За или против детската ясла?

виляна и веселка престанете вече да се джавкате,не съм модератор иначе на мига да съм ви изтрила постовете,не обръщайте темата на детска караница вече всички разбраха,че едната е "за", а другата "против" яслите,няма да се убедите една друга в своята си правота,така че оставете вече другите хора да се исказват по темата.(на модераторите се извинявам за спама,просто ми писна няколко страници подред да чета безсмислени заяждания)

Аз се извинявам, не е правилно да има подобни безсмислени заяждания. 
Всъщност даже целта не е да се убеждаваме. По-скоро е редно да бъдем толерантни към мнението на другите без да даваме обобщаващи квалификации.

Смятам,че е по-добре децата до към 2.5 годинки да не ходят на ясла.И двете ми деца са посещавали яслата,но и на двамата им беше много трудно.За себе си не искам да се сещам...голяма мъка.При нас беше наложително да се върна на работа и затова малката от 6-месечна беше поверена на грижите на една леля-детегледачка,а по-късно тръгна на ясла.Голям рев беше и при двамата,големият продължи с драмата до 4-та група,малката сега е 1-ва група и сутрин е много плачлива и тъжна.Яслата донякъде ми прилича на лазарет,не знам защо...Ако можех да си гледам децата поне до 2г.не бих ги дала на ясла.За градината съм за,но за яслата по-скоро не.

Според мен не може да се сравнява дете на ясленска възраст, когато са най-големите страхове от раздяла с родителите и дете на 3-4 години примерно.
Аз опитах да дам сина ми на градина на 2 и половина в България, но на него след първите ден-два почна да не му харесва, а и на мен не ми хареса много и го спрях. Но сега абсолютно копнее за градина и за компанията на други деца, всеки ден ме пита кога ще ходим - ние още чакаме на опашка за градина, но скоро трябва да ни дойде редът.
Едно 4-годишно дете има голяма нужда от общуване с други деца и на тази възраст няма никакво съмнение, че градината е полезна. Мисля, че няма причина едно нетравмирано дете на 4 да не желае да отиде да играе с другите деца.
Е, има и друг проблем всъщност - в детската градина в България засега също се очаква да си метнеш детето в непозната обстановка и да изчезнеш, което пак може да е плашещо на 3 години, макар на 4 не толкова.
Но и това сигурно ще се промени, тъй като аз не знам друго място по света, където родителите да не ходят заедно с детето на градина в периода на адаптация. И затова си мисля, че и в България ще се промени това рано или късно.
Аз със сигурност ще ходя заедно със сина ми, докато свикне, макар че е на 4, тука е задължително отначало да е с родител. И дори ще водя и малкото дете в градината с мен, защото няма на кого да я оставя през това време. Много родители го правят, така или иначе.

Като цяло (може и да има изключения) децата започват да боледуват по-често, когато тръгнат на ясла. Интересно ми е да чуя кое е това детско заведение, в което сополиво дете с бележка от лекар, че е здраво, се връща вкъщи. Не се заяждам, приятелките ми, чиито деца ходят на Я/ДГ споделят друго, а понеже аз нямам личен опит, питам. Казвали са ми (аз личо не помня, от времето, когато ходих на ясла си спомням само ужасът, че ме оставят сутрин на чуждо място), че в Я/ДГ има деца със сополи и температура "от зъби", "алергични кашлици" и това заедно с малкото време, което прекарват навън (а зимата никакво, поне в кварталните ясли) прави заразяването много по-лесно. По принцип имунната система на малките деца е достатъчно незряла до около 4-5 годишна възраст. Колкото и да е калено детето ми, е малко вероятно да си играе цял ден с дете, на което сополите му стигат до брадичката и да не се зарази. Не че в парка няма болни деца - но там аз мога да преместя детето си, а и децата все пак са на открито, не са в затворено помещение...А освен мита за нуждата от социални коннтакти на едногодишното дете, тук (във форума) е разпространен и още един мит "колкото повече боледува детето ми, толкова по силен имунитет гради" 

Друго, което не мога да проумея е как може за закуска на деца на година и половина да се дава филия с течен шоколад  това го знам от две мои познати, които по принцип са "за" яслите и държа да отбележа, че става въпрос за различни ясли в София

Това не го бях чувала 
Интересно кой ги измисля тези неща и защо фактът, че няма лекар, който да потвърди това, не оказва никакво влияние за развенчаването на този мит. Същото и със социалните контакти и липсващия психолог-потвърдител.
Явно е достатъчно да се повтори сто пъти от уста на уста, за да се приеме за истина.

И аз мисля, че това са  само митове...

'възрастова психология'. всяка възраст си има своите особености, има и критични фази. и точно в нея се чешат проблемите на 'кризата на третата година' когато е желателно да се избягват глобални промени в света на детето, т.е. тръгването на ясла да стане преди или след отшумяването на тази криза (спорен е въпроса колко около навършени 2г настъпва ). Така че Да, поне на теория е вярно 

Апропо на няколко пъти се споменават пустите му психолози.... колко би било хубаво да са единодушни А?! .... вместо да спорят и да ни правят живота сложен

свободни места няма  ако интереса е личен... иначе не разбирам какво му е интересното - щом персонала не си върши работата както трябва - работата на родителите е да се намесят. Не случайно лелките в яслата са медицински лица а не педагози

ПС. Между другото по повод на единодушието - сега се сетих за една книжка 'След три вече е късно' написана от един известен японец - съавтор на една програма за ранно развитие, която свързват с възхода на японската нация и икономика след втората световна война... Но това е друга тема...

Категорично съм против яслата и подкрепям доводите на Ескарина и Басилиск 

с риск да оспамя темата: за кокво иде реч в тази книга?

Не виждам много в каква връзка, освен в подкрепа на идеята, че между 0-3 години детето се нуждае от индивидуално възпитание, но ето Масару Ибука на руски, това имам:
http://lib.ru/KIDS/after3.txt

Може да си прочетеш някои интересни виждания и идеи, както при всяко такова творчество. Определено липсата на индивидуално внимание, отделено на детето в тези ранни три години не води до оптималното му емоционално и интелектуално развитие.
Акцентът на Ибука е по отношение на това, че обучението в някои насоки е най- важно именно в този първи тригодишен период, оставяне на детето да изучава само, неналагане отвън на чужди готови тези и съждения, това- за прочелите цялото съдържание на линка и за желаещите да го прочетат.
Има една глава /в началото/:
"Часть 1. ПОТЕНЦИАЛЬНЫЕ ВОЗМОЖНОСТИ РЕБЕНКА
1. ВАЖНЫЙ ПЕРИОД. Детский сад- это уже поздно",
но за този, който я е изчел, става ясно, че в нея не се препоръчва ходене по детски заведения преди ДГ изобщо, темата не е такава.  Акцентът на виждането на автора се изразява в това, че за придобиване навици за възприемане, учене и разбиране тези първи три години са най- важни:
"Наконец, исследования физиологии мозга, с одной стороны, и детской
психологии, с другой, показали, что ключ к развитию умственных способностей
ребенка - это его личный опыт познания в первые три года жизни, т.е. в период
развития мозговых клеток. Ни один ребенок не рождается гением, и ни один -
дураком. Все зависит от стимуляции и степени развития головного мозга в
решающие годы жизни ребенка. Это годы с рождения до трехлетнего возраста. В
детском саду воспитывать уже поздно."
Т.е. в ДГ е късно, тъй като там хората си записват децата след навършване на тази възраст.

А това си е мое мото много преди да се "запозная" с Ибука: "Главное - развить в ребенке его безграничные потенциальные возможности, чтобы больше стало радости в его жизни и в мире.", което няма общо с темата, която се разисква тук. Или има- за мен яслата не предоставя такива възможности, поради вече написаното.

Ето още в подкрепа на болшинството твърдения тук:
"Такая тенденция: ждать готовых формул - серьезный недостаток японского
воспитания. /За българското е още по- явна/Например, если ребенку 4 года - он идет в детский сад, если 6 - в
школу. Такая система, основанная только на общепринятой возрастной традиции,
игнорирует собственный уровень развития малыша. Образование в Японии
базируется на фиксированной программе для каждого возраста. Так же
воспринимается и идея раннего развития: если не дать строгих инструкций,
никто не решается попробовать ее сам. По моему мнению, готовые формулы и
нормы нужно всегда подвергать сомнению."
А еднотипните изисквания и режим в една нашенска ясла са изцяло несъобразени с горното /вече упоменах за големият възрастов диапазон на посещаватите я/.
А, и това: "Не случайно лелките в яслата са медицински лица а не педагози..."- от Слави. Не е за пренебрегване.

Ако някой има книгата на български- да свирка.

Не мога да дам еднозначен отговор на "за и против яслата". Преди две години бях твърдо "за". Дадох дъщеря си на ясла на две години с увереността, че правя най-доброто за нея. Не съжалявам, макар че яслата не оправда очакванията, които й възлагах. Но гршката е моя - разчитах, че ще направи детето ми по-контактно, ще проговори по-бързо, че се научи да играе с деца и т.н. Е, дъщеря ми се научи да говори, вече е достатъчно "социализирана", но заслугата за това определено не е яслата.
Вече знам, че освен да научи детето на дисциплина/в добрият смисъл на думата/, на съобразяване с останалите деца, яслата като институция няма кой знае какви заслуги. По-нагоре срещнах мнения, че режимът, който се налага /гърне, хранене, спане/ е нещо много лошо и неподходящо за дете на двегодишна възраст. Аз не виждам нищо лошо и смятам, че колкото по-рано детето разбере, че има "правила", които трябва да се спазват, толкова по-добре. Относно храната...щерка ми в него период беше много злояда и бях доволна ако хапне нещо, пък било то и филия с шоколад.
Категорично смятам обаче, че деца, които са били на ясла се адаптират по-лесно в ДГ, неслучайно детските учителки използват израза "ясленско дете", т.е. по-лесно дете. Естествено, има и изключения, но те по-скоро потвърждават правилото. Дъщеря ми първите три месеца в яслата боледуваше доста, изпи три АБ. След това боледуванията се разредиха, сега в градината бих казала, че се справя добре - за повече от половин година съм я спирала 2-3 пъти и то заради леки неразположения. Не смятам, че "колкото повече боледува детето, толкова по-добър имунитет си създава", но за мен е вярно, че след известен сблъсък с вирусите здравият организъм се научава да ги преборва бързо и без усложнения.

И последно, че стана много дълго... Мисля, че е много важно кой гледа и възпитава детето между две и три години. Не винаги майката/бабата/ е най-добрият възпитател. Нагледала съм се на "изтървани" деца, гледани в домашна обстановка.

Поли, не става въпрос, че режимът по принцип е вреден, напротив, задължителен е, вредно е когато той се налага отвън на тази ранна възраст и не е съобразен с индивидуалността на конкретното бебе/дете. А да е налице такова съобразяване по отношение на 15-20 деца на куп, както е в яслите, е обективно невъзможно. Само това да вметна, гледам, че е останало нерабрано, въпреки че вече подчертах, че става въпрос за външно наложен режим.
Като пиша в темата, го правя от позицията на дете, тръгнало направо в ДГ и то в ІІІ група, без каквито и да било проблеми с адаптация и "социализация".

Judy, ако знаеш как си мечтаех да ме пуснат в ІІІ група на ДГ....Ама не, нашите след три месеца в І група решили, че не се адаптирам/каквото и да значи това/ и ме връчиха на баба ми. Добре, че пред блока имаше ДГ и учителките ме пускаха в двора да си играя с децата. Сори за отклонението.

А на мен не ми е била нужна, имаше си деца в блока, и съоръжения за игра, нито ми е трябвала градина, нито ми е пречела съществено /като изключа задължителния следобеден сън и гадните манджи/. При децата от 0 до 3 години на площадките е още по- населено, повечето дори не играят едно с друго, до към 2 години- играят си с играчките и с възрастния с тях. А говорим за тях, за тези деца.
Въпросът, който обсъдих мимоходом, свързан с темата е, че не е задължителна яслата, като основание за адаптация в градината или училището.