приучване към гърне

Хора, като ви слушам колко рано ги слагате на гърнета тия деца и полудявам.
Вие какво мислите, че трябва да се случи със 6 или 9 месечно БЕБЕ като го сложите на това гърне? Дори и да "направи" нещо вътре, то ще е асолютно МАШИНАЛНО, без капка осъзнаване на нещата. Ще дойде момент обааче, когато детето ще осъзнае, че може да контролира тези си нужди и ще ви направи луди. Ще си отмъсти подсъзнателно за терора, който му налагате, защото това си е терор, да върши нещо, което не желае да върши в то4но указаната от вас минута и секунда. Според мен, а и според много съвременни психолози, тази дейност трябва да стане осъзната и чак тогава да се извършва. Вси4ко друго е абстракция и може да доведе до много странични ефекти, като например промяна в поведението на детето, която вие изобщо няма да свържете със ранното слагане на гърне, но които ще са следствие то4но на този тормоз. Имам доста майки познати, които имат мнооого проблеми с ходенето на гърне, именно поради тези експерименти, ако сте любопитни, мога да ви ги споделя.
Според мен най-рано 1,6 г трябва да се правят опити, въпросът ми в тази тема беше за механизмите, а не кога...
Всеки естествено знае най-добре за себе си и за детето си. Аз не налагам мнение...

Е,хайде,хайде-"Ще си отмъсти","терор"
Пълни глупости!
По-вероятно е да прави напук,защото му е забавно да разиграва майка си.

Хм, винаги ми е било много интересно, вие как си ги представяте тези неща с изпишкването насила? Честно ми отговорете, това да не е парцал, че да го изстискаш и да пусне нещо? Как изпишкваш детето насила, против волята му и с тормоз?
Слагането на гърне е просто слагане на детето да седне някъде. В процеса на сядане никъде не натискаш копче за изпишкване, че да принудиш детето насила да направи това.

Моля ви се, като четете писания на всякакви психолози, влагайте и малко собствен здрав разум при интерпретацията. Ако ви е трудно, пробвайте експериментално. Сложете детето на гърне и го изпишкайте насила, да видим какво ще стане. И ако нищо не стане, да не се чудите, че не е възможно. Въпреки твърденията на психолозите.
И другия мит със случайното уцелване. Моля ви, пробвайте го на практика и тогава говорете, вместо наизуст. Изпишкването трае 3-4 секунди през неравномерни интервали. Колко време на ден трябва да седи детето върху гърнето, че да уцелваш случайно всеки път!?!??!

А значи вие мислите, че детето има разум да прави "на пук", а не да УСЕТИ, че го насилвате за нещо ,което то не иска да направи или ако го направи, то е само защото то разбира, 4е вие искате от него да направи това...

Елена Ди, Ескарина, вие какъв успех имате досега с вашите деца?
ПП Извинете, ако сте пислаи ве4е, моля пак да обобщите
Мерси

Моето дете е малко и нямам кой знае какъв опит.
Когато на 7-8 месеца го бях научила да върши доста неща в гърне.
Но се наложи 1 месец да не го слагам на гърне и после беше забравил всичко.
Към днешна дата и да го сложа ,седи,но не върши нищо.
Ти не ме разбра правилно,аз съм на мнение,че няма смисъл да се бърза.
Излишно е да го учиш на гърне преди детето да може да ти каже,кога има нужда.
Но пък не вярвам някоя майка да държи насила бебето си на гърнето,че чак да го травмира.
И дете и отмъщение-за мен са несъвместими понятия.

Аз като цяло съм против идеята, че майката учи детето на каквото и било насила и трябва да сломи неговата съпротива или да му се наложи. За мен процесът на обучение (в каквото и да е) е съвместно действие от страна на майката и детето и двете страни си помагат, а не си пречат.
Също така не смятам и че на детето му е вродено да се противи на обучението, че да трябва нещо да става насила и то да бъде тормозено и насилвано.
От тези си възгледи съм се ръководила в обучението на детето си. Съответно то не ми се противеше, а ми съдействаше, беше гордо, че научава нещо ново, беше му забавно, интересно и приятно, а накрая се чувстваше удовлетворено от себе си.

