Помогнете ми да реша дилемата

  • 3 517
  • 47
# 30
от електрошок освен да се изгориш, друго не знам да се получава ...
иначе ... хабиш си времето.
Виж целия пост
# 31
Мисля, че трябва да поговориш с хора, на които имаш доверие - родители, приятели, роднини, комшии... Те познават и двама ви и сигурно знаят или поне имат представа какво се случва. Ще ти помогнат да намериш опорна точка и мярка, защото ми се струва, че това ти липсва най-много. Сподели каквото имаш сили, поговорете, след известно време пак - бъди убедена, че никой няма да те съди, да ти се подиграва или нещо подобно. Ще ти кажат в доста прав текст какво са виждали отстрани.
 Hug
Виж целия пост
# 32
bib.bib, приятелките ми знаят и ме подкрепят, съчувстват ми , но не смеят да ми дадат категоричен съвет, разговарях и с майка си неведнъж, тя ме съветва да го оставя, но после пак си променя мнението, не е категорична ...понякога имам чувството, че дълбоко в себе си вече съм взела решението, но очаквам някой отвън да ми каже как да постъпя...Да го потвърди или опровергае окончателно...
Не е лесно да се вземе такова решение, все пак и хубавите моменти не са били малко...обичахме се, може би още се обичаме, кой знае...Толкова неща сме преживели заедно...Не искам да съм лошата, не искам да съм кучка, старая се да го разбера и подкрепя във всичко, всеки греши...
Понякога обаче мярата ми убягва, ама ако е както според Христовата мяра да прощаваме 700 пъти по 7 ...
Виж целия пост
# 33
Доказано е, че бурните страсти изветряват докъм 7-мата година. От тази гледна точка с всеки друг ще стигнете до положението, че след определен момент няма да се гледате като разгонени котараци. Остават привързаност, обич, уважение, приятелство. От ония 8 ненаписани страници трябва да си извадиш решението кое е приемливо, кое не и кое можеш да търпиш и да правиш компромис.

Тия доказателства са ми от любимите. Сядат някви на една маса за по бира и решават да напишат една дисертация  Joy
Странно що ние точно след седмата година се е... повече от всякога, пък за качеството да не говорим. Секса не е само вън-вътре и цврък-цврък. То ако е така и след седмия месец вече ще ти е до всичко друго ама не и до секс. Желание има ли, начини ще се намерят  Naughty
Виж целия пост
# 34
Браво за търпението и отдадеността. Аз не бих издържала наистина. 2 години не сте били "заедно"  казваш, е не не мога да с о го предстая за мен. Секса наистина е важно нещо, все ап кнали  и по този начин се "материализира" любовтта Rolling Eyes
Не бъди сигурна ,че с някой друг няма да т ие  по-добре. Риск винаги има, но Госпо д ена страната на смелите.
Аз като силно импулсивен и емоционалне човек бих започнала ново начало, защо не и "нов " мъж.Сигурно ще ме укорят много, но да го гледам всеки ден намръщен,кисел, недоволен.....Не, благодаря! Crossing Arms
Каквото и да решиш ти пожелава много кураж!  bouquet
Виж целия пост
# 35
ами след като казва,че няма друга и прочие, значи може и така да е.
Защо не обърнеш повече внимание на себе си - смени прическата, купи си някоя дръзка дреха и прочие женски глезотии.
мъжете обичат разнообразието и несъмнено ще му направи впечатление ако и пофлиртуваш малко с него.
След толкова години страстта може да е поизбледняла, но това не значи,че я нама Blush
Виж целия пост
# 36
Ами търпението и отдадеността не са ми заслуга, просто ми идват отвътре, не се насилвам, такъв човек съм и не само спрямо моя съпруг, винаги се старая да съм добра за всички, да разбирам , да прощавам,да забравям...Само че ...се самоотравям, тежи ми..не защото съм егоист, а просто защото и аз съм човек...
И не си мислете, че съм някакво студенокръвно, напротив, страстна съм,пълна с въображение, забавна...Просто...се уморих...И не знам накъде да поема ...Eто две стихотворения, които са ми любими и най - пълно олицетворяват как се чувствам в момента, на моята любима Надежда Захариева са ...
И тоя ден премина.
Завари ме нощта
с изпратени на кино
куп мои си неща.

