Второ дете от втори татко

До Mera9
Какво да кажа ... мамини синчета ... хем с теб да е добре, хем и родителите си да не ке кара, че видиш ли един ден пак може да опре до тях ....
Не писа за какво мисли твоята дъщеря за съпруга ти? И сина на мъжа ти какво му е отношението към теб?

До mera9
Е, тогава почти нямаш проблем. А при нас въпреки, че детето му никога няма да види майка си всички го настройват против мен, включително и бащата. Ако случайно се разбираме, се изяжда от ревност и прави всичко възможно тя да не ме обича. Аз вече се уморих - като си я искат само за тях /той и родителите му и разни роднини/ да си я възпитават както си знаят. Щом е щастлива с тях - и аз съм доволна. Проблемът е, че той хем иска да живее с нас, хем да има поведение, на което е научена от неговите родители. А не става в една къща един да прави всичко, а глезанка в леглото закуската, от закуската на съседното легло пред телевизора и така... Сега в момента пак е при баба и дядо и познай като се върне .... Гледа едно тъжно, тъжно, защото знае, че като се държи така ще придизвика умиление от страна на баща й. И той всяка минута я пита - какво ти има, тате, какво искаш да правиш сега, татиното .... еди коя си /т.е. аз/ да не ти е направила нещо? /това е редовния въпрос/. И тя понеже е много хитра когато знае, че аз ги чувам отговаря - "е, сега не ме питай такива неща" с един тон все едно всеки момент ще се разреве /този начин  на поведение като иска да постине нещо от баба си го е научила/. А аз с пръст не съм я докоснала. Примерно съм й казала да си съблече пижамата и да си облече дрехите, да си измие зъбите и така да седне да гледа телевизия.
Когато останем обаче повече време сами с нея тя се отпуска и разбира всичко, което й говоря. Разбира, че искам да я науча на хубави работи и дори й е приятно. Разказва ми как баба й говори глупости за мен, как крие храна от мен и моето дете и как дядо й  само повтарял как нямали най-после да се разделим с баща й. И казва, че иска да съм й майка, но баща й й забранява. Смеем се, забавляваме се трите заедно с моето дете. В момента, в който се чуе по телефона с баба си, дядо си или баща й се върне от работа започва да гледа тъжно / все едно досега съм я тормозила/ и да говори едва-едва. Е, представете си към едно дете ако като се върнеш от работа или го чуеш по телефона първата ти приказка да е "Някой днес да не ти е направил нещо, тя как се държа, страх ли те е от нея, можеш ли да говориш и т.н." И то веднага става свито и след време само мен пита - кога пак ще се смеем? Та такива работи объркани.

Първо искам да кажа, че не исках никой да обидя с моите думи! Не съм от онези, които пишат само за да се заяждат или да нараняват другите. Исках просто да дам своето виждане за проблемите, съдейки за нещата от вашите думи. Аз не зная цялата истина, нито съм психолог, за да мога да дам най-точната преценка на ситуацията... Просто от моята гледна точка нещата изглеждат такива. Понякога сме слепи за някои неща, които изживяваме и след време като погледнем назад виждаме нещата вече от друг ъгъл и преценяваме ситуацията съвсем по различен начин... тогава си викаме лелеее с какъв акъл сме били тогава... ама в момента заслепени от чувствата не си даваме сметка и не можем да преценим трезво нещата... Всеки изживява такива моменти рано или късно.
Затова моля ви, не се обиждайте, ами обмислете всяка дума и всичко казано, защото нали именно за това се пускат темите – за съвет, мнение, помощ в дадената ситуация и т.н. и всеки имащ желание си е казал мнението, всеки вижда нещата от различен ъгъл и целта е да ви се помогне да видите нещата отстрани, безпристрастно и да си направите изводите...  Понякога истината боли, но по-добре е някой да ви “отвори очите”, отколкото да си живеете в измисления от вас свят.
 
mily – ти вече имаш едно дете от предишен брак. Би трябвало да си наясно какви права има или може да има един баща. А замисляла ли си се, че той детето може и да обикне, защото може и да му домилее като се роди – все пак му е дете, а теб дали ще те обикне повече... А сега си представи и другия вариант - Ами ако един ден реши, че изкарва достатъчно пари да се грижи и за двете си деца, а от теб вече няма нужда.... При евентуален развод съдът може да му даде бащинските права ако прецени, че той може да се грижи по-добре за детето... Свидетел съм на такъв случай с моя приятелка. А може и да “бутне някой лев” на когото трябва и пак да си вземе детето... Така, че това “Едно дете отгледах сама, мога и второ” може да ти изиграе лоша шега в един момент и това “да му искам разни разрешения” да бъде най-малкия ти проблем...Всичко това разбира се е лошият вариант....
    Искрено се надявам това да не се случи при теб  Не ме разбирай погрешно – просто ти давам още нещо, над което да помислиш. Иска ми се всичко да се развие по най-благоприятния за теб начин, да си щастлива със съпруга си и децата ви и да се оправят нещата. Искрено се надявам да нямаш проблеми и да имаш едно прекрасно голямо семейство, да си обичана, уважавана и желана. Няма по-хубаво нещо от това! Желая ти късмет и много щастие! 

Mila_mamo – много късмет ти пожелавам, щастие и едно здраво бебче на финала, което да отгледате с много любов в едно здраво семейство! Виждам, че правилно си разбрала моите думи към теб и напълно съм съгласна с това, което пишеш “ да успеем да разберем какво търсим, за да се научим да го намираме, както и да преценим какви компромиси си струва да правим в името на семейството!” Много е важно човек да го осъзнае,  да вземе живота си в ръце  и сам да бъде строител на своето бъдеще. Дори в Библията е казано “Каквото посееш, такова ще пожънеш”, затова трябва да се сее с разум!
Още веднъж ви пожелавам много щастие! Бъдете искрени и открити един към друг, споделяйте добро и лошо и не забравяйте, че най-важна е Любовта! Някъде бях прочела следното “Ако имаш любов, значи имаш всичко. Ако нямаш любов, няма значение какво друго имаш”, затова ви пожелавам да имате и да пазите най-вече Любовта помежду си! Успех! 

Mera9
Когато сме двете детето му е ясно, че не съм му враг. Но през всичкото останало време ако 10 души ти мелят на главата точно обратното .... !? Какво да кажа като на сватбата ни тя му се разсърди защо не се женил за нея, а за мен?! Защо не спял с нея, а с мен?! И това защото когато преди сме ходили при родителите му те винаги настройваха детето - баща ти трябва да спи с теб, а не с нея /т.е. с мен/! И не са само те .... към тях се прибавят и другите баба и дядо / айде за тях поне е малко обяснимо/, 2 лели, чичо и още прабаби и прадядовци и т.н.
Аз разбирам ако с бащата сме на едно мнение, всичко ще си дойде на мястото, но той казва - остави ги да си говорят, какво толкова .... и в същото време усещам, че наполовина е на тяхното мнение. Ами да си е стоял сам с детето, да си спи с нея, защо му беше да ми идва и да ми живее в къщата и да притеснява и майка ми, и болната ми баба, и дъщеря ми .... Ама нямаше къде да живее и хоп - у нас. И като забогатя .... си вирна носа как можел вече сам да се оправя... И пак ще кажете - за какво ти беше да се жениш за него?! Ами защото исках семейство, защото смятам, че не става "приятеля на мама" ... или като отивам да вземам малката от градина преди - "тази е една леличка, с която баща ми живее" ... Мисля, че семейството е най-важната социална единица в обществото и от семейството зависи понататъшното развитие на детето и ориентираността му, да не говорим за ценностната система ..... Не може - един мъж да дойде да живее у нас при мама, после му скимна да живее отделно, после пак у нас и така ... И какъв пример се дава така на дете?!
НАй-интересното е, че мъжът до мен може да бъде страхотен - може по пет пъти да отиде до магазина и всеки път като се върне да ме целува и да не се изнерви нито веднъж, че все съм забравила нещо да поръчам; може да се грижи за домакинството идеално - пране, простиране, гладене, закуски, вечери /е, малко с готвенето не е наясно, но обикновени неща може, пък аз такива обичам/, чистене, помощ отвсякъде, от работа ще излезе да да ме закара където трябва ....., отпуск ако трябва ще си вземе .... , а за деца - толкова много слуша, че му се качват на главата. И тази красива приказка - първите 2 години. ЗАтова аз знам, че може да е добър стига да поиска.  После точно обратното - един път да тр. да отиде до м-на - нерви и мърморене, за да ме закара някъде - пак викане и проблем било, за помощ вкъщи - не било негова работа... Та как се казваха хората с раздвоение на личността?! ..... Преди само ми приказваше как родителите му били злобни, сноби и т.н. и как не иска изобщо да имаме нещо общо с тях, сега - даже заведе майка си на еднодневна екскурзия без тя да го моли. А ако искам заедно да отидем някъде двамата - било губене на време...
В момента - понякога се държи страхотно, друг път - ужасно ... Върви, че разбери .... Но явно не си внушавам след като всички около нас го забелязват и ми казват - абе този човек много странен е  станал, даже и погледа му е някакси ... особен ... И най- се убедих и дъщеря му като му каза, че е прекалено нервен към мен и така се държи от време на време, че все едно иска да се отърве от това, което го питам ....
Ама и аз съм една ... само с него се занимавам ... Лошото е, че всичките ми приятели са в чужбина или са създали семейства и си живеят с тях и не се интересуват от останалите ...  Омръзна ми да се мъча покрай тези глупости, искам да имам с кого да изляза без да се говори за проблеми, да се забавляваме, да е весело ... Не пуша, не пия и много отдавна по дискотеки не ходя, но мисля, че има други много по-забавни неща, които можеш да правиш с приятели, стига да ги имаш!

Smeshulka Единствено ти ме разсмя и развесели! Откъде ти е до болка познат проблема? Да не би и ти да си имала такъв?! Интересно ми е някой със същия проблем как го е разрешил, въпреки, че при всички хора е различно.

До Mera9
Благодаря ти за разбирането, и аз смятам рано или късно да се разделя с този човек. Говорили сме много пъти с родителите му - ако ги чуеш от страни ... дава ли мило и драго да се разбираме с детето... Само да не съм си мислела, че говорели лоши работи за мен, изобщо не било вярно / само дето тръгнаха да ми посягат и обиждат  пред детето/. Пълно лицемерие! Едно говорят пред мен и мъжа ми /и той им вярва/, а  детето само ми разказва какви глупости говорят против мен и моето дете. И после я карат да каже, че си го била измислила.... И те са тъпи и прости селяни .... А бабата и дядото от страна на майката, както и лелята в началото се убиваха да ми звънят и да ме кълнат / курва съм била, да съм се убиела дано и разни такива ..../, а на детето само това говореха - майка ти колко беше хубава, а тази каква е ..... /е, смея да твърдя, че не съм грозна  /. Та с тях не искам да говоря, мисля, че мъката им е била прекалено голяма и сега си го изкарват на мен. Хиляди пъти предпочитам лошото да не се е случвало и сега детето да си има майка. На най-големия си враг не пожелавам да остане без майка!  По-скоро ме дразни факта, че в началото мъжът ми заставаше на моя страна и ме защитаваше от тях, а сега дори на кафенце сяда с тях / хората, които ни кълняха да се убием с колата/.  На рождения ден на детето му аз не мога да присъствам, защото те щели да идват и т.н. Как можел баща й да си намери точно такава като мен, че и с дете ... /като че той е без дете/. А всички мои роднини - като принцеса я гледат. Но вече отсякох - щом неговите роднини обръщат внимание само на неговото дете, и моите роднини -  внимание само за моето дете ....
Та да си вземат сина и внучката и да се радват на щастлив живот ....  Те ще похабят детето  възгледите му ще изкривят .... Не крия, че понякога съм строга / а хиляди пъти повече към моето дете/ и казвам - измий се, намажи си сама филията, среши се, оправи си стаята и разни такива ежедневни неща ....... Глупости - как ще съм карала едно седемгодишно дете да прави такива неща .... то горкото, като му дойде един ден до главата само ще се научи ....
Да си го учат ...... с лигавене и още спане при баба и дядо .... а иначе детето е много умно, красиво и бързо възприема! Но повече не мога да се боря за нея ... в крайна сметка аз не съм й никаква.... да си я възпитават!

До Mera9 и Smehulka
Много Ви благодаря мили момичета за разбирането, отзивчивостта и затова, че се ангажирахте с мен!!! Имах нужда от кураж! Притеснявах се да не би да си внушавам за разни неща! Но сега вече се убедих,че съм права! Скоро му казах да си събира багажа и да се маха / след скандал/, ама той отказа ... вечер било, къде да ходел с детето вечерта /живеем на квартира/. После дойде да ми се извинява ... "Интереса клати феса".  Сигурна съм обаче, че ще има още много караници и скандали ... то веднъж започне ли се .... край няма! Затова само е въпрос на време кога ще си изпусне пак нервите....
А на вас двете пожелавам щастие, обич, вяра и най-вече здраве!!! Mera9, точно така, дръж изкъсо малкия, сигурна съм че не си по-малко строга и с твоите деца, не се предавай!
А Smehulka незнам какъв е твоя проблем, но ти пожелавам да го разрешиш по най-правилния начин и да си много весела и засмяна, какъвто е ник-а ти