Майка съм на три деца – момичета. По-голямата ми дъщеря Весна е на 7г., а двете по-малки Борислава и Мирослава са близначки и са на 2г. и 6м.
Родом съм от Искрец, но от осем години и половина живея в София под наем в кв. „Христо Ботев”. Дойдох в Столицата, за да потърся работа и шанс за реализация.
Имам специализация в сферата на текстилната промишленост като „Гладач на преса” и съм работила по нея пет години и половина преди излизането ми по майчинство за двете близначки.
В живота се боря и справям почти изцяло сама. Роднините ми живеят в Искрец, но материалното им състояние не им позволява да ми помагат. С биологичния баща на децата съжителстваме в квартирата, в която живея сега с децата ми, но с него не сме в добри семейни отношения, нямаме брак и статусът ни е нестабилен - той не е признал двете ми по-малки деца. Понякога ми помага с малки суми, но по-често не мога да разчитам на това, поради което сама осигурявам необходимото за ежедневните грижи за дъщерите ни.
Месец януари 2007г. две от децата ми – Весна и Борислава получиха тежки бъбречни кризи и бяха приети по спешност за лечение съответно във „Втора Градска Болница” и „Институт за Спешна Медицинска Помощ Пирогов”, където им бяха направени серия от изследвания, след което децата ми бяха подложени на тежки хирургични интервенции. Диагнозите на двете са идентични: вродени аномалии на бъбреко- и пикочопроводните системи, които изискват активно лечение и проследяване в амбулаторни условия. Оттогава насам почти всеки мой ден преминава в регулярни влизания в болници ту с едното, ту с другото ми дете, правене на поредици от изследвания, които се налага да заплащам аз, тъй като не всички се поемат от Здравната каса, заплащане на лекарства, както и престоя ми като придружител на децата в болничните заведения.
След излизане окончателната епикриза на Борислава от „Пирогов”, детето ми премина през ТЕЛК и му бяха постановени 70% трайно намалена възможност за социална адаптация с чужда помощ. На по-голямата ми дъщеря – Весна тепърва и предстои процедура по издаване на експертно решение.
Финансовото ми положение е драстично влошено, защото двете от децата ми изискват постоянни медицински грижи, закупуването на скъпи лекарства, част от които не могат да бъдат намерени на територията на България и аз търся начин за закупуването им от чужбина, защото състоянието на децата ми е нестабилно и много деликатно. Освен това поемам месечния наем и сметките по квартирата, която в момента обитава семейството ми.
Месечният ми бюджет в момента се формира единствено от социални помощи – детски надбавки, помощи по ЗИХУ за Борислава, които са крайно недостатъчни за поемането на скъпото лечение на дъщерите ми. Здравословното състояние на двете ми деца не ми позволява да започна работа към настоящия момент.
Това, което желая най-много е здравето на децата ми да се стабилизира, за да мога да започна отново работа и да осигуря стабилност на децата си.
Поводът, поради който пиша това писмо към Вас с молба за помощ и надежда е следният:
На 26.01.2009г. в „Пирогов” бе поставена окончателна диагноза на дъщеря ми Весна, която гласеше: Рефлукс на единия пикочопровод. Лечението на заболяването е неотложно, поради естеството му и опасността кръвта на детето ми да бъде отровена от урината, която пикочопроводът връща обратно към бъбрека, поради разширение, което може да бъде коригирано чрез процедурата „Дефлукс”, която за жалост е непосилна за мен от финансова гледна точка, защото инжекцията, с която се поставя гелът в уретъра на детето не може да се намери на територията на България, доставката му се случва от чужбина, поради което самата инжекция е много скъпа: 800 лева. Лекуващият лекар на дъщеря ми пое ангажимента, че ако осигуря сумата, той ще съдейства за доставянето на медикамента и осъществяването на манипулацията с него. Тази сума, обаче за мен е непосилна към настоящият момент поради по-горе изложените факти, а с всеки изминал ден здравословното състояние на дъщеря ми се влошава...
От друга страна хазяйката при която живеем сега ми даде ултиматум да напусна квартирата, която е една стаичка на последния етаж на къща, защото неин роднина ще заеме пространството. Жената е в своето право, но това, което ме безпокои е, че от 10.03.2009г. когато е крайният срок за напускане на квартирата аз и трите ми деца оставаме на улицата. Аз нямам финансовата възможност да поема голям наем поради всички факти, които изброих по-горе. Търся квартира усилено, но засега нямам успех...
Моля всички, които могат да ми помогнат с информация - дали и къде мога да намеря сравнително евтина квартира за мен и децата ми? А така също - знае ли някой дали този медикамент Дефлукс е наистина добър? Дали помага? Как мога да го набавя? Дали някой знае дали може да го намеря на по-ниска цена? Или ако това е невъзможно - дали някой знае програми, в които мога да се включа с децата ми, за да мога да взема медикамента с намаление, защото сумата е непосилна за мен.... Единственият шанс, който в момента виждам е в съветите на съпричастни хора.... Отчаяна съм, а за мен, като за всяка друга майка здравето, щастието и бъдещето на децата ми са най-важни в този живот!