САЩ- 89 чифта очи, вперили поглед в Белия Дом

Това с контактите/нетуърйкинга не го разбирам. Веднага казвам защо - звучи ми подмазваческо, използваческо, нещо като легална шуробаджанащина.. Да, отварят врати познанствата, но защо? Не е ли в пъти по-лесно да се създаде хубаво впечатление в неформална обстановка като парти, отколкото на интервю? Това не дава ли изкуствена преднина? То и самите места за работа често не се обявяват извън контактната мрежа, поне тук е така..
Всъщност, нека изплюя камъчето - не чувам добре, не мога да нетуърквам качествено и затова сигурно ми киселее гроздето. Затова ползвам онлайн социални мрежи, а когато все пак нетуърквам, гледам аз да водя разговора, защото изпусна ли го, няма начин да наваксам с питане. Но дори и да нямах този проблем пак едва ли щях да се натискам..Повечето хора край мен сапример за самосиндикална успялост.

Да няма обидени сега - казвам си мнението. Аз деля хората на приятели, от които мога да искам много неща и познати, от които не очаквам нищо.

За мен голямата разлика между шуробаджанащина/подмазвачество и контакти, е че в първия случай те назначават без да си много компетентен, а във втория случай просто се сещат да те викнат на интервю да видят дали си компетентен. Според мен в служебен контекст скромността е за хора, които нямат други качества  . Ако не се буташ да покажеш колко си кадърен, може и да не забележат.

Нетуъркването е нещото, което най-много мразя - не съм социална, не завръзвам лесно контакти, домошар съм и изобщо, ако можеше да си седя в ъгъла, бих. 'Ма не може, затова ходя по конференции и събития, колкото и да не обичам. И аз съм от партията на Уинкс и Хиър, дето съжаляват за пропуснат нетуъркинг в колежа.

Май ще трябва и аз да видя какво е то Линкдин и дали ще ми свърши работа.  Лошото е, че повечето хора, които ме интересуват са по на възраст така и не ползват такива средства за общуване (май  )

Това за последващото обаждане ми е слабата страна на мен, много съм зле в това отношение. Иначе и аз предпочитам да говоря с 4-5 човека някъде, но да ги запомня, а и те мен. Открила съм, че няма значение в каква сфера са точно, като стане дума от какво се интересувам все се оказва че знаят някой, който може да ми свърши работа. Обикновено избягвам важните клечки, с които всеки иска да говори, към края на вечерта са се здрависали с поне 40-50 човека и е под въпрос какво и колко ще запомнят.

Предпочитан начин за мен е да нeтуърквам чрез работа, доброволстване или професионални семинари. Някакси по-насочени са разговорите там, обикновено хората са със сходни интереси и могат повече да ти помогнат или насочат.

Ева, пак зависи в каква сфера си търсиш работа, при мен например едно 90% от работните места не се обявяват публично, а дори и да са обявени пак ти трябва едно рамо, за да ти прочете някой резюмето. В началото и аз го възприемах като нещо лощо (май при нас в Бг си е така де), но то реално си е вид self-promotion, не става въпрос за подмазвачество, а по-скоро за "аз съм еди-кой си, интересувам се от еди-какво си, знаеш ли някой, който се интересува от същото." Иначе то си е като парти, поне това на което бях вчера, няма голяма разлика. 

Juturna, аз всеки път като се запътя към такова събиране и имам чувството, че ще ме хвърлят на вълците,  до момента, в който не пристигна там и не завържа първия разговор.  След това става толкова лесно, че обикновено съм една от последните, които си тръгват.

Ева, точно подобна ми беше философията в университета. Все си търсех извинение или причина да избягвам такива събития. Истината е, че за никой не е лесно да се бута да говори с непознати. Обаче, в смутни времена помага донякъде. Гледай на това като среща с нови хора, обикновено е доста интересно като се абстрахираш от ситуацията.

Ева, нетуъркинг е широоооооооко понятие. В него влизат и подмазваческите стискания на ръка, и случайните запознанства, които водят до хубави неща. Примерно моят колеж организира срещи между алумни и студенти, за да нетуърквали студентите. Организирано е така: в голяма зала с напитки се разпределят алумните по индустрия и подиндустрия и студентите минават и си задават въпросите. Колко създават трайни връзки не е ясно, но поне им се избистря индустрията. Ти знаеш аз колко чувам, абсурд да ида на подобно нещо. Избягвам ги най-старателно, даже под диваната като котка се завирам.

Това, което правя обаче, е да следя къде кво става по интернет и да се натискам, когато е удобно, или да пращам фен мейл и да предлагам да си пишем или да правим чат по някаква определена тема, която интересува и двете страни. Имам широка мрежа от хора, които не съм виждала, но сме си близки. За това, което аз работя, този форум се оказа безценен ресурс!

А за връзкарството - според индустрията. Онзи ден шефката ми каза, че още като ми е получила резюмето, го е дръпнала настрана, но препоръката от член  на борда, който аз познавам по професионални причини, е помогнала определено. 

Трудно е за нас тук, защото народопсихологията е друга, възпитанието също. Такива директни запознанства не са приети в България, на тях се гледа точно като на подлизурстване, връзкарство и подмазвачество. Само че тук, нещата стоят различно, и това да познаваш правилните хора може да се окаже решаващо в определен момент. Малко трябва да се надскочи рамката. А че не ни идва отвътре, е ясно.

То май на много малко хора им идва отвътре, поне с такова впечатление съм останала и не зависи дали са местни или не. На мен това ми е една от тактиките например, ако няма с кой да говоря се насочвам към хората по ъглите. Те може да се притесняват, но това не значи, че нямат полезна информация за споделяне. 

Много са ми ценни мненията ви, чета внимателно и се съгласявам.. Ама пак нещо.. 

Атти, ти явно си pro, разби ме с таз стратегия!   

Ами, про, върни се да прочетеш пак за вълците....

жените на партнъри, мениджъри и пр... много добри референти са

да направя запис и да кажа че вече сме в новата къща 
това да се местиш си е жив кошмар -подредбите не свършват  -големите  неща ги пренесохме за 1 ден а сега малките нямат свършване просто пък и да ги пренаредиш на новото място още повече

както и да е квартала ни е много хубав -още на 1вия ден дойдоха комшиите от едната страна и тези  пред нас да се запознаем ,вече и клюкини доста понаучихме (без да питаме)
малко  като в "desperate housewives"  ...ако някой гледа.
скърших си гръбните мускули да боядисвам ,но не ми се плаща $800 за да се боядисат 2 стаи при положение че мога и сама,за нещата които не ги можем ще плащаме няма как.
За щастие баща ми идва след 10 дена  и му казах че съм му приготвила цял списък,но човека не се уплаши...даже се зарадва

Не съм ви чела ,дано не съм пропуснала големи събития!

Здравейте, момичета! Искам да благодаря на всички, които по един, втори или трети начин ни поздравиха за РД на Антъни Кайл, трогнати сме и ви благодарим от сърце!