Ескарина,
аз съм съгласна също, че детето не ти е враг, както и ти не си негов такъв. Вие сте едно цяло и процесите трябва да се случват в унисон с неговите потребности, развитие и пр.
На детето със сигурност не му е вродено да се противи на обучение, което се прилага на правилния етап от развитието му. Ако обаче се опиташ да го направиш, в момент, когато то не е готово, то ще ти се противи подсъзнателно (това се случва не само в детството, а и в пуберета и в цялостното развитие на детето ти).
Дресьорите на делфини не ги учат да пишат на машина, защото са наясно, че това няма да се слу4и. Учат ги да прескачат обръчи и да танцуват във вода, което е напълно възможно за тях.
За това и ние трябва да учим децата си на това, което са способни да извършат на съответния етап от развитието си...
аз също възпитавам детето си в пълна хармония със себе си и с неговите потребности и смея да кажа, че имам прекрасно дете, което е в абсолютен унисон с мен и с баща си.
ПП И все пак не каза как е протекло при вас "обучението" за прословутото гърне

Елена Ди, права си, че няма смисъл да се бърза и ти сама си си отговорила на въпроса "защо". Твоят мъник със сигурност не е забравил, просто защото той не се е бил научил на нищо. Всичко е ставало машинално без детето да разбира какво прави. За това сега няма напредък. Защо дете, което се е научило да ходи не забравя как се прави? Защото наистина се е научило да ходи. Защо дете, което се е научило да говори, не забравя как се прави? Защото наистина се е научило да говори. Това е като колелото - научиш ли се веднъж, не се забравя, просто трябва наистина да се научиш, за което обаче възрастта преди 1,6 е твърде ранна. Пак казвам всяко дете е уникално, но има общоприети норми както в оществото, така и в развитието на човека и ние не можем да ги променим.
А повярвай и понятието дете-отмъщение е мноооого приемливо особено, когато се развие съзнанието на детето!. Способни са да ти почернят живота, ако нямаш правилен подход. Познавам много такива родители...

Мисля, че съм писала за това в тази тема, но не мога да търся къде, защото нямам време.
Надявам се да не досаждам, че кой знае за кой път го пиша.
Най-напред замених памперса с памучна пелена и започнах да питам дъщеря ми дали е мокра. В началото нищо не казваше, после започна да отговаря на въпроса с да или не, а накрая започна да казва самоинициативно, след като се напишка. След броени дни започна да казва преди да се напишка, около 3-5 секунди предварително. Чак тогава й представих гърнето като опция и тя на другия ден вече беше схванала, че там се върши работата.
Не исках да я слагам на гърне и да я държа там, преди да съм сигурна, че усеща и контролира физиологичните си нужди, защото ми се струва безсмислено и объркващо да я карам да прави нещо, което тя нито разбира, нито може.
За голяма нужда не съм я учила, тя автоматично се научи едновременно с пишкането.

Относно теориите, които си чела, пак ти казвам, провери го на практика. Пробвай да изпикаш дете насила или да уцелиш момента няколко пъти последователно в един и същи ден. Зарежи теоретичните разсъждения, просто пробвай и пак ще си говорим.

Децата много често се бунтуват срещу нещо в поведението на родителите си, като се изпускат. Това, срещу което се бунтуват може да е свързано с "тоалетното" обучение и подходите (например ако майката се кара), но може да е свързано с каквото и да било друго.

За мен да не научиш детето си на гърне, когато то е физиологично готово да се научи (под "физиологично готово" нямам предвид това, което майките често наричат "узряло", а именно 3 и нагоре годишно дете, което вече го е срам да ползва памперс като бебе и иска да пишка като голямо в тоалетната), е същото като да не говориш на бебето си, защото смяташ, че е твърде малко, за да го учиш да говори.

