Незнам как вече да общувам с детето си

  • 9 613
  • 110
# 15
хубаво си направила, че си махнала детето от оня стрес, наречен "ясла". но те съветвам настойчиво да заведеш детето при добър детски психолог. ако няма такъв в Русе, може би е добре да дойдете до София - потърси координати на детски психолози във форума.
по-добре е да се разкарате напразно, но да си спокойна, че си проверила обстойно положението и си направила нужното за детето си.
пожелавам ти това да е само период и скоро всичко да отмине!
Виж целия пост
# 16
Съгласна съм, че е хубаво да посетите отново специалист - психолог или логопед, а най-добре и двамата. Те биха могли да помогнат с някои изпитани практически съвети. Предполагам, че в случая става дума за някакъв период при детето, който ще отмине. Дори и да има някакво изоставане в развитието или просто в реакциите на детето, то най-вероятно ще бъде наваксано до училищна възраст. Затова моят съвет е да не го сравняваш непрекъснато с другите деца, защото всяко детенце си е различно и се развива по различен начин. Явно му е било рано за ясла, но до градината имате достатъчно време, за да прецените каква е ситуацията. И най-вече: спокойно и търпеливо се вглеждай в детето и го оставяй самичко да ти показва какво иска или не иска да прави. Това, че се глези и иска да го обслужвате, не е голяма драма според мен. Това със сигурност ще отмине. Успех и спокойно!  bouquet
Виж целия пост
# 17
Благодаря на всички които се включиха   bouquet , имах нужда да чуя и друго мнение освен своето. Мисля да потърся специализирана помощ, но също така мисля и да спра да бъда толкова критична. Може би искам прекалено много, знам ли. Винаги родителите имаме прекалено големи очаквания и планове за децата си и понякога не ги съобразяваме с техните желания и възможности. Благодаря още веднъж за вниманието и съветите  Hug
Виж целия пост
# 18
Първо си прекалено критична и изискваща за едно 2 и половина годишно дете, при това с проблеми.
И второ като чета проблемите ви доста напомнят на тези, които ние имахме на тази възраст. От първата ясла го отписах, на другото място беше доста по добре.
Посети детски невролог, който е добър в професията си и се занимава с толкова малки деца. Знам, че рядко се срещат такива специалисти и не знам в Русе как стоят нещата, но непременно направи консултация със специалист.
За логопед е твърде рано.


п.п. И със сигурност не може да се говори за инат за дете на такава ранна възраст. Има причина за това поведение, трябва да я откриеш.
Виж целия пост
# 19
ха, на едни приятели дъщерята просто не яде, ама хич Crossing Arms
инат и злояда, побъркала ги е. Събират се по 2 дена и повече без да хапне...
а пък за непослушание-да не ти говоря Naughty

Виж целия пост
# 20
Благодаря на всички които се включиха   bouquet , имах нужда да чуя и друго мнение освен своето. Мисля да потърся специализирана помощ, но също така мисля и да спра да бъда толкова критична. Може би искам прекалено много, знам ли. Винаги родителите имаме прекалено големи очаквания и планове за децата си и понякога не ги съобразяваме с техните желания и възможности. Благодаря още веднъж за вниманието и съветите  Hug

Подкрепям напълно думите ти! Искам да ти кажа, че една консултация с психолог, никога няма да ти бъде в повече, но по- важно е да се успокоиш, да не се взираш толкова в това дали прави нещата като неговите връстници и т.н. Децата са различни! Може-би е по-темпераментно newsm78 Препоръчвам ти да прочетеш темата за Темпераментните деца - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=340488.0 и съм сигурна, че ще намериш разбиране и поне малко успокоение!
Желая ти успех от сърце! Heart Eyes
Виж целия пост
# 21
освен и аз да се присъединя към съветите за задължителна консултация с детски психолог. при това не ходи при когото и да е, а поразпитай преди това.

от постовете ти разбирам две неща - 1) детенцето ти е по-срамежливо и свито и 2) ти постоянно го сравняваш с другите деца. очевидно детето ти търси твоята подкрепа, внимание и обич и когато иска да правиш неща заради него (храниш, отваряш врати и  т.н.), то търси и изпитва твоето внимани и обич. не го насилвай за нищо. прави нещата, които иска да правиш за него. покажи му, че го обичаш и въпреки това, че е по-свитичък и 'бавен'. и прави тези неща наистина от любов към детето си без да очакваш резултата от тях. получи ли одобрението ти, детенцето ти ще добие и смелост и увереност да се справя сам с нещата. развитието на децата не става в контролирана среда. няма норми и таблици, които всички следват с еднакво темпо. имено от твоето отношение към него сега ще се сформира неговия светоглед и неговата самооценка и самочувствие в последствие.
Виж целия пост
# 22
Горещо ти препоръчвам тази тема  Peace

Не бързай с изводите за детето.А дали вашия подход към него е много подходящ?Вие можете да мислите така,но знаете ли какво е виждането на вашето дете?

