Има ли и други "лоши" снахи,които не пускат детето да ходи при свеки?

Ето дружина да се подкрепим и да станем по- лоши.

Уф, а аз си мислех, че само аз имам неадекватна свекърва. На времена имам чувството, че е шизофреничка, което много ме плаши. При нас неразбирателствата тръгнаха още оттам, че съм искала да живея в чужбина, а не в малкия град, в който живеят те. Чашата обаче преля, когато детето се разболя и 1 месец се влачихме по болници, а никой не можеше да открие какво му има. Освен другите симптоми, поддържаше температура в продължение на 40дена, а чернодробните й стойности бяха три пъти над нормите. Беше ужасно отслабнала, не искаше да яде, а ръцете й бяха целите набодени. Последно в болницата, която лежахме,беше на 40км от града, в който са те.За 2 седмици дойдоха да я видят само веднъж и започнаха един през друг да говорят как нищо й нямало, как съм я държала нарочно в болница и съм си измисляла. А аз бях отслабнала с 10кг от мъка и притеснения. Беше се обаждала на 75годишната ми баба да я тормози какво сме му били направили на това дете. Бях се зарекла никога повече да не стъпя там, ако ще да се наложи да напусна мъжа ми. Той също се скара с нея и дълго време не се чуваха, докато тя омекна и му се обади. Така подновиха контакт лека полека. Решихме да идем за Коледа и бяха извикали и другото внуче, което беше кашлящо и с два реда сополи. Свекървата през цялото време настояваше да си играят двамата, а аз умирах от притеснение, че ще се зарази. По това време бяхме изпили 6 антибиотика за 5 месеца. Още на следващия ден дъщеря ми беше с температура и не можеше да се вдигне от леглото. Никой не искаше да признае, че другото дете я е заразило. Чудя се как може човек да няма капка мозък, съобразителност и състрадание поне към детето, при положение, че знае колко се е измъчило по болници, по изследвания, колко отслабнала имунна защита има и т.н. и да извикаш болно дете вкъщи, което може да види всеки друг ден, защото живее наблизо. Естествено за Нова год. те си отидоха на почивка, а ние се прибрахме със свити сърца вкъщи и се надявахме антибиотика да подейства и да няма усложнения.

Не бих говорила на детето против тях, но доверие не мога да им имам, а и съм сигурна, че като поотрасне ще й говорят против мен.
Виждам сега как говорят за зет си и умират от злоба как бил толкова млад и с не кой знае колко престижно образование, а печелел много пари. Как имал нова кола и жилище и нищо от това не заслужавал. Ще кажеш, че тези пари не отиват за другото им внуче и за дъщеря им. Вместо да се радват, че момчето тръгна от нищото и работеше на бензиностанция като се ожениха, а сега издържа семейството си без проблеми, те само злобеят.

ВиВи, ужасно е всичко, което разказваш. Особено това за детето, че нарочно си го държала в болницата...   Аз ако бях щях да подпаля много яко.  Щях да и дам аз на нея  . Важното е детето да е добре. И добре, че не живеете с тях, че тогава пък не те виждам...

Петленце,аз и без "гориво" съм лоша,пък като се подкрепя,не знам,сигурно по-черна от дявола ще стана 

Аз я пускам, но свеки не я иска. Тази година ще стане на 7 години нито един път не е поискала да я вземе.

Има 

има

Виви, извинявай за оф-топика, но установи ли се какво й е било на малката? Питам, защото и ние си изпатихме така. Заради лоши чернодробни изследвания накрая докторите заговориха за такива страхотии, че.... После се оказа, че е от "6-те антибиотика за 5 месеца"!

Ами, накрая решиха, че е комплексно. ДОтогава не беше пила АБ. Казаха, че е интоксикация на черния дроб от многото лекарства и от стомашно-чревния вирус, с който започна всичко и цьолиакоподобен синдром. Освен това, в едната болница хванахме и някакъв вирус на дихателните пътища. В едната болница й сменяха лекарствата на всеки два дена. Явно пробваха проба-грешка. Иначе правихме манту за туберколоза и изследвания за хепатити, но Слава Богу се отхвърлиха.

Знаеш ли колко добре те разбирам, но все пак направих поредния компромис - детето няма вина за това, че не одобряват майка му!Пускам го да ходи той е още малък и се радва на вниманието им. Но аз вече ще стоя надалеч, времето ще покаже дали съм била права.

7 години съм правила компромиси,първо с мен си и после и с детето,та да има баба и дядо....Е от 2г нито с мен правя,нито с детето и не съжалявам...А през последните два дни,съм толкова прекипяла,че чакам с нетърпение довечера да звънне на мен или мъжо да ми се обяснява,защо аджеба всичко което беше наше в онзи апартамен,днес изчезна и обзаведох някой клошар с неща....Така е,достатъчно търпях нападки,подигравки и т.н.Дано няма смелост да се качи довечера,да ми държи сметка....защото чашата ще прелее и незнам как ще си тръгне от тук...Който каквото си направи,друг не може да му го направи....Та не е лошо да се запита,защо аджеба ''курвата''ми остави апартамента празен.....Защото на курвата и писна и понеже е дошла с едни гащи,си прибра всичко което беше купила и допринесла за обзавеждането....

Йо,така ли те е наричала?
Ако мен ме нарече така моята свекърва,ще види и мен ,и децата ми през крив макарон на кукуво лято!Пък мъжа ми ако ще да се сърди!
Моята свекърва е намекнала разни подобни неща и за мен пред своите роднини,но това го отдавам на недоверие-било е още в началото.Е,имам си едно наум и затова вижда детето веднъж на..чакай да видим....половин година? И то у нас.Само веднъж сме ходили и мисля,това ще е за последно за мнооооого дълго време напред в бъдещето.
"Който каквото си направи,друг не може да му го направи!"-колко си права!

Мисля,че компромисите в някои случай са освен излишни,и противопоказни,защото....щом свекървата /роднините на мъжа ни се отнася/т така към нас,как ще се отнася/т към децата ни?То е въпрос не на любов,а на възпитание и житейска философия.

Да,така ме нарича в продължение на 9 години вече,но не пред мен,а пред хората....За нея всички са курви,само тя е най-свясната.....Мъжа ми имаше връзка с една приятелка,па като видя,че никой не и вярва,подхвана друга песен....аз имах връзка със съдета под нея,то човека може да ми бъде баща....Но понеже нея никой не я уважава от входа и ние си живеем с всички,реши,че така ще направи сейр.....

Повярвайте ми колкото и да гледам да съм човек,е не става....Достатъчно търпях и не съм длъжна на никой с нищо....Тя за 40 години в този апартамен нищо не е купила,та при условие,че не живеем с мъжа ми долу,всичко изхвърлих дето съм и дала и сме купували,за да приведем апартамента в някакъв вид....Може грях да имам,знам що клетви ще отнеса и сигурно пак ще почне с разните си врачки да прави опити да ме съсъпе,но ни писна и днес изнесохме всичко....Това което тя е купила за тези 40 г,само това и остана-двете пътечки в коридора

Направо дълго си търпяла!Аз едва ли бих могла да издържа толкова време....

да така е,все гледах като човек,защото аз смятам,че съм такъв и не съм изрод....такава жена се ражда един път на 100 години сигурно,дайте и да живее,водка и мъже-един син има и тя гледа да го смаже и го постига психически,защото колкото и мъжа ми да не показва настроенията си,толкова аз знам,че много добре се прикрива....