Помагах и услужвах,
съветвах и тешах,
раздавах се на чужди
и свои от душа.

Бях толкова добричка,
че си помислих чак -
приятелят на всички
на себе си е враг

Наживях се,мили Боже,
честна дума,наживях.
Нанадявах.Натревожих.
Наприказвах.Намълчах.

Напреглъщах.Насподелях.
Напрощавах.Нагреших.
Назагубих.Напечелих.
И въобще - насуетих.

Бива ли или не бива,
тука ли или отвъд,
искам да се напочивам,
Боже, чак до твоя съд!
Виж целия пост
# 37
Ти просто си затваряш очите пред очевидното  Confused , а то е че с мъжа ти нещата са приключили . Колкото и да не ти се иска да го приемеш .
Извинявай , ама две години никакъв секс и никакво внимание и то още си мислиш , че няма любовница ...
Ти си глупачката , която стои в къщи , глади му ризите и му гледа децата .
Сериозно ли вярваш , че с друг няма да изпиташ това , което с него ... Божеее  ooooh! отдавам го на това , че много млада си се обвързала с него и е успял да ти промие мозъка .
Та той те е манипулирал от самото начало , най - малко с ултиматума - " или се женим или ... "
Не знам . Бягай от там , докато ти е останало поне някакво достойнство и вземи живота си в ръце !
Виж целия пост
# 38
Аз лично съм на принципа- по-добре ужасен край, отколкото ужас без край...Млада си, не си сама на тоя свят- какво чакаш и на какво се надяваш?
Виж целия пост
# 39
Сменям си съвета - имаш ли баща, брат или чичо, вуйчо, близък мъж, който да разговаря по мъжки със съпруга ти? На тема "или-или".
Очевидно обичайната ценностна система не е факт - направете го по алтернативните правила.

На 27 си много млада и всичко е пред теб - децата ти са поотгледани, имаш сили и за работа и за друга пълноценна връзка, така че на 37 да бъдеш доволна от живота.
Виж целия пост
# 40
Цитат
.Само че ...се самоотравям, тежи ми..не защото съм егоист, а просто защото и аз съм човек...
И не си мислете, че съм някакво студенокръвно, напротив, страстна съм,пълна с въображение, забавна...Просто...се уморих...

Напълно нормално е да се чувстваш така. В твоя случай да поработиш върху егоизма си само ще ти помогне. Човек не бива да живее само за другите.
Виж целия пост
# 41
Браво на tania28 ,и аз бих написала същото на Сърце.
Виж целия пост
# 42
Да така е ,но какво следва след раздялата???????????????
Виж целия пост
# 43
Няма да има раздяла... Peace Много мислех и разбрах, когато човек НАИСТИНА обича човека и иска да запази брака си, трябва да направи ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО, всичко , което зависи от него, за да оправи нещата, ако и тогава не се получи, вече работата е друга...При нас обаче нещата стоят така - аз имам свои изисквания, той има свои. Никой от нас не желае да се промени пръв и да направи първата крачка преди другия.Получава се омагьосан кръг, в който никой не иска да отстъпи.Е, защо аз да не съм първата, която ще се постарае да изпълни изискванията му?Вместо да го чакам тъжна и недоволна, вечно депресирана, вместо да му натяквам, защо просто да не започна да се държа така , както искам той да се отнася с мен?
Има защо да запазя брака си, и не е само заради децата, макар че те никак не са маловажни...
Време е да изляза от това състояние на депресия, комплекси за малоценност, непрекъсната тревога, подозрения, недоволство, скептицизъм и отчаяние и просто да го обичам...Истинската любов не търси отплата,не изпада в крайности, не ревнува, не подозира, не критикува , не упреква, не задължава, всичко прощава, вечно се надява, не лъже, не измисля, не търси награда...
Всички искаме да бъдем обичани, но май малко от нас умеят да обичат...
Виж целия пост
# 44
......
Ако любовта безвъзвратно си отиде струва ли си да я съживяваме с електрошок?

Малко в стил "Секса и града" ми се струва този въпрос?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия