За или против детската ясла?

Ей, Веселка как ме изпревари.
От всичките си познати с деца съм чувала, как чакат с нетърпение да свърши уикенда, за да идат в понеделник на работа да си починат.

Относно невъзпитаните и лигави деца мисля, че майката ако не я влече да 'възпитава' детето, и да ходи на работа и да не ходи, все няма да го възпитава. Т.е. проблемът е на съвсем друго място.

Мен пък ме е яд да чета за майки, чиито деца реват и се молят да не ги водят на ясла, показват всякакви признаци на стрес, обаче майките като са си навили на пръста, че детето трябва да 'завързва социални контакти', настояват си на своето, каквото и да става.
Наскоро имаше една тема, в която майката описваше как детето и се преструвало на болно, за да не го води, обаче тя упорито искаше да се разправя с лелките, с директорката, с личната лекарка, само и само да не си отвори очите и да проумее факта, че детето и не се чувства добре там и прави всичко по силите си да не ходи. Ей такива неща са много тъжни. Тя изобщо не си беше задала въпроса защо детето и не иска да ходи там, какво го притеснява, как да отстрани притеснението, как да направи така, че детето да се чувства добре... Да не продължавам да казвам какво мисля по темата...

Между другото, предполагам, че нито един психолог в целия свят няма да потвърди ширещата се тук заблуда, че двегодишното дете има по-голяма нужда от социални контакти, отколкото да бъде с майка си през деня. Чудно ми е от къде се е родила тази мисъл и защо е толкова популярна. И си отговарям  

Ами  ОК ,въпрос на гледна точка.Затова сме различни хора,за да имаме различни приоритети.
Но,пак повтарям лично за мен е много странно,как една майка много държи тя да си отглежда детето,защото ще му даде най-доброто,а в действителност не му е дала дори основата на възпитанието.
Ако синът ми не ходи на ясла занапред,ще го гледам аз,за да съм сигурна,че увеличаването на майчинството ми няма да е само оправдание,че не ходя на работа,ами и изграждане на навици и правила,нормални за дете над 2 год.

Ами има всякакви случаи,но възпросът за възпитанието не опира много до ходенето или не ходенето на ясла

Всичко е от значение. Едно травмиращо тръгване на ясла може да накърни доверието на детето в родителите и изобщо да създаде проблеми във взаимоотношенията им. После е по-трудно да възпитаваш. А пък в България тръгването на ясла е особено травмиращо, по принцип всички смятат за нормално детето да реве, да се страхува, да се разболява, да сънува кошмари даже.
Аз мисля, че теоретично би могло да има и не толкова лоши ясли, но само ако децата не прекарват цял ден в тях, ако родителите ходят с тях докато свикнат, ако има повече персонал, по-индивидуален подход и изобщо по-хуманно да е отношението. В момента не знам да има такива ясли в България.

Твърде си праволинейна, за да ти обяснявам, че може да има и други причини.   

Въобще не се опитвай да обясняваш, няма смисъл.
В тази тема вече пишат почти само майките, на които децата са у дома, не ходят на ясла и те са твърдо против. И се навиват, навиват, навиват колко на яслата всичко е лошо и няма нито един положителен аспект. Колко другите майки си травмират децата, как ги тормозят, как не ги обграждат с нужното внимание и обич.
Уважаеми, дами, добре, така да е - щом това ви кара да се чувствате по-добре и по-пълноценни в ролята си на майки, няма проблем! 

Вилиана, лично аз нямам необходимост да се "навивам", не живея в София и ясла мога да ползвам когато пожелая и където ми е по- удобно. Тук пишем и такива, които не желаем поради обективни причини да се ползваме от подобни услуги и поясняваме защо не желаем. Все пак, така е поставено питането.
Лично аз не твърдя, че другите си травмират децата на сила. Че децата понасят травми обаче е вярно. Познавам достатъчно родители, които наистина нямат никакъв друг избор- нито баби, нито пари за бавачки, нито могат да си позволят да си останат вкъщи. Знам и колко им тежи, когато детето за пореден път се разболее или влезе в болница /с малко дете или бебе в болница е ужасно, минавала съм през този път и това беше окончателната причина да преустановя посещения по детски заведения с голямото ми дете, докато не порасне достатъчно и не изгради наистина здрав имунитет/.
Изборът, който съм направила, говоря отново лично за себе си, е единствено заради децата ми, въобще не смятам, че по този начин съм в горната скала на "добрите родители" само поради този факт. В крайна сметка и родителят не печели от едно вечно боледуващо и изнервено дете.
Le Soleil, яслите не включват грижи за 5-годишни деца, а тук говорим за яслите. Освен това най- лигавото дете, което съм виждала, беше посещаващо детско заведение в градината на сина. Момиченце, което тръгна в ІІІ група, се справяше превъзходно със самообслужването, комуникацията и материала, беше една чудесна млада госпожица.

