разрастването на семейството

Веднага почвам,изчакай малкия да стане поне на 3.Тогава започват да гледат филмчета,да си играят заедно,да рисуват,да си говорят,общо взето цяла вечер са заедно и не се карат толкова, а по разбират когато им говориш
Когато се роди бебето ,трябва да имаш кой да ти помага за воденето на градина,ако ходят,на мен понякога ми беше по добре да са си с мен всички,да  не говорим ,че малкия се роди когато започна учителската стачка,а аз помощ от баби нямам,бяхме си всички заедно по цял ден,защото навън беше 40градуса и ме беше страх да ги водя,а после и затвориха градините.Искам да ти кажа че малките се спукаха да помагат,когато кърмех не влизаха в стаята даже,или ако ги пуснех само гледаха,а децата ни не са от послушните със сигурност.
Също да спомена че и ние сме с ипотечен кредит,нямаме помощ от родители и сме си двамата с мъжът ми за всичко.
Започнах да пазарувам от ибей и ларедут,за смешни пари ги обичам като куклички,искам да се местя в по голям дом за да имам място за дрехите .
Доскоро не ги лишавах от нищо,най хубавите играчки,най хубавите шоколади и по много всеки ден но от скоро спрях да им угаждам защото станах като луди,ако им вземеш нещо малко се сърдят,цупят се,абе разлигавиха се адски.Сега съм ги наказала,да се научат да оценяват нещата.Та това е,не сме богати, но всичко което правим е в името на децата и съобразено с тях.

Име 2 с разлика 2 г. Не ни е лесно/ефтино, не е съвсем така, че където 3 там и 4 гърла, но ми харесва положението

Ние сме 2
Мъж ми 1, не сме коментирали дали му е тежало това,че е едно дете, виж майка му много е страдала от невъзможността да има 2ро просто не се е получило.
Никога не сме обсъждали 1, 2, 3 деца. Сега са 2 просто така се случи - непланиро, но не нежелано.

Мира 1919   !

Мен ме притеснява единствено лудницата и суетнята. И ние сме без баби наоколо и сега, примерно, като отидем да пазаруваме и е такава лудница. Докато облечем единия, другия нещо е направил. Единия тича из магазина, другия решава,че вече му е скучно и мрънка, аз викам-абе сещаш се!  
Иначе за разходи- почти не се усещат, поне докато е бебе. Играчки и дрешки-колкото искаш. Като порастнат ще е друго, но да сме живи и здрави, да работим и да ги гледаме.  

Аз затова ти казах,лудницата стана поносима когато малката стана на 4,баткото на 6,сега като ме изнервят нещо ги изпращам в детската стая и гледат филми или си играят двамата,а бебока е задължително с тях,и него гледат,каката е като орлица отгоре му.
Ама не казвам че няма побъркващи дни,но не са много и в сравнение с емоциите, които носят тези сладури всеки ден, е нищо.
А за магазина те имат задача още преди да влезем,аз пазарувам те помагат за бебето ,иначе няма награда,малко гадничко ама се налага,седят при количката и го пазят,естествено аз съм на 2 метра,но те нямат право да мърдат,и така нямат възможност да бягат навсякъде,предварително обсъждаме какво да им се купи,и ако мрънкатза 100 неща, няма да получат и това.

И аз ще кажа какво мисля
Имаме едно дете на почти 6 г. Мъжът ми и щерка ми натискат за второ дете, а аз се дърпам  По няколко причини. Първата е финансова. Моля не ми казвайте, че където едно там и две.. изобщо не е вярно това  По отношение на храна и дрехи - може, но по отношение на последващи разходи за обучение изобщо не е все едно. Дъщеря ми ходи на 2 занимания извън градината. Така за всичко + градина на месец плащам 100 лв. Ако имам второ дете ще плащам само 2 такси за градина. Това е простичък пример. Като стане тя ученичка разходите ще се увеличат. Това е прагматичната страна на въпроса. Втората ми причина е, че ме е страх.. срам ме е да го кажа, обаче на 36 ще стана и ме е страх. В главата ми се въртят хиляди опасения и последващите ги контраотговори. 
По въпроса за няколко деца в семейството и близостта ще кажа, че ние сме 3 деца. Братята ми не живеят в БГ. Наистина, близки сме, ни разстоянията ни разделят. Дефакто не е като да са тук. Имам приятелка, която е едно дете и никога не е страдала от факта, нито пък е била самотна. Тук чета, че и други хора са така. Така че по отношение на самотата човек може и 5 сестри да има ид а е самотен.

Аз също като авторката се страхувам, че ще пропусна ужасно много, че правя грешка, че ще съжалявам, а в същото време знам, т.е. предполагам че ще се изнервя адски, че ще трябва да гледам 2 деца и да работя на няколко места, че няма да свързваме двата края. Ужасен хаос е в главата ми  Дала съм си време до това лято. Ако сега не се реша - няма изобщо да реша 

Vache, аз съм на твоята възраст точно и също се двоумя, обаче за трето. А понеже по-млада няма да стана, иска ми се да си имам трето възможно по-скоро, само бременността ме тревожи... 

И мен ме притеснява бременността! И самото раждане. Аз съм на 33, но третото ще е след поне 1-2 г.

Аз раждам със секцио и поне за раждане не се тревожа 

Недей така aunt Ogg   и аз съм на 33, ама си мисля, че съм още млада. То не, че първото ми раждане беше леко или пък бременоста ама ...
Снощи тормозих мъжа ми с тези размисли и той отсече - като те е страх от решението - не решавай ти, ако стане - стане, ако не - не е било за нас...
Та си мисля, че многото чуденки трудно можем да премахнем и може би просто трябва да си опитаме  .. късмета  

Аз просто няма търпение вече за трето Второто е още бебе, така че не се очертава в скоро време, но отвътре така ми ....не знам как да го кажа...чувствам, че имам едно огрооомно количество любов, което нямам търпение да дам на още едно детенце Малко смешничко звучи, но така го чувствам.
Още доста неща трябва да свършим преди това обаче. Ако не се справим с тях, боя се че мъж ми може да ме отсвири за още един бебок. Ще поживеем , ще видим.

Същото важи и за мен. Не знам как бих издържала още едни 9 месеца

Мен самата бременност като такава не ме плаши. Плашат ме куп други работи, ама май трябва да си поограниича четенето и негативната информация като цяло  Не вярвах, че на тия години мога да съм вече толкова изкуфяла 

Ето какво ме плаши - от последния месец на бремеността до 2 год. възраст на детето никоя банка няма да ми даде ипотечен кредит на основа на моите доходи.
Така че пак се мъча - второ дете ли, дом ли?
А не е ли по-добре единственото ми дете поне да има собствена стая вместо братче?
И спокойна майка вместо истеричка?

Ааааа, аз нямам подобни съмнения - 100% предпочитам детето ми да си има братче/сестриче, отколкото собствена стая, ако ще противопоставяме тези 2 различни неща... Разбира се, ще гледам да си имат отделни стаи всички деца, но и в една да са - ехе, това да е проблема 

Само и самотно в "собствената си стая"? Аз не мисля, че е по-добре.
Моите деца имат една стая, не че не можем да им осигурим отделни (живеем в достатъчно голяма къща)- заедно се чувстват по-добре.