Вече не издържам!

Единственият вариант е да говориш със съпруга си., да се изясните.Той трябва да застане зад теб.
А може да се опита да пренесе моделът от своето семейство, на който цял живот е бил свидетел.

Изпревари ме 
Към авторката - единственото разрешение (без крайности като - зарежи го!) е да си поговорите с мъжа ти. Това са неговите родители и реакцията трябва да дойде от него.
Казвам го също от личен опит. Свекър ми имаше този навик (живее в друг град и пътува много) да пристига без да предупреди. Има си ключ - ако се наложи нещо пък нас ни няма. Проблема беше, че освен, че не предупреждаваше, влизаше като у тях си. Чукаше вяло  , но все пак чукаше. След почукването не ни даваше и секунда време преди да влети. Е, влетя една вечер кoгато ние си бяхме надули уредбата в хола и ...  . Три седмици след това като ми говореше не смееше да ме погледне в очите.
Иначе проблемите ми със родителите му се разрешиха, когато седнах и внимателно (без да ги обиждам) поговорихме с мъжа ми. Верно, че пуснах и една две сълзи (мъжа ми не може да трае като се разплача). Той им каза директно как се идва в Нашата къща и какво очаква да е отошението им към мен. "Жената си е моя, къщата също, на който не му харесва - има си и къща и жена. Тук само НИЕ с жената взимаме решения. Ако тя каже нещо - все едно аз съм го казал." Тогава ми се видя, като че ли малко грубо, но сега, като го погледна от позицията на 12 години по-късно - прав си е бил миУото.   

Никога не съм познавала хора, които идват неканени или влизат и чакат да им сервираш. Наистина никога.

Много лесно се дават съвети от типа "изнесете се на квартира", "ако той не иска, изнеси се ти сама с детето" .
Но приложими ли са?

Да погледнем малко по-прагматично, а не само да си чешем клавиатурите.

Да се изнесат на квартира посред зима, с 3 месечно бебе, при условие, че имат апартамент, на който са направили ремонт, обзавели са (предполагам) стая за бебето и на всичкото отгоре изплащат заем в момент, когато банките вдигат лихвите през месец...

Според мен решението е по-скоро в повече споделяне (не мрънкане или заплахи) със съпруга, малко хитрост: смяна на бравата, поради "загубване" на ключ, тактично отклоняване на посещенията "А, днес ли ще идвате, ами ние няма да сме си в къщи" и др. подобни.

Няма нужда да е зимата, докато намерят квартира и я пооправят, ще е пролет и ще е топло. Аз казвам за себе си, понеже се познавам и знам, че контакт с роднини, които не ме кефят, не мога да търпя и 1 ден. За който е търпелив и има здрави нерви, може и за постоянно да си откара в дома на свекърите, разбира се. Аз например съм склонна на направя много компромиси заради мъжа си и семейството, но да живея така - не бих могла, даже и да искам.

темата е за да споделяме мнения, това е моето, никой няма да тръгне мен да слуша, ако отвътре му идва да направи друго 

Аз също. Чак не ми се вярва, че може да има толкова (извинете ме за израза) прости хора.

И не престават да ме учудват мъжете в тази ситуация. Не мога да си представя дори моя мъж да ме отсвири по подобен начин, разказан от авторката. Може и да му се искало да не се съобрази с моя милост , но смее ли?
Та в този ред на мисли, освен мъжа май доста голяма заслуга за положението имаш и ти. И не бързай с "изнасянето с детето" и "зарежи го " (ужасно мразя тази емотикона, мисля да пусна петиция да се забрани)
Пробвай да му обясниш нещата 'со кротце, со благо". Ако не става така, може и да се "тръшнеш" няколко пъти, но се научи да си извоюваш победите. По думите ти ми се струва, че си се оставила в това положение и си тровиш душата заради разни прости хорица, които може поне да опиташ да поставиш на мястото им.

Успех!

malko zaence, за да се направи всичко това, което ти си описала като малки хитрости, предполага наличието на нещо много фундаментално - съгласие на съпруга. Според мен проблемът се корени много по-дълбоко от идването на мама и тате по всевъзможно време. Още в началото авторката беше написала как спорът тръгва от това, че апартаментът е на съпруга й, тя е дала пари, за да участва в ремонта, но сега той иска тя да участва и във вноските за кредита за ремонт. Дотук няма нищо ненормално, но!!! ... имаме бебе. Тоест те още на фаза "натъкмяване в ново жилище" са си влошили отношенията. Цитирам: "Сега докато съм в майчинство продължавам да работя и моят мил мъж само прави сметки кога ще имаме достатъчно пари за тоя велик кредит и ме притиска да го върнем ....". От всичко изписано по темата си вадя извода, че съпругът е човек, който е толкова тясно свързан с мама и тате, че докато не му се случи нещо по-шоково, явно няма да му дойде акъла. Това е човек, който очевидно не е самостоятелен, не се е научил да носи отговорността за семейството, което съвсем доброволно е създал и очевидно няма намерение да си нарушава статуквото и дори съпругата и малкото бебе не са в състояние да го трогнат. Гарантирам ти, че сигурно на 80 процента от жените в този форум мъжете им не ги пришпорват на 3-тия месец да работят, да изкарват пари за кредити, а си напъват задниците сами. И всъщност проблемът от парично-семеен прераства в проблем на незрялост, защото от цялото описание на лирическия герой лъха точно това. Не може мъж със семейство, с малко бебе, да се държи като пълен инфантил и да се опитва да се прави на мъж на чужд гръб. Празнуват всеки месец на бебето, у тях е като Аврамов дом денонощно, жена му работи, гледа бебе, па сега е и крива, че не плаща вноски по кредит.. И на цялата тая олелия мъж й се прави на мъжага, за да се слуша неговата дума...   Поради всички тези причини считам, че съветите в стил "Квартира", "Изнеси се", са не само приложими, ами и наложителни.

Като чета за такива мъже и направо побеснявам, абе как на всички ни се струва ненормално това държание, а само за тях няма нищо нередно 

Виждам, че много са дали съвет да говори първо, ами според мен тя го е правила много пъти.
Нито да се изнесе е решение, а приказките явно не дават резултат. Може би трябва да се стресне, че може да ви загуби дано тогава му дойде акъл

Относно последния ти въпрос - според мен една жена трябва да обича и уважава мъжа си, но трябва да мисли и за себе си и детето, в случай на нещо непредсказуемо - като евентуална бъдеща раздяла. В този ред на мисли - по-добре да заделяш пари, отколкото да ги влагаш в жилището на хора, които доскоро са те имали за някаква никаквица. Един ден никой няма да ти го признае. На такива хора е присъщо да забравят какво правят другите, а помнят само това, което те са направили, и тяхното синче, естествено.

Обичай си мъжа. Не му говори срещу тях. Когато искаш да го убедиш, че в нещо не са прави - говори единствено и в полза на детето. Това е голяма тактика, която малко по малко помага. НО! Винаги мисли първо за себе си и детето и си имай гръб от собствени средства! Чисто женски съвет.

Би трябвало да Ви е ясно, какво означава това, че въпросният апартамент е на името на свекърва Ви. Ако се стигне до развод, няма да можете да предявите искане за подялба. Той си остава техен, а Вашият принос към него ще бъде трудно доказуем.
Дано все пак да си решите проблемите по нормален начин. Искрено Ви го пожелавам! 

Не мисля, че е така, а точно обратното. Авторката го уточнява още на първа стратица.


Понякога изнервени от битовизмите сме склонни да правим (включвам и себе си, защото и аз понякога търся "под вола теле") абсурдни заключения за незрялост, инфантилизъм и др.
Както и да е. Всеки си има собствена преценка за живота. Не може всички да мислим еднакво. 

А ползата от подобни дискусии е, че виждаме различни гледни точки по един проблем.

О променят се,променят.Но иска крути мерки.Писах в сходна тема каква я свърших аз.Сменях брава 2 пъти,за седмица успяваха да се докопат до ключ и пак промък да видим хладилника,промък да видим какви дрехи имам.Един ден ми писна,лятото беше.Станах от креватя и не се облякох.Останах си по прашки и цици.Направих си културно и едно кафенце и се позиционирах на компа.По едно време пак мууш ключето отключва се и влиза свекъра.И ме вижда и моментално очите в пода.Ама ти що си така,що тва.Е викам ,че у нас съм си,обичам да си ходя гола,горещо ми е.Вчерта сценка,как може така,ще докарате инфаркт на баща ти (е верно бюста ми е миниатюрен ,ма чак пък толко  ) и хвърля ключа на масата.Прибрах си го и повече не се отвори дума за ключ и ненадейно гости.Ползват телефона.Да си знаят,да не случат и на друга колоритна гледка,аз съм силен  противник и в повечето случаи действам безкомпромисно,дори и с цената да се лъсна гола на свекъра.Чий го дири в чужд дом??

Е не знам защо имат ключове свекърите ви, но аз с този подход абсурд да изгоня някого, в смисъл не си падам по идеяата да се разголя, та някой да се сети да си иде, иначе е свежо 

О Тес,те от друго не разбират бе!Да не мислиш,че не съм опитвала с добро?С добро ,с лошо ,с намеци...накрая да сменя брава...Пак вземаха ключ.Втория път като смених бравата сварих свеки да наднича в гардероба,облякла една моя блуза,да се види жената бе.Нищо че аз съм 176 а тя няма и 160,обува панталони да мери...След 2 та смяна взеха ключ от мъжа ми да дойдела жената от ВиК да засича водомера да и отворят и не го върнаха...загубили го уж.Е със загубения ключ отвори като ме видя гола.Дошъл да попрегледа хладилника,то у нас без хайвер от белуга не се сяда на масата...да апне деликатеси дошъл човекот

Свекър ми също има ключ сега от жилището ни.То е наследствено от неговия баща (т.е. дядото на мъжа ми).Не винаги се обажда ,че ще дойде (той идва за малко - за едно кафе),но никога до сегашния момент не си е позволил да си отключи вратата и да влезе вътре.Ако го помоля да мине да полее цветята докато нас ни няма - това е друго.