Това, което съм подчертала в цитата, е нещо, което се опитвам да кажа от началото. Че всеки един от нас прави личен избор - съобразно детето, майката, цялото семейство. Преценява какво е най-добре за детето и за всички около него. Напълно нормално е понякога да се сгреши, тоест решението за даване на ясла да не е правилно. Напълно нормално е също това да е много добра стъпка за детето и цялото семейство.
Но не да се правят някакви генерални умозаключения и да се поставя всичко под общ знаменател.
Разбира се, аз напълно допускам варианта, че може яслата да е много травмираща за детето, то да се чувства зле там и т.н. Тогава то просто не трябва да ходи. През цялото време обаче се опитвам да обясня, макар и почти неуспешно, че това не е задължително да е така и е напълно възможно детето да се чувства добре в яслата, да не боледува чак толкова много, персоналът да е мил и нежен към него и т.н.
Ето това е важно да се разбере. Че всичко е индивидуално. Надявам се да стана ясно какво имам предвид. 

Естествено, че е индивидуално за всяко дете.
И докато не се опита, няма как да се дават категорични заключения.
Но от цялата тема разбрах, че всички деца, посещаващи детски ясли са силно травмирани и с наранена психика.
И майките пратили децата си там, трябва да се чувстват виновни, че са тръгнали на работа и са подложили детето си на тормоз.

И цялата тема е осеяна с изказвания на хора, които нямат собствено мнение, а черпят информация от баби, лели, книги и т.н.
Имах една позната, чиято свекърва твърдеше, че персонала в яслата нарочно отваряли прозорците, за да разболяват децата и така на тях да им е по-лесно, с по-малко деца( бяхме в една и съща група).Е моето дете не се разболяваше, даже и на отворени прозорци да е стояло, а нейното го пускаше по веднъж в месеца и така го изнежиха, че и до днес си е болно непрекъснато.Сега и училището пропуска-от Коледа като се е разболял, та тръгна на у-ще сега февруари.А докато беше малък и лятото ходеше с дълъг ръкав, за да не настине.И всичкото дойде от болния мозък на свекървата.
Извинявам се за отклонението, но ми се видя логично да го дам този пример.

Та като заключение бих казала всеки да си решава за себе си кое е по-добро за детето му, но след като първо опита, а не да говори наизуст от това, което е чул и прочел.

Това с отворените прозорци е ста-а-ара градска легенда, разпространявана по всички населени места у нас, чувала съм я от кого ли не, пълна глупост. Черпенето на опит само от книги и мотивация единствено с такива е нещо изключително вредно за мен, тъй като реалните случаи и конкретните проблеми, както и начините за справяне с тях не съвпадат с обобщения идеалистичен възглед на авторите им. А информация само от "баби и лели" определено е недостатъчна и необективна. Затова наблегнах на източниците, от които аз съм черпила и черпя информация, а те са разнообразни, за направата на моите изводи.
По- скоро организацията в държавните ни ясли не е добра, като цяло. Децата са много, 15-20 деца /и по 22 съм виждала/ на един или двама души за мен са прекалено много. Ако възрастта им е над 3-4 години може да се говори, че има начин да се организират, но при малки деца и бебета на 2-3, максимум 4 такива, трябва да има по един човек от персонала, за да се грижи за тях. Какъвто и да е персоналът, има обективни причини, които изключват възможността за полагане необходимите грижи за децата от тази възрастова група. Да не говорим, че в яслите могат да ходят едновременно бебета на 10 месеца до 3 годишни деца- един твърде шарен диапазон от различни потребности за грижи и възпитание. В градините и училищата този диапазон се изчерпва с разлика от 12 месеца и то вече при деца, които имат сравнително подобни нужди и нагласи.
След това- масово детето трябва да се събуди рано и да се заведе на ясла. Следването на собствения ритъм и биологичен режим на бебетата и малките деца е изключително важен в ранна възраст. Затова точно масово психолози и педиатри не одобряват прекалено ранното тръгване по детски заведения, за което се споменава и в тази тема. Поставяне на гърне под час, хранене под час и спане под час при толкова малки деца е наложен режим от вън, което не се отразява благоприятно на индивидуалните потребности на бебешкия и детски организъм, развиващ се много бурно и индивидуално в първите три години. Този именно наложен външен режим създава дискомфорта, за който пишат и други участници в темата.
Качеството на храната просто няма да го обсъждам тук, ясно е какво имам предвид и аз и останалите, писали по темата.
Честата заболеваемост и сериозните последици от заразните заболявания в бебешка и ранна детска възраст са следващ фактор в насоката, за която става въпрос, паради неоформената в ранна възраст имунна система. Предпоставките за заразяване са в пъти повече, а времето за възстановяване- недостатъчно с оглед възможностите за ползване на болнични от страна на родителите. Поради тази причина пък педиатрите не препоръчват ранното тръгване на ясли. Лично аз имам контакти с четирима педиатри- работещи и по ЗК и не по ЗК, единодушни са по този въпрос. Ако имаме избор- да се възползваме от него с оглед здравето на децата. От темата става ясно, че това е мнение не само на познатите ми специалисти.

Личният избор не го обсъждам, естествено, че такъв се прави и всеки, който избира, изхожда от личните си разбирания, но и от обективните обстоятелства, които налагат да бъде направен такъв между определени варианти. А често, както писах, някои хора нямат въобще избор и у нас те не са малко. Но те няма и за какво да се замислят- просто ползват единствената възможност и толкова.
Лично аз не декларирам, че всички деца се разболяват и отиват в болница и че са нещастни по цял ден, но с оглед характеристиките на възрастта и организацията на държавната ясла у нас това е преобладаващият случай. Пак соча като доказателство темите за яслите във форума, както и личният опит на повечето от нас и достатъчно широкият кръг познати и близки с едни и същи проблеми, свързани с постъпване на бебета и деца в яслите. Огромен брой твърдения са от типа "докато си беше у нас не сме боледували"- абсолютно показателно, поне за мен.
Не е нужно да обиколя, напр., училищните лавки в държавните училища до една, за да си направя извод какво се продава там и колко е полезно за учениците храненето на лафката. Не е необходимо да обиколя всички класове, за да установя слабостите на образователната ни система като общи такива. Не ми трябва да дегостирам храната във всяко детско заведение, за да си направя извода, че определено приготвената и предлагана такава у нас е в пъти по- качествена и разнообразна.

Принципно погледнато може да се каже, че по отношение на нещата, които си изредила, са верни.
Обаче всеки конкретен случай може да бъде различен:
- Моят син днес стана в 8.15 сутринта. В 9 без 20 беше в яслата.
- Режим си е имал винаги по отношение на храненето и спането - и у дома, и в яслата. И да подчертая - този режим не съм го създавала насилствено аз. Просто той сам си го изгради.
- Храната в яслата, която той посещава, е повече от чудесна.
Подобно разнообразие, както и преди съм писала, у дома не съм му осигурявала. Категорично няма вафли и други подобни.
- В неговата група най-малките са на около година и половина.

За болестите съм съгласна. В яслата вероятността за заразяване е по-голямо, безспорно.
Но мога да посоча като пример, че Алекс непосредствено преди да тръгне на ясла в два последователни месеца, при това лятото, направи ангини. Тоест, по отношение на моето дете, не бих могла да кажа, че преди не е боледувал въобще.

Дъщеря ми ходи точно 1/2 ден на ясла.

- Беше ужасно разстроена, когато я взех, до момента не я бях виждала в такова състояние
- Доведоха доста болно дете, дъщеря ми се разболя на третия ден след посещението в яслата
- В къщи пишкаше на гърне, сама си го взимаше при нужда, а в яслата заварих 2-3 напикани чифта дрехи
- беше ужасно обезводнена за този половин ден, като я взех пи страшно много вода, а се изпишка чак вечерта и то съвсем малко
-докато се лекувахме в къщи разбрах от друга майка, че нейното дете е с повръщане и разстройство, реших да изчакам с връщането на ясла, и се опитах да разговарям с персонала на групата, за да разбера дали има и други случаи, но те упорито ме лъжеха че няма болни деца. В крайна сметка се оказа че е имало поне още 2-3 деца с този стомашно чревен вирус.

Ей така приключих с идеята за яслата.

много деца не могат да се приспособят в яслите или в градината,защото не са общували с деца или не са научени на режим.Моя син , беше на 1 година когато го дадох,даже не ходеше стабилно,но трябваше да се върна на работа нищо че имах още 1 година майчинство.Групата в която беше е саниториална,защото има бронхит,за 2 години в яслата се разболя 2 пъти ,сега е в градината и няма проблеми.Всяка сутрин  се събужда около 7 часа и към 7,30 е в градината,ходи с желание.В нашата група имаше едно дете което много боледуваше,но то беше изнежено постоянно му даваха витамини,подсилващи и не дай боже да кихне го водеха на доктор веднага.Трябва децата да се каляват от малки,моето дете тази зима ходи без чорапогащник,защото е топло ,а ти той не обича да е много навлечен.Следобед като го вземам от градината е с тънка фанела ,защото много се изпотява,а в градината е топло.

На 1 година е много по-лесно да се даде детето, отколкото на 2.
Общуването с други деца въобще не е фактор за адаптацията, а отделянето от майката.
Дъщеря ми е второ дете, има си батко, с неголяма разлика във възрастта.