Ескарина, ами значи ние говорим за едно и също нещо. Аз също смятам, че трябва да започнеш с обучението, когато детето е физиологично и психологически узряло за даденото обучение. Примерът с говоренето не е удачен според мен, тъй като процесът на говоренето е много по-сложен от този за управление на физиологичните нужди. За говоренето се активират съвсем други центрове в мозъка и това е сложен, компилиран и дълготраен процес, който продължава с години. "Гърнето" е нещо, което веднъж усвоено, няма нужда да се доразвива и това обучение спира. Говоренето и усвояването на речта е постоянен процес, който не бива да бъде спиран, а напротив.
Не казвам, че теорията за изпишкването на сила е правилна. Това не е на сила, а машинално детето извършва това, тъй като разбира, че ти искаш това от него, но не разбира "защо" го искаш от него точно в този момент, в който си го сложила на гърнето. В момента, в който обаче то започне да разбира, че има контрол върху всичко това, може да ви стъжни положението.
Имам позната, която беше на седмото небе от радост, 4е мом4ето и на 10 м ака и пишка в гърне всеки път и която беше поразена, когато той стана на 2 години и стискаше по 5 дни акото си, отказваше всякакъв вид гърне и акаше в ъглите на стаята, когато майката я няма. И други примери с познати, мога да ти дам.
Ти пак не ми спомена на колко беше твоята госпожица, когато започна да си казва кога и се пишка и да го прави в гърнето.

Не са ни много сходни мненията и сега ще обясня разликите.
Аналогията с говоренето не означаваше, че намирам пълно съответствие в процесите на проговаряне и усвояване на контрол върху физиологичните нужди, а че аз лично оценявам решението на майката да не учи детето си на гърне по същия начин, по който бих оценила решението й да му мълчи, за да не го затормозява от малко, учейки го да говори.

Първо, то винаги има контрол върху отделителния процес, ако го прави в гърне (т.е. приемам, че не седи по 24 часа върху гърнето, а сяда и върши работата). Майката може само да го сложи да седи там, но нищо друго не може да направи. Самото то решава дали да се изпишка и го прави, по собствено желание и в следствие на собствения си контрол върху мускулите. Майката не му управлява мускулите по телепатичен път. Нито уцелва момента по случайност. Аз съм го пробвала това с шестмесечната ми дъщеря и три седмици не успявах да й взема урина за изследване, дебнейки да уцеля момента. После същото го пробвах (пак за изследвания) след няколко месеца и беше още по-трудно. И понеже ежедневно, седмици наред съм се мъчила да го уцеля пустия му момент, затова те уверявам, че просто не става така.
Второ, ти приемаш по подразбиране, че детето като се научи сам0 да контролира процеса, ще се противопостави. Аз не мисля, че ще се противопостави. Не мисля, че детето иска да носи памперси. Забелязала съм тук много често да се употребява израза "да откажеш детето от памперса", което показва някакво подразбиране, че детето иска да е с памперс. А това просто не е така.

Детето се противопоставя на две неща. Първо, на промяната. Понеже до сега е било с памперс и искат да му го махнат, то ще се противопостави, ако не е мотивирано да възприеме промяната като нещо положително. Второ, то често не я приема като нещо положително, защото я свързва с негативни емоции, унижение. Те често идват от там, че майката показва пред детето разочарование, яд, че се е напишкало в гащите, кара го да се чувства виновно, объркано, че не разбира какво искат от него и за капак - унижено, че не успява да отговори на тези очаквания и разочарова майка си.
С други думи, детето се противопоставя на тези негативни емоции, които майката предизвиква у него, а не на факта, че ще се раздели със скъпоценния памперс и ще си върши работата в гърне като голямо дете, от което може да изпита много положителни емоции, стига майката да му покаже, че се гордее с него и че това, което е научило, е достойно за уважение. Разликата е от земята до небето и държа дебело да я подчертая.
Т.е. майката трябва да направи две неща. Да предстви на детето промяната в положителна светлина, така че то само да е мотивирано за нея и второ, да не го унижава, докато усвоява умението.