Ще те помоля да изчетеш цялата тема и пак да коментираме Peace
Виж целия пост
# 23
Грешка, мислех че на детето баба му го е отгледала и починала, а май говориш за мъжа си.
Та си изтрих поста.
Виж целия пост
# 24
 Simple Smile Да, на съпруга ми баба му почина и ще изчета темата а после ще ти пиша коментар  Hug
Виж целия пост
# 25
Неизчетох цялата тема, а само първите 2 страници, но схванаха намека.  newsm78 знам ли?!
 те са изключително магнетични с изписани и хипнотични очи
- много са емоционални
- проговарят късно
- имат вродени музикални качества
- обичливи са
- миротворци
- прощават бързо
До тук всичко е така, но за останалите няма как да знам мисля, че е твърде малък  Rolling Eyes
- използват успешно телепатия още от бебета
- не бягат от реалността
- много  свързани с природата
- грижовни като ангели
- с висока интуиция
- безстрашни, артистични натури, откриватели,  изследователи, катерачи, с чувство за баланс
Относно индиговите деца, може и да звучи твърде нескромно, но аз съм си от тях  Mr. Green дали това е предпоставка да мисля че и детето ми може би ме е наследило донякъде  newsm78
Виж целия пост
# 26
ще следя темата за развитие по проблема.Наистина детски спициалист е необходим
Виж целия пост
# 27
Добре де детски специалист за какво?

За най-малкото нещо-психолог,специалист,лекар...Не виждам нищо толкова обезпокоително в поведението на детето,просто дете като дете,по-скоро майкат ми се вижда тревожна Thinking

А децата трябва да се развиват по калъп,ако не отговарят на някакви общоприети рамки,то те не са "нормални" и дайте да ги водим по доктори,за да ги вкараме задължително "в правия път".
Виж целия пост
# 28


За най-малкото нещо-психолог,специалист,лекар...

Никак не е малко. Казвам го от опит, и моето е вече на 5. Като беше на 2 и половина, всички казваха, то едно с едно не си приличат, чакай за това, може да е по труден характер.... Да, ама не точно. Добре, че попаднах на добър педиатър, който ни насочи към невролог и макар, че няма физиологична причина,някаква конкретна болест, точно заради по различната си, по сензитивна  нервна система, не можеше да се развива нормално. И до сега си е трудно дете, но поне знаем , какъв подход да имаме към него.
Например това, което пише авторката
Цитат
Не иска да общува с мен, гледа ме най-нагло в очите и не ми отговаря дори на въпроса чуваш ли ме
И аз така си мислех тогава за моето, но се оказа, че той не разбира и не може да говори добре, а не, че не иска. На 2 и половина дете не може да бъде нагло.
Виж целия пост
# 29
Всичко е въпрос на характер. Имам 2 деца - нямат нищо общо. Дъщеря ми е избухлива, нервна, може да ревне за всяко нещо,да се тръшне, все за нещо вика, неспокойна е, предпочита сама да се забавлява, е като види че е хубаво и с други деца го прави. Аз бях в невероятен стрес от нея още от бебе. Не сме спали с години с мъжа ми. За повечето неща неразбира от дума - трябва да и викна или направода изкрещя за да направи нещото. А аз не искам така. И започнахме с обяснения, опитваме се спокойно да е, по лека и така. Иначе е мила, грижовна, разумна, много умна. Установих че се успокоява много с лаптопа. За няколко месеца научи азбуките са бг и английски, числата, много думи, научи се да събира и вади до 10, пише буквите, срича. всичко това сама  с дискове накомпютъра ! ако я видите как работи с него ще кажете че е на 10 години. Бебето от друга страна е мило,кротко, само се смее, не плаче почти, спи си, сам си играе и се занимава, не ни търси, вечно се радва на нещо. с него се възродихме всички дори и дъщеря ни. започна да си играе с него, чувствасе подобре и е по щастлива.
просто трябва твърдост с децата, днес мъжа ми за пръв път я напердаши по дупето, ноефекта беше поразителен. нито се раплака,нито се тръшна, явно си разбра защо баща й се отнесе така с нея. и престана н асекундата да крещи. замисли се.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия