и предполагаемото си единствено дете от самота. Ако чуя "мамо, роди ми брат, че съм много самотен" или някаква такава детска версия, ще се почувствам много, ама много провалил се родител.     
Виж целия пост
# 176
Извинявай за въпроса - ти имаш ли брат или сестра ?   newsm78
Виж целия пост
# 177
Тъжно ми става, като чета за преживяванията на Джуличка  Sad
Нито едно дете не трябва да се чувства толкова самотно...

Само, че - според мен - такава океаническа самота в детството едва ли се дължи на липсата на брат или сестра...
Аз бих търсила причините другаде.
Изключително се надявам да помогна на сина ми да се оформи като човек, който умее да преживява и да създава истинска близост с всякакви хора, не само с кръвни роднини. Дано да не се налага да раждам друго дете, за да запълни празнотата в душата му. Моля се да няма такава празнота. Не ме разбирайте погрешно. Нямам нищо против да имам още едно дете, по принцип. Но ако синът ми се чувства сам, причината за това ще е, че аз не съм му помогнала да се научи да се сближава с хора, а не, че няма с кого да дели стаята си.   

Абсолютно погрешно.
Виж целия пост
# 178
Не, Джуличка, нямам нито брат, нито сестра.
От 2 до 7 години обаче ни отглеждаха заедно с първа братовчедка в една къща.
И, Agaph, от позицията на каква точно съдиш, че е "абсолютно погрешно"?
Имам PhD по психология и доста време съм работила с деца и техните родители.
А ти?
Виж целия пост
# 179
Знаеш ли, аз не мисля, че може да се сравнява "сближаването" с хора, с това да имаш брат или сестра...
Аз дори съм го написала, но явно не можеш да ме разбереш...
Имах много приятелчета...
Само на етажът, където живеехме, освен мен имаше още 4 момиченца, с по 1-2 години разлика от мен...
И до ден днешен поддържаме връзка, дори дъщеря ми и дъщерята на едната девойка са в един и същи клас и също са приятелки....
НО...
Има едно голямо НО....
Никога не съм почувствала никоя от тях като сестричка...
Като много, много добри приятелки да, но като сестричка - не....
Най-мъчно ми ставаше, че те винаги са по двечки, а аз все самичка...
Но аз това съм го писала вече....
Не си длъжна да ме разбереш...
Просто споделих с вас как биха могли да се почувстват децата ви, когато са самички...
Не мисля, че който и да било, би могъл да замести това с каквото и да било....
Бъдете сигурни...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия