АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЧАСТНО УЧИЛИЩЕ "Св. Георги" и "Св. София"?

Моята дъщеря учи в Свети Георги. Мога да уверя тези които се
колебаят, че училището е наистина чудесно. Децата са усмихнати , спокойни и ходят с огромно желание на училище. В класа на моето дете има чужденци и това още повече ги стимулира да говорят на английски с тях. Учителите ги поощряват да общуват и в междучасията на английски без да се притесняват. Учебната програма е балансирана, имат специална система За мотивация На учениците и стимулиране на здравословна конкуренция за отлични постижения. Участват На много състезания по БЕЛ, математика, английски и т. н. Родителите получават ежемесечно отчети от всички преподаватели, като са показани резултатите на детето въз основа На ежеседмични тестове и работа в час. Точно сега през месец април има дни на отворени врата и всеки родител може да присъства в които часове реши.
Много се държи на доброто поведение и уважението на личното достойнство на детето. В специални часове по философия се дискутират теми като "свмейството и аз", "приятелството", и др. Пропуснах да спомена че сме в първи клас, а тези часове също са на английски.

Благодаря, Вивия!   
А за тези дни на отворените врати как става записването? Все пак, не може някой просто да позвъни на вратата и да го пуснат в часовете, нали?

До скоро нямах никакви идеи за преместване в "Свети Георги", но след 4 години в Българско Школо ( до 2 клас включително в момента) съм в голяма дилема как да сменя училището на сина си.
Той също е от "нестандартните" деца, но в друга насока - затворен, притеснителен, трудно приспособим към група деца и за 4 години не успя да се впише в сегашното училище и дори попадна под психологически тормоз от друго, доста властно и определено невъзпитано дете, настройващо допълнително децата срещу Яско и допринасящо за пълната му изолация. Затова и се зачетох в темичката тук..........дали наистина в Свети Георги сериозно се работи с "различните" деца и не се оставят на течението, пък да се оправят както могат

Бих посъветвала всички които се чудят как да постъпят да не се колебаят лично да проучат нещата. Аз така направих - питах, четох, рових в нета, но избора го направих след среща с координатора по приема. Проведохме двучасов разговор с нея,  наблюдавах децата, които си имаха нормални занятия и през времето в което бях в училището ги видях как си общуват, дружелюбни са към съучениците си, но най- вече към по- малките ( това за мен беше много ценно). Учителките не се смущаваха от родителското ми присъствие - явно са свикнали да ги посещават и не се стараеха специално за да се харесат... Такива неща ми бяха важни. Може би, на друг друго ще му направи впечатление, на аз държа детето ми да е подкрепяно да опитва, да се развива, да е щастливо, а не стресирано и навиквано.

Здравейте и от мен!
Моят син ще бъде първокласник на есен и аз се чудех какво да правя и къде да го запиша.
Чудя се много за "Свети Георги" и за това благодаря на Вивия за постовете. Би ли дала още инфо, моля?

Да, наистина. Работят с Центъра за психологически изследвания и наистина се обръща внимание на индивидуалните потребности на децата. Моят син още не е в училището, а в детската градина, но се надявам същия дух на толерантност и взаимопомощ да се възпитава и по-нагоре. Децата в градината общуват много добре помежду си и ако се появи някое ново, по-агресивно или невъзпитано дете, останалите любезно се опитват да му влияят, за да стане като тях, да приеме правилата и училищната култура. (аз все пак тайно се надявам при подбора също да има цедка, която да не позволи такива деца да станат мнозинство и да наклонят везната в другата посока)

Наистина работят с "различните" деца. В класа на дъщеря ми има едно твърде енергично дете /ако мога така да го нарека/. Имаше оплаквания от родители. Знам, че с него се занимава психолог. Дъщеря ми сега казва, че има значително развитие в положителна посока.

Здравейте,
Моят син, който сега завърши втори клас, беше ученик и в двете споменати училища. Ще споделя накратко личните ни впечатления и мнения, защото аз самата много търсех /а и сега търся, макар и за други училища/ съвети преди да запишем сина ми. Първата година синът ми беше в Св.Георги. Имахме лошият късмет в рамките на една година да се сменят три класни. Първата не успяхме да опознаем, защото замина за Щатите. Втората учителка се оказа завършила педагогика, но с преобладавщ стаж като брокер на недвижими имоти и без грам познания по англ.език, а училището е билингвално /обучението се извършва и на майчиния, и на английски език/. След като родителите нададохме вой за липсата на качество в работата на този учител /допускаше елементарни правописни грешки и др./, назначиха млада и приятна учителка, от която нямам достатъчно впечателния предвид краткия период, в който тя беше класна. Ако оставим настрана тези неблагополучия, които другите паралелки нямаха, ми се струва, че с достатъчно квалифицирани и добросъвестни учители програмата на училището е добра и съобразена с психологията на децата. Целите са амбициозни, модерни и въобще това, което се извеждаше като приоритет звучи много добре. Но някъде се губи нишката и според мен е в липсата на подготвен персонал. Пак подчертавам, че при другите класове нямаше подобни оплаквания. Отделно от това мен лично ме смути нещо, което си мислех, че е е преодоляно в по-нови времена. Имам предвид различното отношение към децата с оглед родителите. В ден на отворени врати присъствах на един учебен ден и установих, че едно определено дете /рожба на медийно известни родители/ буквално побъркваше останалите и то в часовете /удряше детето пред него по главата, блъскаше безпричинно моливите и учебниците на детето до него, и не само не внимаваше, а през цялото време се държеше предизвикателно и буйстваше/. Учителката се опитваше да се надвиква с него и накрая наказа едно от децата, което не издържа на тормоза на въпросното дете и му отвърна. Учудването ми на края на учебната година беше голямо, когато това дете отнесе всевъзможни награди, характеризища го като супер-надарено, най-съвършено, най-успешно и др.. Този факт ме потресе  защото имах представа покрай многото ми срещи с останалите родители и децата за възможностите и изявите на всяко от децата. Три от тях например бяха наистина много изявени /едното играе балет в постановки в Нац.опера и балет, другото изнася концерти свирейки на пиано и т.н./, а нито едно от тези деца не беше отличено в безбройните категории награди, свързани с изкуство, творчество и т.н.. Въпросното дете обаче пее в кръчмата на баща си. В същия дух- учителят по физическо цяла година не беше разбрал, че синът ми тренира тае-куондо, а учителката по музика- че свири на пиано. Тоест, липсваше личното отношение към децата. Това ме накара да реша, че в училището, въпреки многото думи и декларации, нещата не се случват на практика. И не е достатъчен фактът, че собственичката е много интелигетна, компетентна и разбираща /аз съм й фен и досега/, както и заместничката й Ирена Ценова /много суперлативи и по отношение на нея мога да кажа/, ако липсват достатъчно добре подготвени кадри, които да реализират на практика програмата. Лошото стечение на обстоятелствата при нас беше свързано и с това, че вниманието на ръководството беше основно насочено в изграждането на училищната сграда.
И така, стигна се до преместването на синът ми в "Света София"- прослувотото училище. Съвсем накратко-изключително разочарована съм. Далеч съм от сферата на образованието и за съжаление първото ни дете стана жертва на пълното неразбиране от страна на мен и съпруга ми по отношение на това как трябва да си изберем училище за детето. Разочарованието за нас произтича от два основни факта- пълна липса на индивидуален подход и разбиране на децата,  и методология на преподаване много далеч от европейските стандарти. Синът ми обича да е сред първите и за него беше много стресиращо, че в новото училище децата са по-напред от него в учебния материал /просто защото програмите на двете училища е различна/. Това много го потисна и за да изпъкне той започнал да се държи така, че да предизвиква внимание у останалите. След разговор при директорката, аз, бидейки много притеснена, че детето ми има проблеми, го заведох на детски психолог, който работи предимно в Щатите, и се оказа, че синът ми не само че е съвсем нормално дете, но има и добри качества, които трябва да се поощряват. Реакциите му били съвсем обясними в контекста на съвсем ново училище, нови съученици и т.н.. При разговорите ми с директорката и т.нар. психоложка в училището, ми беше казано преди това, че психолозите само пречели и най-добре било да му хвърля един бой в къщи. Не съм от майките, които се свенят да шляпат по дупетата децата си, но това за боя не можах да го възприем никак. Не стига че детето ми е нещастно, защото му се подиграваха и го тероризираха психологически съучениците му /за което разбра много късно от една майка на дете в същия клас/, ами и аз съвсем да го травмирам. Имаше периоди, в които синът ми се будеше нощем по няколко пъти от кошмари, не искаше да ходи на училище и плачеше в къщи, че го тормозели в класа. Когато се опитах да говоря с класната и с психоложката, те казаха, че вината била в него, защото искал все да печели в игрите и в часовете да е първи. Обждал се без да го посочват, което ставаше повод за многочасови разтговори между мен и класната. Не внимавал достатъчно, а трябвало 100% от вниманието да е в учителя, защото "имали много материал за преподаване". Когато попитах какво направиха, за да го приобщят, те ми отвърнаха, че са пуснали филм за новите ученици. Изводите, които си направихме със съпруга ми бяха ,че приоритет в това училище е това как се усвоява материала и всякакви отклонения по повод на "проблемните" характери на децата са нежелани. От дългите разговори оставах с впечатлението, че синът ми трябва да се държи като студент- да стои минимум 6 астрономически часа, без да гъкне, вперил гжадни за знания очи и уши в учиотелката. Е, моето дете обаче не е такова. Нямаше никаква намеса от страна на учителите в отношенията му с останалите деца въпреки крещящите проблеми. Никаква помощ, никакво разбиране. Напротив, наказваха го именно в моменти, когато трябваше да се действа по противоположен начин. Да уточня- не става дума за хулигански прояви и агресия, а за обаждане в час без да е посочен, за закъснения от 1 минута след биенето на звънеца /че е туткав е така/, за липса на достатъчно концентрация /проявяващ се в това да пита нещо, за което току-що било обяснено и т.н./, за изолирането му от останалите от отбора по футбол защото искал все да е нападател и т.н..
Как пък веднъж не пробваха с добро. Усещането ми през цялото време беше, че децата трябва да са като калибровани краставици- с еднаква дължина и без криви участъци. Същевременно обучението е, не знам как точно да се изразя- суховато, абстрактно, скучно и без грам връзка с реалния живот и природата. Тъпченето на теоретични знания без подходящи за децата методи за усвояване е толкова глупаво начинание. Изсипваха им се за домашна работа едни принтирани листове със задачи по математика, сред които имаше и грешно поставени, и такива, изискващи повече познания от преподаденото. Домашните като цяло бяха обемни и изискваха минимум 3-4 часа за да се напишат. В същото време, гледайки класирането на състезанията по математика, въпреки многото труд, децата от училището не са особено успешно класирани /говоря за началните класове/.  По български език учителката допускаше също грешки, които майка ми -гимназиален учител по български език и литература, констатираше и всеки път се карахме, че не трябва да придиря толкова на един начален учител. А за английския език да не говорим. Въпреки 15-те часа английски седмично синът ми /който е с 5-ца по английски език/ говори по-лошо от дъщеря ми, която посещава от няколко месеца английска детска градина.  За цяла учебна година не ги заведоха в един музей или на друго място извън училището, за да онагледят уроците си. Поне да имаха специализирани кабинети... Всеки човек има определен капацитет психична енергия и зубренето /както е в случая/ черпи именно от тази енергия. За мен такъв тип обучение не е адекватен. Прословутата таблица с успеваемостта след 7-ми клас се дължи основно на усилията на родителите и частните уроци по мои наблюдения.
Извинявам се за дългия пост и уточнявам, че написанато е само мое и на съпруга ми мнение. Не съм споменала за оплакванията на родителите на съученици на сина ми, защото не мисля, че е редно. Само един факт- от първото училище заедно с детето ни напуснаха и още три деца, а от сегашното доколкото знам също толкова.

Аз благодаря за поста, беше ми много полезен /потвърждава доста от нещата написани по - назад в темата/. Аз вече тотално не знам какво да правя ...
Знам, че темата е конкретно за тези две училища, но предполагам всички пишещи тук са се интересували и от други училища. В тази връзка, ровейки, видях, че  от тази есен "Българско школо" се мести в нова сграда в Младост /проекта на която ме впечатли/ , не съм попадала и на крайно негативни отзиви за училището , а и  Младост като местоположение ме устройва перфектно. Ако някой би могъл да сподели информация и за това училище /може и на ЛС/ , ще бъда много благодарна.

Още нещо да добавя, което силно ме впечатли. Изказването на директора на "Св.София" пред мен при споменаването от моя страна на думата "дресиране". Тя буквално каза : "Точно това е думата!э Ние тук дресираме децата." Не съм против дисциплината, даже напротив, но считам, че реда и правилата не се въвеждат с насилие. Отделно от това смятам, че в това училище не просто дресират, а изискват децата да са вече дресирани. Пак подчертавам, че това са мои изводи и не смятам, че всички са съгласни с мен. Има и доволни родители, което само онагледява старата истина колко сме различни хората, а това е най-хубавото на този свят.

"В първата петица се нарежда и Частното основно училище "Света София"."
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/06/11/1843946_matematicheski … azaha_nai-visoki/

Топ 5 училища в България според матурите в 7 клас

1. Софийската математическа гимназия (СМГ)

2. Математическата гимназия в Русе "Баба Тонка"

3. Математическата гимназия във Варна "Д-р Петър Берон"

4. Частно основно училище "Света София" - град София

5. Природоматематическата гимназия "Акад. Никола Обрешков" - Бургас

(изт. Капитал)


Не обичам да споделям тук, но, за да има баланс - ето и моят емоционален разказ:
http://danybon-hlapeta.blogspot.com/2012/06/blog-post.html или http://danybon.com/index.php/education/private-education/93-priv … eta-sofia-concert

В "Хлапета"-та ще намерите и доста мои публикации за Св. София http://danybon-hlapeta.blogspot.com/search/label/%D0%A7%D0%9E%D0 … D1%84%D0%B8%D1%8F.

Наблюдавам училището от 12 години и винаги съм казвала, че ако бях дете, щях да искам да уча там.

Hydrangea, успех!

ето и информация от сайта на Св. София
http://svetasofia.com/postigenia-sedmoklasnici

"Учениците, които тази година завършват нашето училище, се представrха изключително успешно на приемните изпити след седми клас. С гордост можем да съобщим, че 19 деца са приети в Американския колеж, а едно е първа резерва.
Средният успех на випуска от изпита по български език е много добър 5,38, а по математика – отличен 5,62. Това са забележителни резултати, за които горещо поздравяваме децата и техните преподаватели Венета Паскалева и Спаска Йосифова.


Представянето на учениците е следното:


оценки                             брой деца                   брой деца
                                    български език               математика

отличен 5.50 – 6.00              13                              23
мн. добър 5.00 – 5.49           18                             10
мн. добър 4.75 – 4.99            4                               2

Анастасия Пелтекова е постигнала впечатляващия успех 5.839 по български език и 6.00 на първи и втори модул по математика, а още 7 деца имат резултат 6.00 на един от двата модула.

     Постиженията на седмокласниците са следствие от тяхната упоритост и постоянство през годините. Доказателство за това  е и  високата степен в овладяването на английски език. Още в шести клас 9 от учениците са покрили ниво В1, а 26 - ниво В 2 по Общоевропейската езикова рамка."

Данибон, нищо от това, което си написала (и в препратките) не противоречи на моя пост или го опровергава по някакъв начин, за съжаление.

А що се отнася до външното оценяване- резултатите са чудесни и съвсем кореспондират на изказването на психолози за психо-емоционалното състояние на голяма част от децата от тези училища.
Дали си струва цената?! И дали всъщност наистина искаме това заради самите деца или заради нас самите? Самата ти казваш, че Св.София е училището, в което ти би искала да учиш.

Но това е безмислен спор, защото всеки сам преценява за себе си. Написах разказа си по-горе, водена единствено от желанието да споделя опит, което е и целта на подобен тип форуми.
Този ми отговор е провокиран от поредната реклама на училището, която правиш толкова системно и толкова всеотдайно, че чак навежда на мисълта за липса на смислена оценка на действителността.

Моят пост изобщо не е целял да опровергава лична история и споделяне. Вече казах, че мнението ми  за училището е положително и се базира на личен опит от 6 година и наблюдение в продължение на 12 години въз основа на доста източници. Тъй както аз не съм си позволила да застана срещу твоята позиция, да я тълкувам или да я нарека, например - хм, подвеждаща и субективна, защото все пак оценявам, че това е лично мнение, моля, ти също да уважаваш моята положителна преценка и да не си позволяваш тълкувания.

Жалко, че родителите на други деца от Св.София, които изразяват подобно на моето мнение, не пишат тук.  Сещам за онзи виц :защо се ядат яйцата на кокошката, а не на пуйката- защото  първата като снесе яйцата вдига много шум за разлика от втората. Това е в рамките на шегата, разбира се. Смислен и ползотворен ден, ако работиш, ти желая!