МНОГОДЕТНИ МАМИ

 Боже,аз чета Наталия на 41 и 2 г.и недоумявам.Явно в този мрачен ден мозъкът ми трудно се събужда.
   Анайс,не знам дали се оплакваш,но така звучиш непрекъснато.Тук всички сме минали по твоя път,много от майките в момента са като теб с малки деца,с малка разлика,но три или четири на брой и не мрънкат,а се наслаждават на майчинството си,а някои от нас не са се отделяли и за 1 ден от децата си и всички сме единодушни,че това са най-хубавите ни години.Въпрос на нагласа.Гледай на живота по-ведро.Това го цитирам за теб:"Животът е хубав и красив.Той ни се усмихва,когато ние му се усмихваме,и се намръщва,когато ние му се мръщим...Честит е само онзи,който се е научил да намира щастието не в идеални условия,а в такива,с каквито е заобиколен...Вие носите щастието в самия себе си или няма да го намерите никъде."Петър Димков
 Анаис, какво си завършила,че си държала мед. изпити?
Въпреки мокрото време желая хубав ден и да няма повече болести.

Здравейте сладурки,
Цоци,ето брой ме и трети път в този месец  ,lariva ,вашата Виктория е все едно моята Естел,моята и тя е мъжкарана от всякъде,а за розово лилаво ,паети и рокли не ще и да чуе.Голяма мъка ми е ,защото въобще не иска момичешки неща а пък аз много искам да я кипря като момиченце ,но гледам да се съобразявам с нейните виждания и само лекичко я побутвам в женския свят без много много да се усеща.
Теди, не му се сърдя на Илиян ,ама много ми идват вече капризите му в последно време. Пусни снимки да видим как е бил купона де!Сестра ми е леко луднала ,защото и тримата и синове са болни и криви.
Наде, за сега коня си остава в мечтите на госпожицата и когато някой ден си построим къщата на село ще го получи евентуално  Anaise ,давай смело соево мляко и не се притеснявай.Можеш да му приготвяш и туфу със зеленчуци и зехтин и лимон,много е полезно и вкусно.Картофи с туфу на фурна също е прекрасна комбинация.Със соево мляко можеш и кремчета да му правиш. picaso ,много сладки момиченца имаш ,изглеждате щастливи на снимките.
Отивам да работя ,наоколо съм и ще ви следя из късо да знаете!

МАрги,нали ще ми позволиш ...

"Животът е хубав и красив.Той ни се усмихва,когато ние му се усмихваме,и се намръщва,когато ние му се мръщим...Честит е само онзи,който се е научил да намира щастието не в идеални условия,а в такива,с каквито е заобиколен...Вие носите щастието в самия себе си или няма да го намерите никъде."
Петър Димков

Кратко и ясно ....така е !

Абсолютно подкрепям!

Анаис, не се сърди....Но тук май оплакващите сред мами с повече от 2 деца - няма. Нищо,че някой от тях са с породени деца, малка възраст, живеят на квартира и т.н. Май гледаш много идеалистично на живота....няма лошо....Но и да се живее постоянно в свят-утопия и да се търси такъв - не е здравословно, дори влияе и на психиката. Като момиче с 3 висши образования - би трябвало да го знаеш и би трябвало да знаеш,че лесни неща в този свят няма. Всяко нещо се заплаща...Включително и това да имаш деца. Всеки прави жертви, всеки се е отказал от нещо, при никой не е пълно и равно. Но пък и никой не съжалява и не се упреква за избора си!

Ако тук някой се оплаква, то не се оплаква, а споделя и търси решение....А ти така и не намери решение вече толкова много теми. Не си мисли,че ние не преживяваме своите сиви и облачни дни. Дори и в момента. Но с рев нещата не се оправят. Да, плачем......, но се стремим след това да станем.....Стремим се посоката да бъде - падане-ставане, а не ставане - падане(вярвам схващаш разликата.....)

Чети, остани малко насаме със себе си, дай си почивка, явно имате финансови възможности(финансови възможности, които някои от момичетата тук нямат, но пак го карат ведро), позволете си някаква почивка, не е чак толкова тягостна почивката с деца, дори и малки. Всичко си има своя чар. Потърси разрешението на проблемите в себе си, не чети много медицински книги и не си мисли,че всички болести са върху вас, просто се успокой, намери си занимание извън децата - толкова висши образования, изкарани курсове, финансови възможности - явно няма да ти е трудно и невъзможно. Намери начин да виждаш радостта и красотата в малките неща от живота! Другото ще се подреди от само себе си!

Ние сме тук, ще те подкрепим, но и ти се подкрепи и ти поискай да промениш себе си и философията си. Защото....промяната в обстоятебствата около нас, често започва от промяна вътре в нас първо!

С най-добри чувства! 

Здравейте. Искам да ви попитам - ходите ли сами с децата на почивка например. Под сами разбирам без милото / /.
Аз вече трета година /започнах докато Боб беше на 9 месеца/ ходя по 2 пъти годишно някъде сама с тях. Имало е случай да съм с приятелка и нейното дете, както и със сестра ми и племенниците, но и сама съм била. Мъжът ми е много натоварен лятото и аз какво сега да правя     . Това са ми най най хубавите моменти - децата ме слушат и им се отдавам напълно - страхотно е. Тази година вече съм се записала на лагер в Хисаря и вече се оглеждам за моренце. Споделете вие правите ли го .... Пък може да спретнем една малка почивчица / поне петдневна/ някъде  .
Не би трябвало да взимам отношение защото не съм много редовна, но пък да си кажа - Анайс наистина или се оплакваш или се изтъкваш. Не искам да те обидя и се извинявам ако го приемеш така, но замисли се.
Много прегръдки на всички, най вече здрави дечица, защото при нас вече пристигна новият грип и е ужасен. Пазете се
Цоци относно линийката - надявам се скоро да сложа още една/ех ако е  двойна - и аз като теб мечтая за близнаци/ 

Цветимира, на мен веднъж ми се случи да ходя на море сама с децата. Мъжът ми обаче ни закара дотам, че не съм много уверена като шофьор. Беше много хубаво, понеже бях с приятели, возех децата насам-натам по различни плажове. Даже ми повериха и три по-големи момичета да ги развеждам, те пък ми помагаха с моите деца.
Понякога си мечтая да хвана колата и децата и да хукна на някъде, спира ме само страхът от пътищата и многото нетолерантни шофьори наоколо.
Но ако имам компания и се движим в екип две-три коли мисля че ще се престраша. Я кажи какъв е тоя лагер в Хисаря, че децата много обичат да ходят там.

Ти си една всестранно развита личност! Просто съм умопобъркана от възхищение ! Останалото Цоцоланка (ей, пак ме превари, Свате!) и останалите мами са ти го казали достатъчно ясно! Ти май забравяш, че тук болестите, грижите и лошите моменти са около 1.5 - 2 пъти повече от твоите (по обясними причини), но това не пречи да сме позитивни, щастливи  и горди от избора си! И... да ти кажа откровенно - май не сме от една мая с тебе...

Пикасо, художници сте! Признай си! Тия красоти не се правят ей така! Ти също си млада и красива!

Ларива, и вие не падате по долу! Я, разкажи как се решихте след близнаци не на едно, а на цели две съкровища?

Цветимира, от 9 години (след раждането на малкия син) прекарвам лятото на нашата вила. Тати идва събота и неделя, но и пропуска чат-пат, такава му е работата. Яздят коне и ... прасета, ядат истинска храна, от ставане до късно вечер са навън откривайки света - незабравими мигове, които иначе в града са немислими! Когато най сетне дойде отпуската на тати, обикновенно ходим на море, но и сме си оставали на вилата - там е такава тишина и спокойствие, такъв релакс, дето никъде другаде не сме открили... Та, така, де, на въпроса ти - по два-три месеца годишно съм сама с децата. Друг път ще пиша колко ми е тежко, трудно и как не издържам...

Aз пък никога не съм била на почивка сама с децата...и не бих отишла...страшничко ми се струва

Мноооого време ми отне да се науча да си почивам...навсякъде сме пълен комплект и добре си спомням как отравях семейната почивка на морето с моите депресии...Просто исках всичко да е перфектно и идеално...и понеже никога не беше...мозъка ми не можеше да се излючи от грижите, проблемите, сметките ...Отне ми години да се науча да се наслаждавам на времето с децата, да ценя всеки момент и да се радвам на всичко, което имам, истински да си почивам и да се отпускам...Съжалявам за изгубеното време, но какво да се прави - уча се бааааавно...но пък сигурно и стабилно....Сега малко неща ме изкарват от равновесие...мозъка ми е добре загладен и промит , нервни клетки почти липсват  и съм способна  да си почивам навсякъде и по всяко време.

ДИП, ИСКАМ И АЗ НА ВАШ'ТА ВИЛААААА!!!! Е, имаме си и ние наблизо готино село, където децата много са играли и лятото е рая, към който бягаме от ада в града, но много ми се ще да пояздя едно....прасенце

Аз досега не съм била сама с децата на почивка, а и не искам. Мъжът ми работи много, често пъти е в командировка за по няколко месеца (напоследък не е ходил, слава Богу, ама знае ли се?), когато си е в София, понякога се прибира след като децата са заспали и е толкова изморен, че едвам успяваме да си кажем "Здравей" и "Лека нощ". Затова почивката я планираме за цялото семейство, че да има време децата да си поиграят повече и с тати. А и аз си почивам по-добре, когато сме заедно. Иначе ... не мога да заспя, ако той не е до мен. Още съм влюбена. 

Цоци, направо съм за посипване с пепел.... Чета редовно, но не пиша - пу, как не ме беше срам Обаче докато реша да напиша нещо и... преценя, че не става... - не обичам да разказвам за продължителността и интензитета на летенето на метла (което неминуемо ми се случва всеки ден ), нито пък за вида и естеството на грижите у дома...

Интересни неща - ами срещат се, от всякакво естество. Например вече не сме Петленно семейство, а ШестЧленно - имаме си заек. Момиченце, но се казва Пухо Децата са супер щастливи, аз - обяснемо НЕ. Вчера вече ми опика един килим и снесе ситни,ситни на-на-на... И бързам да ги събирам, преди малката да ги е помислила за бонбонки, та да ги яде... (те са малки, кръгли, тамън като малки бони, само дето са сиво-черни...абе гадост...) Иначе със заека е смешно пък и по-уютно... някак още една душичка, макар и заешка, се усеща у дома...

Децата - големия днес е на екскурзия на Витоша. Закъсали автобусите, детето звъни сто пъти, че не могат да тръгнат, че все назад вървели... Хайде, организирахме извозването на децата наобратно (с пригодни за снеговете коли), те пък - хоп - тръгнали... Хайдее, отбой...

Малкият вече е щастлив, е е във въканция... Все ме пита на кой хотел ще го водя тия дни... Обяснявам, че това няма да стане и ще си "хотелстваме" у нас, а той пак...

Иначе за ежедневието - аз действам леко,леко по онзи въпос дето не искам да го обсъждам по форумите. Когато стане, първи ще разберете, а на Радето специална покана ще пратя Същевремнно чакам с нетърпение 15 февруари, когато ще дойдат резултатите от едни изпити, по които се потих октомври и ноември, че от тез резултати зависи и как ще ми се подредят плановете за годината напред...

Та такива работи покрай нас...

Ще продължавам редовно да ви чета, и покрай Нова година пак ще драсна туй-онуй да ви шушна 

Много усмивки и щастливи и здрави дечурлига 

Хубав и спорен ден ви желая
Добре дошли на новите мами   
Русалана,съгражданка?????

Скромно .....но от сърце 

Здравейте,момичета Благодаря на всички за топлото посрещане и че ви има!!
Честно казано зарадвах се,че има и други момиченца-мъжкарани Все се упреквам,че може би не е правилно да й позволявам на Вики да е такава,ама как да стане като и аз съм била такава
За почивката сама с децата  съм ходила,допреди да се роди малката,много ме слушат,ама тогава момчетата още излизаха с мен  по разходки,пък от миналата година им е по интересно покрай баща им,използват всяка възможност да са с нас на работа и много помагат,не им тежи на децата ,миналото лято ходихме  за 3-4 дена на морето,момчетата с баща си за риба с лодка в морето,момичета с мен по разходки,а после заедно на плажа,вече сме мъжки и женски отбор.Сега и възможност да имам не тръгвам никъде сама,признавам си без бой,че ме е страх
(х)Дива ирландска пешеходка как да ти кажа Още като се родиха момчета половинката искаше футболен отбор,аз пък като поотраснаха все се чудех колко ли е лесно да се гледа едно бебе и да не смяташ всичко двойно Снаха ми забременя и аз малко след нея Имам слабост към бебетата,видя ли бебе покрай мен и искам и аз да си имам С малката закъсняхме щото нямаше бебета покрай нас Моя 2 год. ми подхвърля за бебе,аз се ослушвах,мойта приятелка забременя и аз няколко месеца след нея Да не казвам,че сега чакам да стана леля пак и ми минават едни мисли да проверим рецептата за близнаци а, моя вика стоиш срещу точния човек,та да видим какво ще излезе
Честито на рожденника днес да е жив и здрав и много да радва мама и тати   

Теди, честит ви пораснал Анди!

Да ви е жив и здрав, все така целеустремен и любознателен!
(Нищо, че пожеланията ми са на патерици, пак са от сърце!)

Честит Рожден ден на Митко!
Много късмет и усмивки!

Гледам, че са се появили нови мами - все хубавици и умници.   А дечицата - приказка. Добре сте дошли!

Пешеходке, пак ме разсмя с твоето сватбено пътешествие. Ама не разбрах - имаше ли, нямаше ли... И с кого, в края на краищата...

Нашият гуру за последно ни писа от Белагола, свещено място за джайнистите. Ама аз веднага се усъмних с това име - хем бела, хем пък и гола... Нещо на мисли за Кама Сутра ме навежда... Добре, че вчера получих и-мейл, че са пристигнали в ашрама на Саи баба, а там сексът е под запрещение, та се успокоих.

Наде, издателство Регалия имат много хубави сборници, мисля, че ще ви свършат работа. И не се поддавай на провокациите, той нарочно те пробва как ще реагираш. Покажи му, че ти командваш парада. Постави някакви граници: "Ще правим това и това, едва когато си свършиш работата със задачите". Да си знае момчето, че има отговорности и те са преди удоволствията.

Теди, списанието се разпространява по моловете и големите магазини, доколкото разбрах. Малко ме хвана яд, защото разговорът беше почти 2 часа, разказах толкова много за Клуба, за държавната политика (по-точно за липсата на такава), а накрая - само няколко откъслечни фрази. Но здраве да е. Самият факт, че все по-често започнаха да показват многодетните семейства като щастлив и достоен избор, е голяма стъпка, която направихме всички заедно. Включително и със съществуването на тази тема. Всяка една от нас направи така, че за МНОГОДЕТНИ МАМИ да се говори с респект и мъ-ъ-ъничко завист. И вероятно има и такива семейства, които са се колебали дали да се престрашат за още едно детенце и нашата общност е била мъничко зрънце, което е помогнало да се наклонят везните в полза на живота. Такива мисли ме правят щастлива. Благодаря ви, че ви има.

Голямо порицание сте ми хвърлили ей. Незнам само как съм ви оставила с убеждение че мога да съжалявам за избора си да имам деца   те са абсолютно планирани и желани. никога не сме съжалявали. дори искам 3 не само  защото съдбата е определила да имаш близнаци и да станеш многодетен. просто на теория имаме всички налични условия да ни е по леко с децата. както казахте докато са малки физически е доста тежко. и недоумяваме защо все не става при нас. без да си мислите че се фукам или изтъквам........но с мъжа ми сме положили доста време и усилия да се образоваме и квалифицираме. нещо което и вие бихте желали за децата си , нали? е сега ни е момента да го използваме А НЕ МОЖЕМ защото няма кой за едно денонощие да ни отмени. можем да си намерим много по добри работи и заплати, да се опитаме да си променим живота към по добро. съжалявам но не мисля че трябва да имам 5 деца и да работя като продавачка цял живот само и само за да им метна една торба ядене на масата. нали видяхте статията за Анжелина Жоли. е не съм Анжелина,но нямам нищо против нейните 5 бавачки, чистачки, и какво ли не. защото 15 години сме се побърквали да учим целенасовено и може да си позволим добри работи и заплати, по добър  живот от  двустайна панелка на изплащане и живот от месец за месец... представяхме си просто, че имаме баби и че ще се включат в отглеждането на децата до 1 клас, но не би. не мислех да ви го казвам, но си пиша с едни мами от Англия, които никога не са оставали сами с децата си. като разбраха че аз сама гледам моите /само 2 са/, направо изтрещяха. попитахаме как не съм се побъркала, как е възможно да не излизам насам натам сама, да работя или уча /те ходят на курсове, сменят работи/, а като разбраха и че с мъжа ми никъде не сме ходили, сигурно си помислиха че сме пред развод   за справка и те са с две деца и с по 2 баби или дядовци.
спирам да спамя  темата,наистина търсех сходен опит и съвет. явно и аз съм от партията на маминкаваня т.е. от бавнозагряващите за някои неща   въпреки че искам още едно дете /затова и споделих нещата които ме тормозят тука/ си мисля че човек трябва да живее своя си живот, а не живота на децата си. прочетох различни гледни точки ваши и от други форуми и наистина е време да размисля кои са ни приоритетите. много ви благодаря на всички   и не сте прави че нищо не се  е променило при мен....гледам много по спокойно на нещата. прави сте че е по добре да си изживееш спокойно и щастливо майчинството. колкото толкова. постигнах съгласие с себе си, че когато и ако мога тогава ще работя. децата ми винаги са били най важни, но понякога ме прихващаше бясно  желание за работа. просто от 5 години стоя в къщи. и ако накрая стигна до тезгяха и там ще ми е добре. изобщо чувствам се добре че ми отделихте толкова време и ми дадохте  различни мнения - много благодаря   с това мисля да закрия темата  

 Маминка Ваня,има и по-бавни от теб,за жалост.Аз започнах да се уча след като се роди Деян,много ме промени това дете,станах по-спокойна,по-търпелива,по-толерантна.Преди това все едно мен си цитирала.Съжалявам за много пропуснати мигове,за това,че съм тровила не само своя живот,но и на децата заради глупости.Но при мен то е и въпрос на възпитание,насадено от майка ми,аз пък без да искам съм го предала на дъщерите си,особено на голямата, и сега се боря да го изкореня,обяснявам,че онова с червените букви е вярното,и че трябва да се наслаждаваш на всеки миг.Много научих от вас и продължавам да се уча,нищо че сте по-млади.Най-важно е да сме живи и здрави,всичко останало ще се нареди.
 На почивка само веднъж съм ходила сама в Сандански,като бяха малки каките,беше много хубаво,а на морето всяка година на плажа сме сами с децата,защото тати не обича плажуването и през това време е на риба.Не че ми е приятно,но свикнах,защото така и ние си прекарваме добре, и той,по-добре, отколкото да седи до нас и да мрънка.