Относно акането при двегодишните, това е съвсем отделен въпрос. Както вече казах, изпускането е много класически симптом за проблем. Толкова класически, че една огромна част от реакциите на двегодишните деца към нещо, което не ги удовлетворява, се изразява с изпускане. То го прави, за да привлече внимание, като резултат от стрес и въобще поради причини, напълно несвързани с липсата на контрол върху отделянето. В 90% от случаите се касае за тръгване на ясла или поява на ново бебе в семейството, но може да е всякакво друго нещо, което му е причинило стрес. Връщането на памперса донякъде помага, защото покрай смяната му, детето получава повече  грижи и внимание, което го освобождава от стреса и го отпуска, макар и родителите да не са открили истинската причина. Много майки, на които им се случи това, си мислят, че детето им не е било узряло, когато са го слагали на гърне и конкретната ситуация е резултат от това.
Друга, напълно несвързана с гореспоменатите неща причина, е запек. Ако детето получи болезнен запек, това го кара да се страхува от акането го степен да стиска, докато повече не може. Задържането води до удължаване на този период дори до един-два месеца. Връщането на памперса донякъде помага, защото вторачването в проблема и притесненията на майката защо детето се нааква, му причиняват допълнителен стрес. И съответно ако просто го оставят с памперс и не го закачат, то се успокоява и се оправя. Много майки, на които им се случи това, си мислят, че детето им не е било узряло, когато са го слагали на гърне и конкретната ситуация е резултат от това.

Според мен не съществува закъсняла реакция към ранно слагане на гърне. Т.е. детето е слагано на гърне от 6 месечно и после на две години и половина започнало да се изпуска и едното да е резултат от другото. Това е напълно нелогично, защото ако слагането на гърне е било проблем за него, то е щяло да си го покаже още тогава, а не да чака две години и тогава внезапно и непровокирано да вземе да се изпуска. Замисли се малко, нима ти звучи логично!?!?
Ако детето започне да се изпуска, причината за това се крие в неговото настояще и ако ви споходи подобен проблем, там я търсете.

Дъщеря ми се научи на година и половина. Чак тогава започнах да я уча, защото се бях начела на глупости из форума, че ще я стресирам и че ще трябва да я вардя върху гърнето с часове, за да уцеля момента и им повярвах, а и хич неми се занимаваше. За което съжалявам и го отчитам като грешка.

Ескарина -    страхотни постове.
Момичета - дето смятате, че стресирате децата, учейки ги да използват гърне, вие чуствате ли се стресирани и духовно увредени от майките си ? Със сигурност сте гледани без памперси. И ако някой смята , че има нанесени сериозни щети върху неговата личност - повярвайте , не гърнето е виновно.

Ескарина доста се е развихрила, но пове4ето неща, които пише мисля, че не са основани на нейната практика. Аз нямам толкова време да пиша (и чета) такива дълги постове, в които есенцията е 1-2 изречения. В крайна сметка детето ти е започнало да осъзнава нуждите си на 1,6 г, което и аз се опитвам да ви кажа, че е най-ранната възраст, в която едно дете може да го направи. Всичко преди това е обречено на неуспех, в това съм напълно убедена.  (ти каза, че си слагала памучна пелена и си я питала дали има нещо за вършене, на което тя не ти е отговаряла, просто защото не е осъзнавала какво я питаш)
Моля други майки да споделят кога децата им реално са започнали да си казват или посочват, че имат нужда и да я вършат в гърне.
Със сигурност ние сме отгледани без памперси, но попитайте родителите си, от кога не се нааквате и напишквате в пелените (колко от вас са ходили на ясла преди 3 години, тогава майките са ни гледали по-до късно).
Не казвам, че ранното слагане на гърне е най-големият стрес за детето, но със сигурност е нещо, което няма смисъл, тъй като целта е не да караш детето ти да прави нещо, което не осъзнава.
Ясно е, че темата е много широка, както редица други такива и има много мнения.
Аз просто исках да ми споделите механизмите, по които запознахте детето си с гърнето и му посочихте, че трябва да върши нещата си там
Благодаря на всички, които се включиха.

Започнах да слагам дъщеря ми на гърне,когато беше на 8м.Слагах я преди/след сън и след хранене.Там си вършеше голямата работа,но мисля че не осъзнаваше какво точно става.На 1г(началото на юни) започнах да я оставям по цял ден без памперс и да я слагам по често на гърне.Цяло лято се борих с напикани гащи и нежеланието и да сяда на гърнето или да я изпишвам навън в тревата,но не се отказах.В края на лятото забелязах напредък и така постепенно започна да си обажда(къде навреме къде не  ) и да не се инати когато я сложа на гърнето или отидем до тоалетната.И сега понякога се напишва,но мисля напролет да я пусна на ясла без памперс,там покрай другите деца се надявам да си утвърди навиците.