
Честит Рожден Ден на Кристина,Силвена, Атанас,Христо,Любо,Иван,Йоан и Преслав! Да са здрави, весели и щастливи! 
И като какви се дипломирахте със Сенди? Нищо не казвате 
Те пък са манията на мъжа ми. Видял ме е той, че или не нося или слагам само едни, с които и кучетата в квартала ме запомниха и решил, че е хубаво да внесе разнообразие. Мъжът ми има вкус и всичките обици са много сполучливи, но аз като се облека и започна да премислям, кой чифт ще ми отива най-много на тоалета и винаги се насочвам, към моите "единствени" или не слагам. Та май убих всичко романтично в него , защото тази година каза, че няма да ме изненадва с подаръци, а или аз да си избера, или заедно да отидем да ми купи нещо.
По принцип, не зная дали съм споменавала, но и моят баща е запален рибар. Това означава, че в пек и студ, от тъмно до тъмно може да стои без да му омръзне. Та и той явно е имал тайната мечта да си има последователи в това хоби и аз като първо чедо бях заплюта. Аз да ти кажа честно, това е едно от хубавите неща в моето детство. Колкото и зает, и изнервен да е бил баща ми през седмицата, събота като отидехме на риболов и по цял ден си разговаряхме на спокойствие. Той ми разказваше как му е минала седмицата, аз за своите ученически неволи. А и да гледаш плувката си е вид медитация и много отморяващо. После да не ти казвам, как мъжете се впечатляваха, че обичам да ходя за риба, а не мрънкам и т.н
Та плюсове колкото искаш. Затова че радвай се, че Сашо иска да включи и Анна в своето хоби 
...на всяко твое обаждане "МАМА" мойта Габи повтаря "МАМА" след това взе нещо да говори на Ема и да се опитва да я пипне на монитора.... 
...Дано ти не ми се разсърдиш сега...
Честито дипломиране на двете ни прекрасни мамчета СЕНДИ и ИЗАБЕЛКА...Браво момичета,все така успешно напред и винаги така лъчезарни и красиви...



?

,аз се научих докато бременеех и даже надминах учителя си.А рибарите в съседсво на нас,ме гледаха доста подозрително и завистнически 


Да расте умно, красиво и силно момче! Да е много щастлив и да радва мама и тате



А за двете деца- да, понякога се налага да си до едното, а другото друг да го гледа, дори и в трудни моменти- това лято оперираха Георги, с пълна упойка, аз трябваше да съм при Камен, защото беше още малък и изцяло на кърма, та татко му беше с него. Излишно е да казвам, че сърцето ми се пръскаше, но просто такава беше ситуацията- да се надяваме да не се случват такива неща или да са много рядко. А освен това ще е така само първите една-две години докато кърмиш. И най-важното- дори и да се налага някога да лишиш едното дете от внимание заради другото, то е защото си му дарила приятел за цял живот 





и ти Бубенце 









[/color]


А каква мишчица малка беше, ох.... 



Препоръчани теми