И аз съм за тук.
Моят дом е моята крепост буквално, а кухнята ми е най-любимото помещение.
Е, заедно с фотьойла, в който безпроблемно мога да седя часове без да мръдна с книга в ръка.
И аз млъквам и се нацупвам като ме "срита" някой и не ми минава бързо. След млъкването, обаче, ако въпросният някой не се е сетил, че ме е обидил, и аз започвам да мрънкам докато ми се извинят. Ми така де!
Стисната съм само към себе си, трудно си позволявам някоя глезотия та добре, че има кой да ме ръчка да си угаждам повече (бирата и цигарите не влизат в глезотиите).
Много хубави хора сме си, само дето, ако съдя по себе си, сме склонни да се подценяваме. Това лично за мен е най-големия ми недостатък, с който не мога и не мога да се преборя. Сигурно заради тая пуста емоционалност и вечна тревожност...
Защо никой нищо не каза за прекрасното ни чувство за хумор? Толкова сме забавни!
Виж целия пост
Моят дом е моята крепост буквално, а кухнята ми е най-любимото помещение.
Е, заедно с фотьойла, в който безпроблемно мога да седя часове без да мръдна с книга в ръка.И аз млъквам и се нацупвам като ме "срита" някой и не ми минава бързо. След млъкването, обаче, ако въпросният някой не се е сетил, че ме е обидил, и аз започвам да мрънкам докато ми се извинят. Ми така де!
Стисната съм само към себе си, трудно си позволявам някоя глезотия та добре, че има кой да ме ръчка да си угаждам повече (бирата и цигарите не влизат в глезотиите).
Много хубави хора сме си, само дето, ако съдя по себе си, сме склонни да се подценяваме. Това лично за мен е най-големия ми недостатък, с който не мога и не мога да се преборя. Сигурно заради тая пуста емоционалност и вечна тревожност...
Защо никой нищо не каза за прекрасното ни чувство за хумор? Толкова сме забавни!
Донякъде се разпознах, малко съм конфликтна личност и в повечето случаи си мисля, че съм права, дори и когато в последствие се окаже, че не съм, малко трудно ми се доказва 
но в никакъв случай не съм нетактична, даже съм тактична в излишество 
И туй с усмивките и обсъждането също не се връзва с мен, изобще не се вълнувам от това какво говорят или мислят хората за мен, нито пък как са ме погледнали или нещо от рода... всеки по пътя си...Хорското мнение е важно, когато си политик или вършиш някаква обществено полезна дейност. 
Заставам за думите си, квот щете си пишете вие.
Аре, стига спамих, извинете! 
Раците се надушваме.